Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 28 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МИНА ТОПУЗОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1570/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия С. Г. Н. против въззивно решение № 113/04.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 141/2012 г. от Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд - Ямбол. Касационната жалба на подсъдимия се позовава на всички касационни основания, като се отправят алтернативни искания: за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или смекчаване на отговорността с намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, се поддържа и тезата, че извършеното деяние неправилно не е получило правна квалификация по чл. 118 от НК. Подсъдимият С. Н. и неговите процесуални представители поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Гражданският ищец и частен обвинител Д. В. П. не се явява, редовно призована. Представлява се от повереник, който счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от № 30/20.03.2012 г., постановена по НОХД № 544/2011 г. от Окръжен съд - Ямбол, подсъдимият Н. е бил признат за виновен в това, че на 17.02.2011 г. умишлено умъртвил В. М. П. – престъпление по чл. 115 от НК. Наложеното наказание е шестнадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия Н. като същият е осъден да заплати на гражданската ищца П. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й. С въззивния съдебен акт, постановен по жалба на подсъдимия Н., присъдата е потвърдена. ІІ. В жалбата на подсъдимия се счита, че осъдителните съдебни актове са постановени при съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Основният акцент, поставен в жалбата, е, че съдът неоснователно е отхвърлил искането на защитата за назначаване на КСППЕ. Така обстоятелствата по делото са останали неизяснени и това е лишило подсъдимия от възможността да се установят такива, които биха довели до други изводи по фактите и правото. Касационната проверка не констатира основателност на тези твърдения. Исканията за събиране на доказателства от страна на подсъдимия са били удовлетворявани като в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, след изслушването на комплексната съдебно - психиатрична и психологическа експертиза, е била назначена допълнителна експертиза, която е дала заключения по поставените от защитата въпроси – „действал ли е в момента на възпроизвеждане на изстрелите подсъдимият в условията на физиологичен афект или в условията на друго афектно състояние” (виж, протокол, съдебно заседание от 14.02.2012 г.). В съдебното заседание, проведено на 20.03.2012 г., експертизата е изслушана, защитата е поставила своите въпроси и експертното заключение е прието от съда. Преди приключване на съдебното следствие, защитата на Н. изрично е заявила, че няма други доказателствени искания, освен приемането на представените писмени доказателства, относно ползваните от последния земеделски земи (виж, протокол от същото съдебно заседание, л. 158 от делото). Пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия е отправила искане за назначаване на повторна КСППЕ със задачи, идентични на тези, които са били предмет на предходните експертизи. В тази връзка, следва да се припомни, че назначаването на повторна експертиза е необходимо, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Твърдения за необоснованост на експертното мнение, прието от първата инстанция, не е поддържано от защитата на подсъдимия пред въззивния съд, а доводите за непълнота на доказателствата не намират основания, доколкото наличните по делото две КСППЕ – основна и допълнителна, са дали изчерпателен отговор на поставените от защитата въпроси. Заявеното несъгласие с експертните изводи е декларативно, защото и сега не се излагат съображения, обосноваващи предпоставките на чл. 153 от НПК. Лансираната за първи път пред касационната инстанция защитна теза за недоказаност на приетия факт – че са възпроизведени осем изстрела от подсъдимия с пистолета, средство на престъплението, е неоснователна. Същата не намира опора в гласните доказателствени източници, включително и в обясненията на подсъдимия (описал, че е възпроизвел неколкократно изстрели и на два етапа). Компрометирането на така поддържаната теза най-вече се дължи на установеното по експертен път – виж, съдебномедицинската експертиза, описала и изследвала осем огнестрелни наранявания по тялото на жертвата, балистичните и физикохимични експертизи, както и обективните данни, установени при огледа на местопроизшествието и огледа на труп. Накрая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения и внимателно е обсъдил всички доказателствени източници. В мотивите на решението ясно са посочени съображенията, поради които са кредитирани едни от тях и защо са отхвърлени частично обясненията на подсъдимия. Всъщност, последният не е отичал авторството на деянието, но е съобщавал информация, касаеща поведението на пострадалия П. в инцидента. Предходната инстанция обстойно е обсъдила тези обяснения, тъй като те са в основата на защитата на подсъдимия. Изнесените данни за действия на П. спрямо подсъдимия, правилно са отхвърлени поради опровергаването им от събрания доказателствен материал, а и в едната си част така описаните от Н. действия изобщо не носят характеристика на проявено насилие от жертвата. Обобщено, Върховният касационен съд не констатира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Не се установиха процесуални пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по правно - релевантните факти. Спазени са изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, а съдебните актове отговарят на изискванията, предписани с чл. 305, ал.3 и чл. 339, ал.2 от НПК. Доводите за приложимостта на друг материален закон (чл. 118 от НК) са правени пред двете предходни инстанции и с основание са били отхвърлени. По експертен път е установена липсата на медико-биологичните признаци на физиологичния афект, а и въззивният съд е направил, съобразно доказателствата по делото, констатация за отсъствие на провокиращо поведение от страна на П., така както е очертано в закона. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Възразява се, че съдът, въпреки наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. Изброените в жалбата такива обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер, правещи и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко, поради което отправеното искане за прилагане чл. 55, ал.1 от НК е неоснователно. С оглед на казаното апелативният съд законосъобразно е заключил, че наказанието следва да се индивидуализира в условията на чл. 54 от НК. В категорията на отегчаващите вината обстоятелства е отчетено единствено начина на осъществяване на деянието, разкриващ негативна характеристика за личността на дееца. Въззивният съд се е съгласил с дефинираните от първата инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, положителни данни за личността на дееца, частични самопризнания, улеснили разследването, изразеното разкаяние, фактът, че сам е съобщил за извършеното от него. Подценена е обаче тяхната относителна тежест в кръга от фактори, значими при определяне на необходимия обем от наказателна принуда, която следва да се приложи спрямо подсъдимия. Затова настоящият състав намира, че при определяне на наказанието въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 54, ал.1 и ал. 2 от НК и е направил неправилна преценка на съотношението между приетите отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Наказанието следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите обстоятелства, които макар и да са повече на брой (факт, върху който се акцентира в жалбата), не могат да бъдат разглеждани извън отчетената от апелативния съд индивидуална тежест на деянието, изразена чрез спецификата на причинителската дейност. По тези съображения и за постигане целите на чл. 36 от НК настоящият касационен състав намира, че срокът на наложеното на подсъдимия Н. наказание следва да бъде намален от шестнадесет години лишаване от свобода на четиринадесет години лишаване от свобода. По отношение на ангажираната гражданска отговорност на подсъдимия Н.. В жалбата единствено е споменато искане за намаляване размера на обезщетението за неимуществените вреди, без да са изложени доводи срещу мотивацията на съда за съответност на присъденото обезщетение с претърпените болки и страдания от гражданският ищец, такива не са развити и в съдебното заседание, поради което и настоящият състав не намира основания да го преразглежда. Само следва да се посочи, че интензитетът на страданията, предизвикани от загубата на близък човек, не зависи от възрастта на жертвата, какъвто довод е поддържан с въззивната жалба. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 113/04.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 141/2012 г. от Апелативен съд – Бургас, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия С. Г. Н. на четиринадесет години лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.