2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 27.04.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 195 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 260652/27.10.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 1205/2020 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 1582/24.03.2020 г. по гр. дело № 19391/2019 г. на Варненския районен съд, е уважен, предявеният от Т. Д. И. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника-касатор сумата 17 499.07 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя (ищеца) стойност на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], за периода 27.07.2017 г. - 26.07.2018 г., за обект с абонатен № ... и клиентски № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/16.07.2019 г.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Т. И., в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Възражението на ищеца за процесуална недопустимост на касационната жалба на ответника съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК, поради това, че процесният договор между страните за доставка на електрическа енергия бил търговска сделка и делото било търговско, а цената на иска е под 20 000 лв., е неоснователно. Съгласно чл. 318, ал. 2 от ТЗ, не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, като съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС, енергията има статута на движима вещ. Поради това, процесният договор за доставка (дистанционна продажба) на електрическа енергия не е търговска сделка, респ. – настоящото дело не е търговско, а е гражданско. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно която, делата, образувани по искове на и срещу потребител, се разглеждат като граждански дела. В случая в исковата си молба ищецът изрично е изтъкнал качеството си на потребител по смисъла на З., като се е позовавал на последния. За първи път едва в отговора си на касационна жалба същият поддържа, че има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ТЗ, тъй като бил земеделски потребител – развъжда и отглежда птици с цел продажбата им. Ищецът обаче не е завел делото в такова негово – търговско качество; не твърди и не представя доказателства да е регистриран като едноличен търговец по реда на чл. 58 от ТЗ, а твърденията му попадат в хипотезата на чл. 2, т. 1 от ТЗ, съгласно която разпоредба, не се смятат за търговци физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност. При това положение, приложима в случая е разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, и тъй като цената на иска възлиза на сумата 17 499.07 лв. – над 5 000 лв., то касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима, както вече беше посочено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя „Енерго-про продажби“ АД, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) процесуалноправен – длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; и 2) материалноправен – при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: процесуалноправният въпрос – в противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по търг. д. № 505/2017 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, а материалноправният въпрос – в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС. По отношение на материалноправния въпрос касаторът навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил следните доказателства: Според констативен протокол № 1202285/26.07.2018г., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД за резултатите от проверката на измервателната система на процесния обект в [населено място], наличният СТИ е демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0, за експертиза от БИМ; монтиран е нов с вписани „0“ показания от регистри 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3., 15.8.0. Съгласно обобщени данни от метрологичната експертиза на БИМ – КП № 1661/11.07.2019г.-АУ-Е.000029-42270/27.07.2018г., процесният СТИ е тип МТ***, статичен, трифазен, тритарифен, налични са всички обозначения и пломби, няма механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок; при проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата; процесният СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на ел. енергия; при софтуерен прочит е установена намеса в тарифната схема (за съответния тип от тип тарифи) и преминала ел. енергия на тарифа 4 – 92458.4 kWh., невизуализирана на дисплея. Съдът е установил и че на 15.07.2019 г. е одобрено становище за начисление на допълнително количество електрическа енергия в размер на 92458 кВТч, за периода от 27.07.2017 г. до 26.07.2018 г.; издадена е фактура на стойност 17 499.07 лв. с ДДС; абонатът (ищецът) е уведомен за задължението и срока на погасяване. Окръжният съд е посочил и че неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза „се преценява от разглеждащия състав“ за данните, посочени в т. 1 и т. 5 – метрологичната годност и параметризация при монтиране на електромера на обекта, а в останалите части вещото лице се позовава изцяло на констатациите по двата протокола относно неправомерно вмешателство, доколкото не може да изведе самостоятелни изводи при изпълнението на постановената задача, въз основа на собствени наблюдения. Съдът е посочил и че в съдебно заседание вещото лице уточнява, че електромер МТ е одобрен тип за трифазна електроенергия, предназначен за стопански потребител; той е с дистанционно отчитане и опция, която позволява да се определи точния момент на претарифиране; начисленото количество електроенергия е голямо и може да се натрупа в продължение на две години, но точният период не може да се определи. Съдът е посочил и че по делото е представен протокол № 2059367/25.04.2016 г. за монтаж на СТИ с идентичен фабричен номер с демонтирания на обекта, и вписани „0“ показания от трите активни тарифи – дневна, нощна и върхова.
По съществото на правния спор въззивният съд е изложил следното: Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел. енергия е дадена в отменените ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.) за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013 г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл. 1- 47 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Въззивният съд е приел, че съобразно всички установени факти по делото, ответното енергийно дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, която е в сила за процесния период. Начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.4 (Т4), като реално потребление на доставена и неотчетена ел. енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на консумираната ел. енергия на обекта по три тарифи за стопански абонат – дневна (регистър 15.8.2), нощна (регистър 15.8.1.), върхова (регистър 15.8.3.) и показанията на активните регистри. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката, знаци и пломби, т. е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Към датата на демонтажа е в срок на метрологична годност и в класа на точност. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество. Предвидената опция за дистанционен отчет (съобразена с техническите харктеристики на СТИ) позволява да се определи началния момент на претарифиране, чрез натрупване на количества ел. енергия в неактивен регистър 15.8.4. (Т4). Съдът е приел и че доказателствената тежест при установяване на релевантен факт, какъвто без съмнение е периода, е на ответната страна. Приел е също, че в случая това доказване не е проведено; остойностено е цялото констатирано количество в Т4 за лимитирания едногодишен период.
Предвид така изложеното, въззивният съд е посочил, че не приема за основателно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложения чл. 50 ПИКЕЕ – при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от допускане на грешката до нейното констатиране, не по-дълъг от една година. Съдът е приел, че корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри на електромера – активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно установяваве на точното количество електроенергия, потребено на обекта в лимитирания от закона едногодишен период; преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза ще могат да обосноват заключение за потребление в посочения размер. Окръжният съд е намерил, че ответникът (дружеството-касатор) не доказва несъответствие с въведените в информационната база за периода на корекция, респективно – основанието на начисленото допълнително количество електроенергия в хипотезата чл. 50 от ПИКЕЕ (отм). В тази връзка съдът е посочил, че представеният протокол за монтаж от 2016 г., предвид вписаните „0“ показания само на активните регистри, респ. – невписани от регистър 15.8.4., не може да послужи за сравнителен анализ с констатираните при проверката данни и да формира непроворечиво заключение, че начисленото количество ел. енергия действително е доставено и потребено в посочения корекционен период. В заключение въззивният съд е посочил, че липсата на доказателства за елементите от фактическия състав на приложената норма обуславя извод за неоснователност на вземането.
Видно от така цитираните мотиви към обжалваното въззивно решение, макар да е установил по делото, че са налице данни (от метрологичната експертиза на БИМ) за софтуерно въздействие върху процесното СТИ, в резултат на което при отчитането на електрическата енергия се е стигнало до записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, окръжният съд не е обсъждал приложение на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД по отношение процесното по делото задължение на ищеца. При това положение, материалноправният въпрос, формулиран в изложението на касатора, не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, респ. – няма основание касационното обжалване да се допуска по този въпрос (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В изложението си касаторът свързва формулирания от него процесуалноправен въпрос с оплакванията си в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил доводите във въззивната му жалба за приложението в случая именно на разпоредбите на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД. Съгласно посоченото от жалбоподателя решение № 222/27.03.2018 г. по търг. д. № 505/2017 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и цитираната в същото, трайно установена практика (включително задължителна такава) на ВКС, отговорът на този процесуалноправен въпрос е положителен, а именно – за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото; въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството, и независимо от възможността да препрати по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 349.98 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260652/27.10.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 1205/2020 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „Енерго-про продажби“ АД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 349.98 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |