Р Е Ш Е Н И Е № 326 София, 01 август 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети юни ………........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 745 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила саморъчно подготвена касационна жалба от подсъдимия Й. И.. Обжалва се въззивно решение № 384 от 15.11.12 год., постановено по ВНОХД № 807/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 210 от 04.07.12 год. по НОХД № 593/11 год. на Софийски градски съд. Посочени са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Оспорва се, преди всичко, авторството. Не се сочат никакви доводи. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателя и назначения му служебен защитник. И. представя писмени бележки, с които акцентира на неправилно приложение на материалния закон във връзка с приетото от обвинението и контролираните инстанции, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, вместо само по б. „а” от същия текст. Прокурорът счита, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин чрез свидетелските показания на К. и нейния съпруг. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и писмените бележки към нея, сочените основания и довод във връзка със съдебното минало на И., намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Й. И. е признат за виновен в това, че на 24.04.11 год. в [населено място],[жк], е отнел чужди движими вещи – синджир от 14 каратово злато с тегло 35 гр., на стойност 1 400.00 лв. и медальон с формата на „Б.” от злато 14 карата, с тегло 15 грама на стойност 600.00 лв. или всичко на обща стойност 2 000.00 лв., от владението на Т. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив. На осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по типа затворническо общежитие, първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, предварителното задържане на И. и разноските, направени по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Доводите в подкрепа на касационните основания са лаконични. Разглеждайки касационната жалба във връзка със сочените в нея основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане. Възраженията срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания се формулират, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата на СГС и нейното потвърждаване. По своя смисъл, обаче, се прави единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна страна извършено ли е деянието от подсъдимия И., което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства, или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивния акт. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници, в това число и посочените от подсъдимия. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с осъщественото от И. деяние, в което е обвинен, и преценката на свидетелските показания на пострадалата К. и нейния съпруг не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства в това число и извършеното от К. и М. К. разпознаване на подсъдимия. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си САС е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество въпроси и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. САС е преценил доказателствата и от двете категории, като негово право е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. В решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и чл. 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ осъдителната присъда спрямо И., не констатира решаващата инстанция да е придала на доказателствата смисъл и тежест, какъвто те нямат. Контролираните съдебни инстанции са приели, че авторството на деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин, като задълбочено са посочили, защо не приемат версията на подсъдимия, че по същото време е извършвал ремонт на покрива, за която са разпитани посочените от него свидетели. Съдилищата по фактите са посочили на базата на кои осъждания на И. са приели, че грабежът е извършен при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК. Пред настоящата инстанция жалбоподателят възразява, че не са налице предпоставките на б. „б” на същия текст. Без да се посочват отново осъжданията на И., обосноваващи и двете хипотези на опасния рецидив, настоящият състав на ВКС е длъжен да отбележи, че при наличието дори само на една от хипотезите на чл. 29, ал. 1, грабежът следва да се квалифицира по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Във връзка с отразените съображения жалбата на И. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 384 от 15.11.12 год., постановено по ВНОХД № 807/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................