Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-неистинност на заключение


РЕШЕНИЕ
N 494/11 г.

София, 12.09.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на пети декември , две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова




При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 992 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
А. В. В. е подал молба за отмяна на решение № 20 от 6.01.2010 г. по гр.д. № 1721 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд / неправилно в молбата е посочено определение № 46/11 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 667 от 2010 г. , с което не се допуска касационно обжалване на цитираното решение/ на основание чл.303, , ал.1, т.2 ГПК. Молителят твърди, че поради невярна експертиза, Пловдивския окръжен съд е стигнал до извода ,че изпълняемото право по изп.д. № 102 от 1999 г. на Карловски държавен съдебен изпълнител не е съществувало по време на възлагането на спорния имот и имота към който е насочена публичната продан не е бил собствен на длъжника, поради което е уважил предявеният отрицателен установителен иск по чл. 336 ГПК. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Пловдивския окръжен съд.
Ответника Л. С. П. е представил отговор, в който заявява, че молбата е недопустима, като подържа и алтернативното становище за неоснователност.
Ответниците П. Т. С. и М. Н. К. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.303, ал.1 , т.2 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното :
Молбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за тях, в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК , която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С решение № 20 от 6.01.2010 г. по гр.д. № 1721 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 7 състав е уважен предявеният от Л. С. П. против молителя отрицателен установителен иск за собственост по чл.336 ГПК/отм./ и е признато за установено , че П. Т. С. не е собственик на апартамент № ... , ет..., [жилищен адрес] , [населено място], [улица] към датата на извършената публична продан защото след изслушването на неоспорената съдебно счетоводна експертиза е станало ясно , че към 25.10.2005г. цялото вземане е било погасено ведно с лихви и разноски и от този момент изпълнителното правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2 от ГПК /отм/ , т.е. о изпълняемото право по изп.д. № 102 от 1999 г. на Карловски държавен съдебен изпълнител е било погасено. Подържаното твърдение за неистинноста на експертизата обаче не намира опора във фактите по делото. Действително липсва спор, че на 6.01.2006 г. П. С. е внесъл допълнително сумата 611 лв., която сума обаче е била за разноски по изпълнителното дело , а не касае вземането за издръжка, установено с изпълнителния лист. На второ място молбата е неоснователна, защото установяването на това обстоятелство следва да стане по установеният в ГПК съдебен ред от една страна, а от друга молителят е следвало да се възползва в редовното съдебно производство от възможността да оспори заключението.
Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Молителят дължи на ответника Л. С. П. направените разноски в размер на 1 000 лв. , документирани с договор за правна защита и съдействие № ... от ...... г.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение молбата на А. В. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на решение № 20 от 6.01.2010 г. по гр.д. № 1721 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд / неправилно в молбата е посочено определение № 46/11 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 667 от 2010 г. на ВКС, І-во отделение , с което не се допуска касационно обжалване на цитираното решение/ като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А. В. В. с ЕГН № [ЕГН] да заплати на Л. С. П. направените по делото разноски в размер на 1 000/ хиляда / лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: