Р Е Ш Е Н И Е     № 204   София, 07 май 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети април две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 189/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Я. Ф. С. против въззивна присъда № 1/31.01.2008 г., постановена по ВНОХД № 3523/07 г. от Софийски градски съд. Жалбата се позовава на всички касационни основания. Направено е основно искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се поддържа и касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се претендира намаляване на наказанието при приложението на чл. 55 от НК. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия С чрез процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С обжалваната нова въззивна присъда по протест на прокурора на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК, е отменена първоинстанционната присъда от 06.03.2006 г., постановена по НОХД № 7734/04 г. от Софийски районен съд, с която подсъдимият С е бил признат за невинен и оправдан на основание чл. 302 от НПК (отм.) по обвинението по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 от НК и вместо нея е постановено : - подсъдимият С е бил признат за виновен в това, че за времето 23-24.04.2004 г., в съучастие като съизвършител с неустановено лице, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 877, 63 лева от владението на С. и собственост на Институт по физиология на БАН, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 29 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода. ІІ. Жалбата е неоснователна. Макар и да се позовава на всички касационни основания, включително и “нарушение на закона”, доводите на жалбоподателя могат да се определят като съмнение в доказаността на обвинението, което обаче разкрива само процесуалния характер на оспорването. Всъщност, по – скоро в жалбата се изразява съгласие с изводите на първата инстанция, позволили отхвърлянето на обвинението, отколкото да се представят конкретни доводи срещу проверявания съдебен акт. Така заявеното отношение към първоинстанционната присъда може да се приеме като оспорване на доказателствените преценки, извършени от въззивният съд, но и така разгледано оспорването си остава неоснователно. Направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи са основани на обективна, всестранна и пълна проверка и анализ на доказателствените материали и това е сторено по реда на чл. 107, ал.5 във вр. с чл. 14 от НПК. Задълбочено и детайлно е изследвана версията за неучастието на подсъдимия Я в престъпното посегателство. При наличната доказателствена съвкупност (показанията на свидетеля С, дактилоскопна експертиза, протокол за оглед и следствен експеримент) е направен мотивиран отказ да се възприеме твърдението на подсъдимия С, че автор на деянието е неговият брат – свидетелят М. Безспорно вярно е, че само близката родствена връзка между посочените двама не може да определи обясненията, респк. свидетелските показания като недостоверни, каквито съждения се съдържат в жалбата. Пропуска се обаче, че определянето им от съда като защитна линия на поведение е резултат на изчерпателен анализ. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК е констатирано наличното противоречие в доказателствените материали. Проверката и оценката на двете групи доказателствени източници, от една страна – обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат и втората група, включваща останалите доказателствени източници, са извършени в съответствие с процесуалните изисквания. Извършеният доказателствен анализ от въззивната инстанция обосновава фактическата несъстоятелност на възраженията за авторството на деянието. Правилно съдът е приел като неправдоподобно обяснението на подсъдимия за присъствието му на местопрестъплението. В тази връзка с основание са коментирани не само идентичността между дактилоскопната следа, иззетата при огледа, с отпечатъка от показалеца на подсъдимия, но и месторазположението на парчетата стъкло, част от разбития прозорец, върху които е установена посочената следа, начина на отлагането й, които обстоятелства опровергават поддържаната версия от подсъдимия. Отказът на съда да кредитира като достоверни показанията на свидетеля М също е правилен. Компрометирането им, като годен доказателствен източник, се дължи на тяхната неубедителност и констатираните сериозни противоречия на същите, относно обстоятелства, безспорно установени от други доказателствени източници – напр. за вида на материята на разбития прозорец, местонахождението на вещите при отнемането им, наличието или не на чували, послужили според показанията му за пренасяне на вещите и прочие. Съществуващата доказателствена съвкупност еднозначно установява участието на подсъдимия С в престъпното посегателство. Ето защо, въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 303, ал.2 от НПК, като е приел, че обвинението по отношение личното участие на подсъдимия С в извършване на кражбата е доказано по несъмнен начин. ІІ. Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Искането на подсъдимия С за приложението на чл. 55 от НК не може да бъде удовлетворено. Посочените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства (добри характеристични данни, ниска стойност на отнетото имущество, тежко семейно положение) не носят белезите на изключителност и/или многобройност, което прави невъзможно приложението на чл. 55 от НК. Въззивният съд е определил цитираните обстоятелства само като смекчаващи отговорността и с оглед разпоредбата на чл. 54, ал.2 от НК, ги е поставил в основата на решението си наказанието да бъде определено в законоустановения минимум. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1/31.01.2008 г., постановена по ВНОХД № 3523/07 г. от Софийски градски съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.