Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 04 юни 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 432/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на Д. Л., прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура и касационни жалби на адв. Д. М., повереник на частната обвинителка и гражданска ищца С. А. А. и на адв. П. З., служебен защитник на подсъдимия К. Е. Т. против въззивно решение № 239 от 17.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 175/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че съдът не е отчел степента на обществената опасност на извършеното деяние, направил е неправилна преценка за съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и е наложил наказание, което е недостатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. По жалбата на подсъдимия изразява становище да бъде оставена без уважение. В жалбата и в съдебно заседание от частната обвинителка се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че съдът е дал неоправдан превес на несъществуващи смекчаващи отговорността обстоятелства и това е довело до налагане на твърде занижено наказание, което не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. По жалбата на подсъдимия изразява становище да бъде оставена без уважение. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за нарушение на материалния закон с осъждането му за престъпление, което не е извършил, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и за явна несправедливост на наказанието. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено, като бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено като наказанието и присъденото обезщетение по гражданския иск бъдат намалени.. По протеста и жалбата на частната обвинителка изразява становище да бъдет оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 60 от 2.05.2011 год. постановена по Н. дело № 703/2010 год. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия К. Е. Такъл за виновен в това, че на 14.12.2009 год. в село Н. гр., общ. С. се съвкупил с лице от женски пол – С. А. А. на шест години, лишена от възможност за самоотбрана, без нейно съгласие, като изнасилената не е навършила четиринадесет години, поради което и на основание чл. 152 ал.4 т.1, във вр. с чл. 152 ал.1т.1 и чл. 54 НК го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на А. А. Ш., като баща и законен представител на малолетната С. А. А. сумата 60 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 14.12.2009 год. до окончателното изплащане, както и 1000лв направени по делото разноски, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С въззивно решение № 239 от 17.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 175/2011 год. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от петнадесет на дванадесет години, а я е потвърдил в останалата обжалвана от подсъдимия част. По касационният протест на Великотърновската апелативна прокуратура и касационната жалба на частния обвинител: В протеста и жалбата се поддържат идентични доводи във връзка с оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Доводът, че наказанието е индивидуализирано от въззивната инстанция в отклонение с изискванията по чл. 54 НК, като е даден необоснован превес на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение или са преценени като такива несъществуващи смекчаващи обстоятелства и това е довело до незаконосъобразно намаляване на определеното за изтърпяване от първата инстанция наказание, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. При направената проверка на правилността на присъдата в тази част във връзка с оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието, въззивният състав е възприел извода на решаващия съд, че следва да бъде индивидуализирано в рамките на закона, при условията на чл. 54 НК, защото липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко и най-лекото наказание от десет години лишаване от свобода. Направил е самостоятелна преценка за относителната тежест на обстоятелствата, от които зависи конкретния му размер и е мотивирал извода си за допуснати нарушения в тази част. За да го намали от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода не е игнорирал данните по делото и не е преценил като смекчаващи несъществуващи обстоятелства. Законосъобразен е изводът, че степента на обществената опасност на деянията от вида на инкриминираното е отчетена от законодателя при определяне размера на санкцията от десет до двадесет години лишаване от свобода и че конкретното престъпление с оглед начина на извършването му и причинения резултат не разкрива по-висока степен на обществена осасност в сравнение с типичната. Възрастта на пострадалата, която е под четиринадесет години, квалифицира извършеното като по-тежко наказуемо престъпление, но не е самостоятелно обстоятелство, което да налага определяне на друго по размер наказание. Отчел е преживяването на детето и евентуалното бъдещо травмиращо въздействие на деянието и е наложила наказание надвишаващо с две години минимума. Точно е преценил като невисока личната му обществена опасност. Извън извършеното деяние липсват други данни, които да го характеризират отрицателно в малкото населено място. Между него и останалите жители са били създадени отношения на доверие и е бил третиран наравно с тях, а това не би могло да се постигне при наличието на негови негативни прояви. Не подкрепен с доказателства довода, че се ползвал с лоша реутация сред съселяните и това не било отчетето при индивидуализацията на наказанието. Не могат да се правят изводи в негова вреда от прецуалното му поведение, както се иска от жалбоподателите. Както е приела и въззивната инстанция, право на негова преценка е каква позиция ще заеме в процеса и факта, че оспорва авторството не завишава обществената му опасност. Не се налага коригиране на наказанието и при съобразяване на злоупотребата със съществуващото доверие между семейството на пострадалата и подсъдимия, както се иска в протеста. Наказанието от дванадесет години лишаване от свобода е необходимо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК. Съдът прие, че не следва да обсъжда искането на гражданския ищец и частния обвинител да увеличаване размера на присъденото обезщетение за изживяните от пострадалата болки и страдания и тези, които евентуално биха търпяни за в бъдеще. В гражданската част присъдата не е обжалвана от него, като становището на повереника е било за нейното потвърждаване. В частта, с която е отхвърлен гражданския иск за разликата до пълния му размер е влязла в сила и е процесуално недопустимо да бъде изменяна във вреда на обжалвалия присъдата подсъдим. По касационната жалба на подсъдимия: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на подсъдимия се свеждат до това, че въззивната инстанция неоснователно е потвърдила осъдителната присъда по посочената квалификация при липса на доказателства за извършено съвкупление, като последица от допуснато нарушение при събирането и проверката на доказателствата. В този смисъл са съображенията, че е осъден по обвинението при липса на доказателства за извършени действия по проникване с половия му орган в половия орган на пострадалото дете. Те по същество касаят обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка с оглед ограничените правомощия на касационната инстанция по чл. 348 НПК. Въпросът за достатъчността на доказателствените източници, от които са направени фактическите и правни изводи, е суверенно право на решаващия съд, което не подлежи на последваща проверка Касационната инстанция следи за правилното приложение на материалния закон чрез проверката, която извършва относно спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, а именно дали доказателствените източници са събрани по надлежния процесуален ред и оценени съобразно действителното им съдържание и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. Нарушаването на тези правила ограничава основното право на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. По делото такова нарушение не е допуснато, защото в хода на събирането проверката и оценката на доказателствените източници е спазен процесуалния ред. За установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване по чл. 102 НПК, Великотърновският окръжен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е събрал всички относими и допустими доказателства. Осигурил е равни устания за състезателност на страните, като не ги е ограничил във възможността да участват при разпитите и да поставят въпроси на свидетелите и вещите лица. Всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали е оценил поотделно и в логическата им връзка, изложил е съображенията си тяхната надеждност и достатъчност при решаване на въпросите по чл. 301 ал.1 т.1-3 НПК. Въззивната инстанция от своя страна изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда. Извършила е задълбочен и всестранен анализ на всички събрани в предходната инстанция доказателства, констатирала е, че не са възприети превратно, в разрез с правилата на формалната логика и не е имала основание да направи от тях различни фактически и правни изводи. Възприела е изцяло фактическите положения, като специално е акцентирала върху онези правно релевантни факти, които имат значение за правните изводи и които защитата е оспорила в подкрепа на оплакването си за липса на виновно поведение. Изложила е достатъчно и убедителни съображения въз основа на кои от тях възприема извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен и осъден с присъдата, защото са налице достатъчно безпротиворечиви и взаимно допълващи се доказателства, от които са направени фактическите положения, че с половия си орган проникнал във влагалището на детето, на 6 см- навътре от химена, довелт до разкъсване на хименния пръстен и прясно кървене. Решението си за нейното потвърждаване не не е взето при отсъствието на доказателства за осъществен полов контакт с мамолетното дете, както се поддържа от жалбоподателя. Показанията на пострадалото дете не могат са бъдат игнорирани като годен източник на преки доказателства независимо от неговата ниска възраст и липсата на достатъчен житейски и социален опит, както и поради факта, че не е установило самото съвкупление. Разпитано е два пъти в досъдебното производство при условията на чл. 140 НПК, като е възпроизвело обстановката в жилището на подсъдимия и извършените от него действия. Сведенията, които е съобщило не са пълни, като подробно и логически е описало събитията до момента на изнасилването, включващи събличането на дрехите от кръста надолу, хвърлянето на леглото, целувките по бузите и устата, изваждането на половия орган на подсъдимия, както и тези от момента когато си намерило гащите на леглото и си ги обуло и не обхващат самото проникване в неговия полов орган. Липсата на спомен точно за този момент, през който детето е твърдяло, че било заспало и не може да отговори какво точно е правил подсъдимия, с него, е намерила своето обяснение в изслушаната и приета без възражение комплексна психологична и психиатрична експертиза. В своето писмено заключение, потвърдено и допълнено в съдебното следствие с отговори на въпросите на обвинението и защитата, вещите лица са я обяснили с острата стресова защитна реакция, при която мозъкът изтласква този силно травмиращ епизод в подсъзнанието, като амнезията може да продължи дълго време и картината на събитията не може да се възстанови. Тази липса не води до несъставомерност на деянието, защото е налице поредица от други, коствени докадателства, които представляват стройна верига и водят до единствено възможния извод че детето правдиво е съобщило какво се е случило и че изнасилването е извършено именно от подсъдимия по времето, когато престояли в неговия дом. На първо място това са показанията на свидетелите, които имат лични възприятия за придвижването им в селото от момента на напускането дома на бабата на детето под предлог да отидат в магазина до раздялата им, когато му купил трите ябълки и го оставил само да се прибере, дащото, както сам е обяснил “бързал да се прибере преди да е станало много късно”. Нито един от тях не установява с тях да е имало други лица, някой от които евентуално би могъл да извърши деянието след раздялата им. Тези от свидетелите, които са контактували с тях преди и след посещението им в къщата на подсъдимия, са установили и промяната в поведението на детето. Показанията на пострадалата кореспондират с показанията на свидетелите, които са контактували с нея непосредствено след деянието и на които е съобщила за случилото се и преди всичко с тези на нейната баба – св. С. Н., която обезпокоена от забавянето й тръгнала да я търси и на пътя я срещнала да се прибира сама. Те мотивирано са кредитирани, като са изложени убедителни съображенията, с които е отхвърлен довода, че би могла да даде необективни показания, ръководена от някакъв материален или друг интерес. В подкрепа на направените изводи за авторството на деянието са и заключенията на изслушаните експертизи и събраните писмени доказателства. Първият преглед на детето е извършен два-три часа след деянието и са констатирани уврежданията в половата му област. Изготвената въз основа и на него експертиза от вещото лице д-р Г. е установила, че е възможно да бъдат получени при проникване на мъжки полов орган в състояние на ерекция. Медицинско изследване е извършено след деянието и на подсъдимия, като са констатирани пресни кръвонасядания по главата на половия член и повръхностни нацепвания по лигавицата на същото място. Като възможен механизъм на получаването им вещите лица са посочили извършването на груб полов акт или евентуална анатомична несъвместимост между мъжкия и женския полови органи. Събрани са доказателства, че по блузата на детето, с която било облечено под връхното яке е открит косъм, за който е установено, че произхожда от половата област на подсъдимия. Всички тези доказателства са оценени в логическата им връзка, съпоставени са с обясненията на подсъдимия, който не е оспорил пребиваването на детето в неговия дом, но е поддържал липса на контакт между тях и мотивирано са кредитирани. При установената от кредитираните доказателства фактически положения, че подсъдимият без разрешение завел детето в дома си, съблякъл го от кръста надолу и с половия си орган проникнал в неговото влагалище, материалният закон е приложен точно. Налице са обективните и субективни елементи от състава на престъплението изнасилване, а с оглед възрастта на детето и квалифициращото обстоятелство по чл. 152 ал.4 т.1 НК. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователно. Освен довода за допуснати нарушения при оцената на доказателствата, на което беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, то се свързва с ограничаване на процесуалните му права поради отказа да бъдат уважени доказателствените му искания. Такова нарушение по делото не е допуснато. Въззивното производство е проведено при спазване на специалните норми регламентирани в глава двадесет и първа НПК. Въззивният състав не е изпълнил формално задълженията си, а изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила осъдителна присъда. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, подробно е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията поради които ги отхвърля като неоснователни. В жалбата на подсъдимия, послужила като основание за образуване на производството е направено искане за назначаване на нова съдебно-медицинска или комплексна експертиза и са изброени въпросите, на които следва да отговори. В производството по чл. 327 НПК, съдебният състав мотивирано го е отхвърлил, като е приел, че тези въпроси в пълнота са изяснени в предходната инстанция и не се налага проверка на събраните вече доказателства, в това число и чрез изслушване на други експертизи. Искането не е поддържано в съдебно заседание, като вместо него е поискато да бъдат допуснати до разпит пострадалото дете и двама свидетели, единият за да установи впечатленията си за поведението на детето по време на журналистическо разследване след деянието, а вторият като присъствал на събитията, непосредствено след като бабата на детето сигнализирала неговия баща и органите на полицията. Те също мотивирано са отхвърлени, като са изложени съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. При преценката за основателността и допустимостта им съдът не се е ръководел от някакви съображения за постигане на бързина, в какъвто смисъл са доводите на подсъдимия, а от наличната доказателствена съвкупност. Мотивирано е приел, че не е длъжен да уважава всяко направено от страните искане за събиране на доказателства, а само ако прецени, че по делото в предходната инстанция са останали неизяснени обстоятелства от значение за правилното му решаване. Само отказът да бъде уважено такова искане ограничава правото на подсъдимия на справедлив процес и е основание за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбоподателят не сочи кои обстоятелства са останали неизяснени поради отказа да бъдат събрани тези доказателства. Не е допуснато и поддържаното в съдебно заседание оплакване за ограничаване на процесуалните му права поради непопълване на делото с доказателства за личността му. В обстоятелствата включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК са и тези относно личността на дееца. Те също се установяват по реда и със средствата на процесуалния закон, в това число и посредством обяснения на подсъдимия и свидетелски показания. По делото са налице обясненията му за начина на живот преди пристигането в Република България и достатъчно показания на свидетели, с които е контактувал в населеното място. Не е поискал попълването на делото с други доказателства за изясняване на тези обстоятелствата, а от анализа на събраните такива е прието, че го характеризират положително в обществото. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Част от съображенията на жалбоподателя в подкрепа на искането за смекчаване на наказателното положение не могат да бъдат преценявани в настоящото производство. Липсата на следи за физически контакт между дееца и пострадалата и от там на извършено деяние са основание за оправдаване, а не за намаляване на наказанието. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното му наказание, което е намалено от въззивната инстанция, не само е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението, но очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Обществената опасност на деянието се определя от степента на засягане на обществените отношения, които са предмет на регулация с него, а не от това, как е било възприето от жертвата, в какъвто смисъл е поддържания в жалбата довод. Дали и какъв сексуален опит има малкото дете и дали е възприело случилото се с него като причиняване на някаква телесна повреда или като сексуално преживяване, не са обстоятелства, които да оказват влияние на степента на обществената опасност на деянието, а още по-малко да се преценяват като някакво изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство. Половата му неприкосновеност обективно е нарушена, а дори би могло да се обсъжда въпроса, че деянието е по-силно укоримо когато е извършено по отношение на лице, което поради някаква причина не само е лишено от възможност да се защити, но и точно да се ориентира в обстановката. От жалбоподателят не се сочи кои изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, правещи несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание са игнорира, поради което бланкетно направеното искане за индивидуализацията му при условията на чл. 55 ал.1т.1 НПК е неоснователно. Не са допуснати нарушения в гражданско-осъдителната част, които да налагат изменяване на въззивното решение и намаляване по размер на присъденото обезщетение. При определянето му не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Присъдената сума по размер не се отклонява от практиката на съдилищата по този вид дела. Необходима и достатъчна е да обезщети пострадалата за всички вреди, които е търпяла и ще търпи за в бъдеще. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните в протеста и жалбите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 239 от 17.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 175/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена присъда № 60 от 2.05.2011 год. по Н. дело № 703/2010 год. на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: