Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 207   гр.София,  11 юни 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА                 ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ наказателно дело № 173/2009 година   Производството е по глава ХХХІІІ НПК. Образувано по искане на осъдения В. Б. В. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 117/18.09.2008г., постановено по в.н.о.х.д. № 134/2008г. по описа на Габровския окръжен съд (ГОС), с което е потвърдена присъда № 267/29.05.2008г. по н.о.х.д. № 731/2007г. на Габровския районен съд (ГРС). Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. От изложеното в същото може да се направи извод, че се поддържат доводи за налични отменителни основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. Навеждат се аргументи за неоснователност на отказа на първостепенния съд да проведе съкратено съдебно следствие, при хипотезата на чл.371, ал.2 НПК – при признаване изцяло от осъдения на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти, което е довело и до налагане на несправедливо наказание. По същество се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за прилагане на процедурата с основание чл.371, т.2 НПК и определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. В съдебно заседание осъденият В. участва лично и с назначения от съда служебен защитник – адв. К, който поддържа искането и моли същото да бъде уважено. Гражданските ищци по делото „Теспом” АД – гр. Г. и „Велев с. ремонт” ЕООД – гр. Г., редовно призовани, не изпращат процесуален представител. Прокурорът дава заключение, че искането е основателно, допуснато е нарушение на процесуалните правила, поради което въззивното решение трябва да бъде изменено по реда на възобновяването. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр.чл.347 вр.чл.348 НПК, взе предвид следното: С потвърдената присъда В. В. е признат за виновен в това, че: - през периода 15.12.2006г. – 05.02.2007г., в гр. Г., при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, ч. разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и използване на техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи на обща стойност 8318,69 лв. от владението на свид. Стойка Г. Д. , В. А. В. , С. С. Велев, В. С. С. , В. Т. Т. и В. И. И. , всички от гр. Г., без тяхното съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” вр.чл.26, ал.1 и чл.54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода. - през периода 15.12.2006г. – 05.02.2007г., в гр. Г., при условията на продължавано престъпление, противозаконно унищожил чужди движими вещи, на обща стойност 10704,40 лв., поради което и на основание чл.216, ал.1 вр.чл.26, ал.1 и чл.54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК на подс. В. В. е определено едно общо наказание между по-горе наложеното общо най-тежко наказание и същите, определени му с присъда № 342/04.07.2007г., постановена по н.о.х.д. № 470/2007г. на ГРС и влязла в законна сила на 20.07.2007г., с която е бил осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, и с присъда № 503/07.11.2007г., постановена по н.о.х.д. № 376/2007г. на ГРС и влязла в законна сила на 04.03.2008г., с която е бил осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а именно в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. Така определеното общо най-тежко наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл.47, ал.1, б.”б” ЗИН, като е приспаднато изтърпяното изцяло наказание, наложено по н.о.х.д. № 470/2007г. на ГРС, както и изтърпяната част от наказанието, наложено по н.о.х.д. № 376/2007г. на ГРС, на основание чл.25, ал.2 НК. С присъдата съдът се е произнесъл по приетите за съвместно разглеждане граждански искове, както и по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 117 от 18.09.2008г. по в.н.о.х.д. № 134/2008г. ГОС е потвърдил присъдата. Доводът за допуснато нарушение на процесуалните правила, аргументиран с неправилен отказ на първостепенния съд да проведе съкратено съдебно следствие, е основателен. Видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 12.12.2007г. пред първоинстанционния съд, преди даване ход на делото, защитата на подсъдимия е направила искане за провеждане на съкратено съдебно следствие и разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК. Осъденият В. е направил признание на всички факти и обстоятелства по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. След съвещание, съдът с определение е оставил без уважение искането, дал е ход на делото и го е разгледал по общия ред. Отказът е мотивиран с необходимостта фактите и обстоятелствата, свързани с деянията, в извършването на които е бил обвинен подсъдимият, да бъдат установени, ч. провеждане на съдебно следствие по общия ред, с разпит на явилите се по списъка за призоваване лица. При разглеждането на делото пред въззивната инстанция защитата е навела доводи, че с отказа си да проведе производство по глава двадесети и седма от НПК районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Това възражение е отхвърлено от Габровския окръжен съд, като са изложени мотиви, че правата на подсъдимия не са накърнени, тъй като по начало искането му за провеждане на съкратено съдебно следствие е само правна възможност. Посочено е, че в правата му по чл.55 НПК не е предвидено право на избор на процедура, по която да бъде реализирано съдебното производство срещу него, защото това е държавна дейност, чиято реализация зависи единствено от съда. Върховният касационен съд намира, че първостепенният съд неоснователно е отказал провеждане на съдебното производство по реда на глава двадесет и седма от НПК. Направеното от подсъдимия искане за допускане на съкратено съдебно следствие е последвано от пълно признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и съгласие за тях да не се събират доказателства. Самопризнанието е било подкрепено от надлежно събраните в досъдебното производство доказателства. Този извод е в съответствие и с обстоятелството, че при проведеното по общия ред съдебно следствие не е установена по-различна фактическа обстановка от тази, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Иначе казано, първоинстанционният съд е бил длъжен да разгледа делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, тъй като не е имал основание да откаже провеждането на особената процедура. Такова основание може да бъде само констатацията, че събраните в досъдебното производство доказателства не подкрепят самопризнанието. Допуснатото нарушение не налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото, тъй като не може да бъде отстранено при ново разглеждане от въззивния съд, но следва да бъде компенсирано в настоящото производство ч. приложение на разпоредбата на чл.55 НК по отношение на определените на осъдения наказания, в който смисъл са дадените в т.9 на ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС указания. Няма пречка това да бъде направено и от настоящия състав в рамките на правомощията му по чл.425, ал.1, т.3 НПК. Затова като съобрази данните по делото за обществената опасност на деянието и на дееца, включително добросъвестното му процесуално поведение, ВКС прецени, че наложеното на осъдения наказание за водещото в съвкупността престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” вр.чл.26, ал.1 НК следва да се намали, по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК, на две години лишаване от свобода. Наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.216, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК следва да се замени при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК с наказание пробация, включваща следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Промяната в размера на наказанията предопределя и промяна в размера на определеното по реда на чл.23, ал.1 НК общо най-тежко наказание. Освен това съдебният акт следва да се измени и в частта, с която на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК на осъдения В. е определено едно общо наказание между наложеното общо най-тежко наказание по настоящата присъда и наказанията, определени му с присъда № 342/04.07.2007г. по н.о.х.д. № 470/2007г. на ГРС и с присъда № 503/07.11.2007г. по н.о.х.д. № 376/2007г. на ГРС, в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като се намали на две години. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 117/18.09.2008г. по в.н.о.х.д. № 134/2008г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 267/29.05.2008г., постановена по н.о.х.д. № 731/2007г. по описа на Габровския районен съд, като - намалява наложеното на В. Б. В. наказание за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” вр.чл.26, ал.1 НК от три години и шест месеца на две години лишаване от свобода. - заменя наложеното на В. Б. В. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.216, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК с наказание пробация, включваща следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. ИЗМЕНЯ решението и в частта, с която на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание, като намалява същото от три години и шест месеца на две години лишаване от свобода. ИЗМЕНЯ решението и в частта, с която на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание между наложеното общо най-тежко наказание по настоящата присъда и наказанията, определени му с присъда № 342/04.07.2007г. по н.о.х.д. № 470/2007г. на Габровския районен съд и с присъда № 503/07.11.2007г. по н.о.х.д. № 376/2007г. на Габровския районен съд, като намалява същото от три години и шест месеца на две години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: