Ключови фрази
Лишаване от живот при професионална непредпазливост * неоснователност на касационна жалба * необоснованост * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * липса на случайно деяние * правилно приложение на материалния закон * доказателствен анализ * обяснения на подсъдим * противоречия в обяснение на подсъдим * противоречиви показания * причинно-следствена връзка


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60222

гр. София, 15 декември 2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 883/2021 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. П. С., защитник на подс. Х. С. Х. срещу Решение № 260076 от 12.08.2021 г. по ВНОХД № 335/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателна колегия, с което първоинстанционната присъда № 31 от 05.06.2020 г. на Окръжен съд – Варна по НОХД № 659/2019 г. е била изменена, като е било намалено наложеното наказание „лишаване от право да осъществява дейност по ловуването по ЗЛОД, както и да съхранява, носи и употребява ловно оръжие” на подс. Ж. Я. И. на 1 /една/ година. С решението подс. Х. С. Х. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2142,75 /две хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., както и 441,28 /четиристотин четиридесет и един лев и 28 стотинки/ лв., разходи пред първата инстанция, а подс. Ж. Я. И. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 224 /двеста двадесет и четири/ лева. В останалата част присъдата е била потвърдена.
В касационната жалба и допълнението към нея се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения.
Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши предписаната от закона внимателна проверка на всички събрани по делото доказателства, за да бъдат обективно, всестранно и пълно изяснени обстоятелствата по делото, както и че се е позовал на доказателства и доказателствени средства, които не са приобщени по делото по съответния процесуален ред, а също и на такива, които защитникът счита за процесуално недопустими. Изтъкава се, че други приобщени доказателствени материали, които са относими и необходими за изясняване на обективната истина не са били обсъдени от въззивната инстанция. Развиват се и съображения, че доказателствените източници са анализирани едностранчиво, преиначени са или им е придадено друго съдържание и избирателно са използвани фрагменти от обясненията на подсъдимия. Подчертава се, че версията на подсъдимия е игнорирана и не е обсъдена, но пък е отхвърлена, а това се приравнява на липса на мотиви. Излагат се аргументи за неправилно установена фактическа обстановка, а от там и за направени неверни правни изводи. Развити са и разсъждения във връзка с изискванията на ЗЛОД, за проведения инструктаж и имало ли е такъв, имало ли е нарушения от страна на ръководителя на лова, за използваните от подсъдимия боеприпаси. Цитират се част от обясненията на подсъдимия и показанията на някои свидетели. Пространни съображения се развиват във връзка с местоположението на подсъдимия, пострадалия, останалите участници в лова, както и че неправилно е прието, че подс. Х. е стрелял по посока на пострадалия. Развиват се и доводи по отношение на констатирания рикушет. Правят се оплаквания във връзка с проведения следствен експеримент и неучастието в него на експерт технически помощник с познания в областта на геодезията, картографията и навигацията, както и по отношение на приложения по делото протокол за оглед, в който мястото на трупа не е фиксирано по ясен начин. Сочи се, че е налице случайно деяние и неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 15 НК.
В допълнението към касационната жалба се поддържат възраженията направени в нея, като се развиват и доводи във връзка с бланкетния характер на нормата на чл. 123 НК. Изтъква се че обвинителния акт не съответства на критериите, заложени в чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като не е очертан начина на извършване на престъплението. Аргументи се излагат и за това, че подс. Х. не е нарушил нормата на чл. 8, т. 1 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели.
В заключение се отправя искане за оправдаване на подс. Х. Х., тъй като действията му не съставляват престъпление, а в условията на алтернативност за приложението на чл. 15 НК или за връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание поради процесуална негодност на обвинителния акт.
В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Х. Х., адв. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея и допълнението към нея съображения. Отново развива съображения, че подсъдимият не е стрелял по посока на пострадалия, както и че не е стрелял по цел, която може да предизвика злополука. Изтъква, че е обосновал доводите си защо от една страна деянието на подс. Х. не представлява престъпление, а от друга защо е налице случайно деяние.
Поддържа искането атакуваното въззивно решение да бъде отменено поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, а подс. Х. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, като бъдат отхвърлени и предявените граждански искове.
Представителят на Върховната касационна прокуратура излага съображения, че въззивният съдебен акт е законосъобразен. Счита, че въззивната инстанция изключително прецизно и детайлно е анализирала събраните по делото доказателства и е обсъдила наличните противоречия между различните доказателствени източници. Намира, че обширните доводи, залегнали в касационната жалба не могат да разколебаят фактическите констатации и изводите, че подс. Х. е нарушил няколко нормативни правила, а нарушенията допуснати от подсъдимия са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Изтъква, че аргументите, че смъртоносното нараняване е плод на случайност, губи смисъл с оглед на факта, че подсъдимият е използвал забранен за конкретната стрелба боеприпас.
Предлага решението на Апелативен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.
С присъда № 31 от 05.06.2020 г., постановена по НОХД № 659/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение, подсъдимите Х. С. Х., с ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], обл. Варна, български гражданин, със средно образование, не работи, женен, неосъждан и Ж. Я. И., с ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], живущ в
с. Р., обл. Варна, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, неосъждан, са били признати за виновни в това, че:
Подс. Х. С. Х. ЗА ТОВА че: на 25.02.2017 г. в местност „Герените", землището на [населено място], общ. Долни Чифлик, обл. Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лов, като участник в организиран групов лов на хищник, нарушил „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели", приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" на 21.11.2014 г.:
Чл. 7 „При дейности с ловно оръжие и боеприпаси за него задължително се спазват следните основни правила:
т. 14 „ Забранява се стрелба по посока на хора или домашни животни, независимо от тяхното отстояние”;
Чл. 8 „Забранява се:
т.1 „Стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука;
т. 3 „Стрелба по посока на хора, независимо от тяхното отстояние”, произвел изстрел с комбинирана ловна пушка „Иж – 94” с №[] и причинил смъртта на Ж. Т. С., на 38 години, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от пет години.
Подс. Ж. Я. И. ЗА ТОВА, че на 25.02.2017 г. в [населено място], общ. Долни Чифлик, обл. Варна, предал на Ж. Т. С. огнестрелно оръжие – собствената си ловна пушка, марка „Иж – 27 ЕМ” с №[], без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 55, ал. 1,2 т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Предявените срещу подс. Ж. Я. И. граждански искове са били отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Подс. Х. С. Х. е бил осъден да заплати на Т. Ж. Т. – ЕГН [ЕГН] сума в размер на 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
Подс. Х. С. Х. е бил осъден да заплати на В. Л. Ж., действаща като законен представител на малолетната Г. Ж. Т. - ЕГН [ЕГН] сума в размер на 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2017 г., до окончателно изплащане на сумата.
Подс. Х. С. Х. е бил осъден да заплати на И. Т. С. - ЕГН [ЕГН] сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2017 г., до окончателно изплащане на сумата, като иска за разликата до 25 000 лв. е бил отхвърлен, като неоснователен.
Подс. Х. С. Х. е бил осъден да заплати на Т. И. С. - ЕГН [ЕГН] сума в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2017 г., до окончателно изплащане на сумата, като иска за разликата до 35 000 лв. е бил отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Х. С. Х. и Ж. Я. И. са осъдени да заплатят по равно направените по делото разноски в размер на 2366,55 лв. (две хиляди триста шестдесет и шест лв. и петдесет и пет ст.) в полза на Държавата, по сметка на ОП- Варна, както и 441.28 лв. по сметка на Окръжен съд - Варна.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Х. С. Х. е осъден да заплати държавна такса върху размера на уважените граждански искове, а именно сумата от 7400 лв. в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд-Варна, както и да заплати на гражданските ищци и частни обвинители сумата от 13 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за повереник.
На основание чл. 53, ал. 1 и 2 б. А от НК съдът е отнел в полза на държавата огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Съдът се е произнесъл и по останалите веществените доказателства.
Въззивната процедура е инициирана по жалби на подсъдимите Х. С. Х. и Ж. Я. И., чрез техните защитници, срещу присъда № 31 от 05.06.2020 г., постановена по НОХД № 659/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Наказателно отделение.
С Решение № 260076 от 12.08.2021 г. по ВНОХД № 335/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателна колегия първоинстанционната присъда е била изменена като е било намалено наложеното наказание „лишаване от право да осъществява дейност по ловуването по ЗЛОД, както и да съхранява, носи и употребява ловно оръжие” на подс. Ж. Я. И. на 1 /една/ година. С решението подс. Х. С. Х. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2142,75 /две хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., както и 441,28 /четиристотин четиридесет и един лев и 28 стотинки/ лв., разходи пред първата инстанция, а подс. Ж. Я. И. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 224 /двеста двадесет и четири/ лева. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 и НПК.
В касационната жалба се поддържа, най-общо, че обстоятелствата по делото не са установени обективно, всестранно и пълно, че са пренебрегнати обясненията на подсъдимия, че някои доказателствени материали са негодни, че не е несъмнено установено, че подсъдимият е стрелял по посока на пострадалия, че деянието на подсъдимия е несъставомерно, както и че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 15, ал. 1 НК.
При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че част от възраженията на защитата се отнасят до необоснованост на съдебния акт /формално окачествена като съществено процесуално нарушение/, а необосноваността не е сред касационните основания, поради което и касационният съд не смята за необходимо да обсъжда тези възражения.
Както е известно касационната инстанция не е инстанция по фактите, но е нужно да се посочи, че при внимателния прочит на материалите по делото се констатира, че въз основа на събраните от инстанционните съдилища многобройни доказателствени източници, включително и експертни заключения, относими към предмета на доказване, фактологията по делото е правилно установена, което е позволило на съдилищата да формират и верни правни изводи.
Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателствени материали, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения.
Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници, както и за това, че
обстоятелствата по делото не са били установени обективно, всестранно и пълно въз основа на години доказателства и доказателствени средства. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че въззивният съд е подложил на подробен и задълбочен анализ както гласните така и писмените доказателствени източници, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел установените от първия съд фактически положения и е направил анализ на доказателствените източници, който е сходен с този на първата инстанция. Но това е неизбежно, след като още първостепенния съд е формирал верни фактически изводи, почиващи на вярна интерпретация на доказателствения материал и без да го тълкувал превратно, е достигнал до определени правни изводи, които са също верни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, с изключително внимание и прецизност е обсъдил обясненията на подс. Х., били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона.
Касационната инстанция намира, че въззивният съд е анализирал и съпоставил помежду им показанията на свидетелите И. Е., С. С., И. И.. На л. 86 и сл. от мотивите на въззивният съд детайлно са обсъдени обясненията на подс. Х., като с нужното внимание са били съпоставени с показанията на свидетелите, които всъщност в голямата си част пресъздават разказаното им от подс. Х.. Сам подс. Х. е заявил, че между него и пострадалия е имало прасе и той е стрелял в този момент. Изтъква, че не е знаел къде е пострадалият, не го виждал, но знаел посоката, в която се намира. Въззивната инстанция подробно е анализирала и експертните заключения, писмените доказателствени източници и резултатите от проведените следствени експерименти. Чрез проведените следствени експерименти с участието на подс. Х. и свидетелите И. Е. и С. С. се установява мястото, от което е започнала гонката, мястото, на което са се срещнали подсъдимият и пострадалият и посоката, в която двамата са вървели. Свидетелите Е. и С. са посочили като място на стрелбата такова, указано им от подс. Х., но тези свидетели са посочили две различни места, които са на разстояние няколко метра едно от друго. При следствения експеримент обаче е установено, че при двете позиции за стрелба е била налице пряка видимост към мястото, където е открит трупа на пострадалия С.. Проведените следствени експерименти не са единствения доказателствен източник и те не са били решаващи за постановената присъда. Въз основа на тях са въведени уточнения, при които се е установило какво е действителното положение, при което е реализирана злополуката, поради което и неоснователни са възраженията в тази насока, наведени от защитника на подс. Х..
От друга страна от заключенията на съдебно - медицинската и балистична експертиза, както и от заключението на комплексната и съдебно – балистична и медицинска експертиза се извежда и извода, че пострадалият е бил наранен от проектил, изстрелян от ловната пушка на подс. Х., както че намереният при аутопсията проектил е част от куршума, изстрелян от подс. Х. и същият е рикуширал в твърда преграда под приблизителен ъгъл от 45 градуса, след което е поразил пострадалия С.. Вещите лица са извършили замерване на терена и денивилацията му и са приложили към експертизата съответните схеми.
Схемата на стр. 54, т. трети от ДП, фигура 1 съответства на посоката на раневия канал, установен от медицинската експертиза, на посоката на
изстрела и на мястото за стрелба, посочено от свидетелите Е. и С.. Предвид на това неоснователно е оплакването на защитника на подсъдимия, че при следствения експеримент не е участвал експерт технически помощник със знания в областта на геодезията, картографията и нивелацията.
Въззивната инстанция е дала изчерпателен отговор кои гласни и писмени доказателствени средства се кредитират, за установяване на кои обстоятелства и по какви причини. Даден е отговор на оплакването на защитника на подс. Х. във връзка с негодността на протокола за оглед, предвид на това, че тялото на пострадалия С. не е било фиксирано точно съобразно GPS координатите. Изложените от въззивния съд съображения се споделят и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.
Ясно са очертани от въззивния съд основните противоречия, както в показанията на свидетелите, така и в обясненията на подс. Х., които поначало имат двояка природа - на доказателствено средство и средство за защита. Така с основание въззивната инстанция е приела, че част от обясненията на подс. Х. се оборват от останалите доказателствени източници, представляват негова защитна позиция, което е довело до тяхното отхвърляне.
Въззивният съд не е изградил фактическите си, а оттам и правните си изводи на основата на компрометирани откъм процесуална годност доказателствени материали, каквото несъстоятелно оплакване се прави от защитата на подс. Х..
Несъмнено е установено по делото, че подс. Х. е стрелял по посока на пострадалия и то с патрон, който е бил забранен за използване по време на лова. По време на проведения групов лов изрично е било забранено използването на боеприпаси по-големи от осем нули, а подс. Х. е използвал боеприпаси, които не са били съответни и той е знаел това.
Така от обективна страна правилно е прието, че подс. Х. е осъществил състава на престъплението по член 123 от НК, тъй като поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на пострадалия Ж. С.. Подсъдимият е произвел изстрел с ловната си пушка в посока, в която се намирал пострадалия С.. Това е станало в нарушение на „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели", приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" на 21.11.2014 г.:
Чл. 7 „При дейности с ловно оръжие и боеприпаси за него задължително се спазват следните основни правила:
т. 14 „ Забранява се стрелба по посока на хора или домашни животни, независимо от тяхното отстояние”;
Чл. 8 „Забранява се:
т. 3 „Стрелба по посока на хора, независимо от тяхното отстояние”, произвел изстрел с комбинирана ловна пушка „Иж – 94” с №[] и причинил смъртта на Ж. Т. С., на 38 години, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание
Следва да се отбележи, че поначало е безспорно, че ловуването с огнестрелно оръжие е правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и е регламентирано в Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за оръжията и боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и Правилника за приложението на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещество и пиротехническите средства.
Така, в конкретния случай между нарушаването на посочените правила и настъпилата смърт на пострадалия С. е налице пряка причинно-следствена връзка. Това е така, защото ако подсъдимият не беше произвел изстрел в посоката, в която се е намирал пострадалия не би се стигнало неговата смърт.
От субективна страна подс. Х. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият Х. е бил длъжен да предвиди възможността за настъпване на тези последици, тъй като безспорно е ловец с дългогодишна практика. Той е полагал изпит във връзка с допускането му до ловна дейност, както и изпит за боравене с гладкоцевно ловно оръжие и ловно оръжие с нарезни цеви. Същият има и квалификацията за ръководител на лов. Поради тази причина на същия са били известни правилата за боравенето с ловно огнестрелно оръжие, правилата за ловуване при групов лов на вреден дивеч, така и правилата за използване на ловна пушка с нарезна цев. Сам в обясненията си подс. Х. е заявил, че е знаел посоката, в която се е намирал пострадалия и въпреки това е произвел изстрел и то с патрон с далекобойност до 3 км и пробивна мощ до 2 км. С оглед на това и недалечното разстояние, на което се е намирал пострадалия, около 20 – 30 метра, при наличието на обективна видимост към него, подс. Х. е бил длъжен да предвиди и възможността от рикошет, доколкото се е намирал в хълмиста местност с храстовидна растителност.
Върховният касационен съд обаче намира, че подс. Х. не е нарушил „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели", приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" на 21.11.2014 г. - чл. 8 „Забранява се:
т.1 „Стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука.
От една страна в обвинителния акт, а също и в присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд липсват конкретни фактически данни, от които да направи извод, че подсъдимият е нарушил това правило. Липсват каквито и да било твърдения, а също и съображения подс. Х. да е стрелял по шум или по неясно видима цел. Декларативно се твърди, че е стрелял по цел, която може да предизвика злополука. Коя е и каква е тази цел, изобщо не се обсъжда. А следва да се има предвид, че с оглед цитираната разпоредба, целта трябва да е такава, че по своето естество сама по себе си, да е годна да причини злополука, каквато в конкретния случай липсва.
Ето защо касационната инстанция намира, че подс. Х. следва да бъде признат за невинен и оправдан за това, да е нарушил „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели", приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" на 21.11.2014 г.- чл. 8 „Забранява се:
т.1 „Стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука.
Касационната инстанция намира, че поначало обвинителният акт отговаря на всички изисквания на чл. 246, ал. 2 НПК, защото ясно и конкретно са посочени, времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Единственото несъвършенство на обвинителния акт е свързано с нарушението на чл. 8, т. 1 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели", приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" на 21.11.2014 г., тъй като за това нарушение поначало липсват фактически обстоятелства. Предвид на това обаче, че касационната инстанция приема, че подсъдимият не е нарушил цитираното по-горе правило, не се налага да се отстраняват недостатъци в обвинителния акт, защото правото на защита на подсъдимия е гарнирано в пълен обем.
Що се отнася до оплакването, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 15 НК, то следва да се подчертае, че когато деецът не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, то за него деянието би било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Не е налице случайно деяние обаче, когато деецът според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Така е в конкретния случай с оглед на всички събрани доказателствени източници и обективни находки, не може
да се напри извод за наличието на предпоставките за приложението на нормата на чл. 15 НК. В същия смисъл са и изложените от въззивния съд съображения, които се възприемат от касационния съд.
В гражданскоосъдителната част решението на въззивната инстанция също е правилно и законосъобразно, като гражданските искове са уважени при спазване на принципа за справедливостта.
Върховният касационен съд намира, че въззивния съд не е подходил безкритично към анализа на доказателствата и доказателствените средства.
Нужно е да се посочи, че съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на решаващият въззивен съд.
Обективен и безпристрастен е бил подходът Апелативен съд – Варна при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички оплаквания на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба.
В заключение е важно да се подчертае, че обосновката на съдилищата не страда от доказателствен дефицит, тъй като доказателствата и доказателствените средства, съпоставени помежду им, представляват една последователна и единна верига, която дава възможност да се заключи несъмнено, че подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което е бил осъден.
При липсата на установени нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, решението на Апелативен съд – Варна, Наказателна колегия, следва да бъде оставено в сила.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260076 от 12.08.2021 г. по ВНОХД № 335/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателна колегия.
Решението е окончателно.


Председател: Членове: 1. 2.