6 Р Е Ш Е Н И Е № 183 С., 29.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря Клавдия Дали…............... и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 474 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 539/13.VІ.2013 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение въззивното решение на СГС, ГК, с-в ІІ-Б, от 14.ІІ.2012 г. по гр. д. № 11922/2011 г. е бил допуснат в частта му, с която специалният осъдителен иск на Ю. С. В. от [населено място] с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ, чиито предмет е било солидарното осъждане на [фирма].-гр. С. и Н. Л. В. от същия град да му заплатят сума в размер на 19 200 лв. вкл. ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото (5.Х.2010 г.) и до окончателното й изплащане, е бил отхвърлен за разликата над присъдената от първостепенния съд сума от 5 699.06 лв. и до пълния предявен размер на претенцията, както и изцяло по отношения на втория ответник /поръчител по процесния запис на заповед от 14.ІІ.2007 г./. Наличието на приложно поле на касационното обжалване е било констатирано в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето на СГС в посочената част на неговото въззивно решение по материалноправния въпрос - за противопоставимостта на правата /и възраженията/ на длъжника към джиратаря, произтичащи от каузалното отношение между него и първия поемател-джирант на процесния запис на заповед - се е оказало в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 42 на ВКС, ТК, Второ отделение от 7.ІV.2009 г. по т. д. № 453/08 г. по същия правен въпрос. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът Ю. С. В. е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си и искането за отменяване на въззивното решение на СГС в атакуваната негова отхвърлителна част, като се претендира постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговия специален осъдителен иск с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ да бъде уважен в пълния предявен по делото размер срещу посочените в исковата молба двама солидарни длъжници ответници. Подробни съображения в подкрепа на тезата си касаторът е изложил в свои писмени бележки, представени по делото. Ответниците по касация [фирма] и Н. Л. В. са изразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от САК становището, че касационната жалба на В. следва да бъде оставена без уважение, излагайки обстойно аргументирани съображения в писмена защита по делото. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на Ю. С. В. от [населено място], вкл. наведените в писмените му бележки по делото, становището и доводите на ответниците по нея [фирма] и Н. Л. В., вкл. развитите в писмената им защита по делото и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на въззивното решение на СГС в атакуваната негова отхвърлителна част по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба на Ю. С. В. от [населено място] е частично основателна. В атакуваната негова отхвърлителна част по иска на касатора срещу ответното [фирма]-гр. С. въззивното решение е било постановено при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В останалата му част, отнасяща се до отхвърлянето изцяло на същата искова претенция на В. срещу ответника Н. Л. В. от [населено място], въззивното решение ще следва да бъде потвърдено. За да отхвърли частично специалния осъдителен иск на приносителя (джиратаря) настоящ касатор срещу ответното търговско д-во, издало прескрибирания запис на заповед от 14.ІІ.2007 г., въззивната инстанция е изградила преценката си относно това дали търговецът се обогатява - посредством „спестяването на разходи за погасяване на задължения”, върху свой анализ на отношенията, възникнали по каузалната сделка между този издател и посочения в менителничния ефект ремитент ИТ „Интелект О.-С.. В нито един от общо 5-те пункта на отговора си по исковата молба на Ю. С. В. с вх. № 47886/5.Х.2010 г. обаче, ответното по иска с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ [фирма]-гр. С. не е инвокирало възражение за недобросъвестност на джиратаря В.. Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения преклузивен едномесечен срок ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно. В тази връзка ноторно е положението, че по джиросан менителничен ефект не могат да се правят субективни менителнични възражения, тъй като джиратарят придобива правото така, както то е обективирано в съдържанието на ценната книга и следователно е по начало ирелевантно обстоятелството какви са каузалните отношения между търговското д-во издател на процесния запис на заповед от 14.ІІ.2007 г. и посочения в него търговец ремитент ИТ [фирма]-С.. Единствено доказана в процеса по чл. 534, ал. 1 ТЗ недобросъвестност на джиратаря би била от естество да разшири приложното поле на субективните менителнични възражения, но в процесния случай липсва твърдение на ответника търговец по специалния осъдителен иск за неоснователно обогатяване относно наличието на такава недобросъвестност. Ето защо, въззивното решение на СГС ще следва да бъде касирано в частта му, с която е бил отхвърлен специалния осъдителен иск на Ю. С. В. с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр. С., за разликата над 5 699.06 лв. и до пълния предявен размер на претенцията от 19 200 лв., като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Последният ще следва да се произнесе по съществото на исковата претенция след самостоятелна преценка, предпоставяща обсъждане само на релевантните по делото доказателства, дали джиратарят (приносителят) Ю. С. В. търпи вреда като резултат от невъзможността да реализира менителничното си право, както и налице ли е неоснователно обогатяване на [фирма]-гр. С. в качеството му на издател на процесния прескрибиран запис на заповед от 14.ІІ.2007 г. Относно частта от въззивното решение на СГС, с която искът на касатора Ю. В. с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ е бил отхвърлен изцяло по отношение на ответника Н. Л. В.: Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се произнесъл въззивния съд, „различен от този, който сочи касаторът”, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. за недопустимостта на обжалваното решение. В процесния случай касационният контрол е бил допуснат в посочената част, отнасяща се до ответника Н. Л. В., предвид вероятността постановеното спрямо него решение да е процесуално недопустим съдебен акт, щом като освен издателя, всички други задължени по процесния менителничен ефект /прескрибиран запис на заповед/ лица не могат да са ответници по специалния осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Разкриването на точния смисъл на посочената законова разпоредба налага извод, че въпросът дали поръчителят (авалист) въобще може да бъде конституиран като ответник по такъв иск следва да се решава на плоскостта на отношението му към спорното право, т.е. дали той е активно материалноправно легитимиран да отговаря по такава претенция, което е въпрос по основателността, а не на допустимостта на последната. Като е приел, че поръчителят по процесния прескрибиран запис на заповед от 14.ІІ.2007 г. Н. Л. В. е надлежна страна по този спор, но не е солидарно отговорен с издателя на същия менителничен ефект и затова спрямо него искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ следва да се отхвърли изцяло, СГС е постановил правилно /законосъобразно/ въззивно решение, което ще следва да бъде потвърдено, тъй като „изгубването на исковете по записа на заповед” прекратява автоматично поръчителството по ценната книга. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 14.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 11922/2011 г. В ЧАСТТА, с която искът на Ю. С. В. от [населено място], област П., с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр. С. с предмет осъждането му да заплати сума в размер на 19 200 лв. /деветнадесет хиляди и двеста лева/, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (5.Х.2010 г.) и до окончателното й изплащане, е бил отхвърлен спрямо това търговско дружество за разликата над присъдената от първостепенния съд сума от 5 699.06 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки/ и законна лихва от завеждане на делото и до пълния предявен по делото размер на претенцията, КАТО ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд с горните задължителни указания. ОСТАВЯ В СИЛА същото въззивно решение В ЧАСТТА, с която искът на Ю. С. В. от [населено място], област П. с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ за осъждането на поръчителя (авалист) по процесния прескрибиран запис на заповед от 14.ІІ.2007 г. втори ответник Н. Л. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати същата сума от 19 200 лв., ведно със законната лихва върху тази главница считано от завеждане на делото (5.Х.2010 г.) и до окончателното й изплащане, солидарно с [фирма]-гр. С., е бил отхвърлен изцяло - като неоснователен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 474 по описа за 2012 г.