Р Е Ш Е Н И Е №269 гр. София, 10 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №699 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на Х. К. Ч. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №64/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. С решение №67 от 04.03.2013 г., постановено по ВНОХД №64/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив е изцяло потвърдена присъда №358 от 24.10.2012 г., постановена по НОХД №502/2012 г., с която осъденият Ч. е признат за виновен в това, че на неустановена дата- в периода от 09.07 до 02.09.2007 г. в [населено място], самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил оспорвано от А. Г. М. свое предполагаемо право- да осуети достъпа и да прекрати ползването на постройка- гараж, намиращ се в дворно място в [населено място], на улица „Бдин” №3, като извършеното е в немаловажен случай и на основание чл.323, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 НК му е наложено наказание „пробация” за срок от шест месеца при пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител”. С присъдата осъденият Ч. е признат за невиновен и оправдан по обвинението инкриминираното деяние да е извършено на неустановена дата в периода от 01 до 08.07.2009 г. С искането се поддържа, че в хода на приключилото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е нарушен материалния закон. Като съществени нарушения на процесуални правила се сочи това, че досъдебното производство е прекратено с постановление за прекратяване, като същото е атакувано пред първоинстанционен съд по реда на чл.243 НПК, които се е произнесъл по образуваното НЧД №6530/2011 г. без да е съобщил на осъдения и без да му е дал възможност да депозира възражения. Оспорват се изводите на решаващите съдилища за това, че обвинението е формулирано по указания в закона начин и се твърди, че от текста на внесения обвинителен акт не е ясна неговата същност. Поддържа се, че е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, като се твърди, че описаните действия на Ч. в двете законови части на този процесуален документ са различни, което е довело до неяснота на обвинението и засягане на правото му на защита. Като нарушения на материалния закон се претендира това, че в обвинителния акт не е отразено кое е оспорваното право, както и решаващите съдилища не са съобразили обстоятелството, че осъденият Ч. не е бил собственик на имота и не е извършвал нито едно от посочените в обвинението действия. Оспорват се и изводите на съда, във връзка с обсъждането на доказателствените материали, като се поддържа, че неправилно са ценени показанията на свидетеля М. (частен обвинител по делото) и други свидетели по отношение на това кога е възникнал спора, а незаконосъобразно не е дадена вярна на показанията на свидетелката Г. по този въпрос. На тези основания се предлага да бъде възобновено наказателното производство, да бъдат отменени постановените осъдителни съдебни актове и да бъде оправдан осъденият. Алтернативно се предлага наказателното производство да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В изрично възражение, подадено във връзка с искането, частният обвинител М. описва пространно спорните отношения между страните и твърди, че атакуваните присъда и въззивно решение са законосъобразни и обосновани и са постановени при спазване на процесуалните правила. На тези основания предлага искането да бъде оставено без уважение. В съдебното заседание пред тази инстанция защитникът на осъдения Ч. поддържа искането по съображенията, изложени в него. Твърди, че обвинението е неясно и това съществено нарушава правото на защита на осъдения. Оспорват се и изводите на решаващите съдилища за това, че е възможно осъществяването на престъплението когато Ч. не е страна по спорното правоотношение. На това основание се предлага искането да бъде уважено, а делото върнато за ново разглеждане или осъденият да бъде оправдан. Представителят на прокуратурата поддържа, че искането не е основателно и предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Осъденият Ч. твърди, че е невинен и предлага да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на защитника на Х. К. Ч. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №64/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. С него се атакуват непроверени по касационен ред съдебни актове. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд не възприе оплакването, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с процедурата по чл.243 НПК за атакуване на постановлението за прекратяване на наказателното производство по дознание №675/2010 г. по описа на ІV РПУ- гр.Пловдив. Действително след съставянето на това постановление, в нарушение на чл.243, ал.3 НПК, не е изпратен препис от него на обвиняемия Ч.. Това нарушение не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, тъй като то е засегнало право да бъде атакуван прокурорски акт, но същото не е ограничило защитата на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При внимателен анализ на разпоредбите, регламентиращи атакуването на постановление за прекратяване на наказателното производство, следва извод, че обвиняемият трябва да бъде уведомен за прокурорския акт с оглед възможността да го атакува пред съд. Не съществува изискване той да бъде уведомен за постъпила жалба срещу него от друга, компетентна да го атакува страна, респективно не е възможно участието му в развиващото се по тази жалба производство. Ето защо касационната инстанция прецени, че оплакването за допуснато нарушение, което е лишило Ч. от право да възрази срещу подадената от пострадалия М. жалба е неоснователно, тъй като това нарушение (неуведомяването на обвиняемия за постановлението) засяга правото му да го атакува, а не това да участва в производство, инициирано от друга страна в процеса. Дори да се приеме, че на осъденият Ч. е трябвало да бъде осигурена възможност да депозира възражение по подадената по реда на чл.243 НПК жалба на пострадалия М., този пропуск не може да бъде преценен като съществено процесуално нарушение, тъй като след отмяната на постановлението за прекратяване и провеждане на наказателното производство по общия ред за осъдения е съществувала възможност да изложи всички свои възражения, направи доказателствени искания и защити тезата си. В случая неговите права са били охранени в максимална степен и допуснатото нарушение не ги е засегнало. Не може да бъде споделено и оплакването за наличие на съществено противоречия между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив. При внимателно запознаване с този процесуален документ е видно, че в неговата обстоятелствена част е посочено как е извършено инкриминиралото посегателство (чрез заваряване на врата на гаража) и целта на извършеното действие, а в диспозитива му са отразени съставомерните елементи на престъплението. В диспозитива на обвинителния акт е достатъчно да бъдат посочени тези елементи и не е необходимо да бъде отразено как конкретно е осъществено изпълнителното деяние на престъплението. Не съществува противоречие между двете основни части на обвинителния акт, респективно не може да се приеме оплакването за наличие на съществено нарушение на процесуални правила. В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че противоречието между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт е съществено нарушение на процесуални правила, когато то води до невъзможност да бъде разбрано обвинението, респективно да бъде организирана защитата по него, което в това производство очевидно не е налице. Видно от материалите по делото от самото му начало за осъдения Ч. е било ясно в какво е обвинен и той се е защитавал ефективно по обвинението, както на досъдебното, така и в съдебното производство. По оплакванията за нарушаване на материалния закон: Касационната инстанция не възприе оплакването на защитника на осъдения Ч. за това, че неправилно е ангажирана наказателната му отговорност, след като не е било установено по несъмнен и категоричен начин това, че именно той е осъществил инкриминираното действие- заваряване на вратата на гаража на частния обвинител М.. Правилно решаващите съдилища са преценили, че именно Ч. трябва да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, независимо, че осъществяването на фактическото действие (заваряване) е извършено от наети от него работници, тъй като именно той е наредил извършването му и го е направил с намерение да разреши в своя полза спор, свързан с използването на двора на общата сграда. В случая е налице своебразно посредствено извършителство, като фактическото действие не може да промени извода за това кой трябва да носи отговорност за извършването му. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, за това, че неправилно решаващите съдилища са преценили действията на осъдения като съставомерни, като не са отчели това, че той не е носител на права по отношение на имота, респективно не е съществувало спорно право между него и частния обвинител М.. И първостепенния и въззивния съдебни състави са направили пълен, прецизен и задълбочен анализ на доказателствените материали, като аргументирано са посочили момента, в който такъв спор е възникнал и неговия предмет. Правилно съдилищата, наред с многобройните гласни доказателства, са ценили и приетите писмени такива- в това число протоколите за предупреждение, от които по несъмнен начин е установено, че спор, във връзка с ползването на двора на имота е съществувал между страните преди извършване на инкриминираното деяние. Това, че собствеността на имота в къщата е бил на свидетелката Томава (дъщеря на осъдения), но жилището се е ползвало от Ч. не е основание да се приеме, че той не може да е субект на престъпление по чл.323 НК. Напротив именно той е спорил във връзка с използването на двора и е наредил заваряването на гаража на М.. Предвид изложеното касационният съд прие, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон е бил приложен правилно. Ето защо не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство и отмяна или изменение на постановените съдебни актове. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на Х. К. Ч. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №64/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.