Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. София, 30 септември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1010 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения Х. М. Х., депозирано на 30.05.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 388/13 по описа на Окръжен съд, Велико Търново, по което е постановено решение № 70 от 29.04.14 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Павликени, № 17 от 1.07.13, по НОХД № 234/13, като присъдата е отменена в частта относно началния момент на изтърпяване на наложеното наказание по чл. 343 г НК, а е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Х. М. Х. е признат за виновен в това, че на 5.05.13 г в [населено място], общ. Павликени, е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си 1, 40 промила, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител””, за срок от шест месеца, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от шест месеца, считано от 5.05.2013 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че е неправилен извода за това, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена по надлежния ред, че проверката за употреба на алкохол не е извършена съгласно изискванията на Наредба № 30/01, че актът за административно нарушение, талонът за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване не са съставени по реда, указан в Наредбата, че установяването на концентрацията на алкохол с техническо средство е меродавно само при административно нарушение, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и деецът да бъде оправдан, или да бъде отменен въззивният акт, по реда на Гл. 33 НПК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд е отговорил на идентични оплаквания на молителя за това, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача не е установена по надлежния ред. При оценката на доказателствените източници е изведен верният извод, че са налице признаците от състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 НК. Обвинителната теза е подкрепена от показанията на св. Ц., св. М., талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, документи относно годността на използваното техническо средство. Анализирани са и обясненията на подсъдимия, че не е извършил инкриминираното деяние / че е изпил само две бири, в резултат от които не би се достигнала концентрация 1 ,40 промила /, като неговите твърдения са преценени в контекста на уличаващите го доказателствени средства и правилно е прието, че се касае за защитна версия. Обсъдени са и гласните доказателства, изводими от показанията на св. Й., която е приятелка на подсъдимия и е заинтересована от изхода на делото. Установено е, че незабавно след установяване чрез техническо средство на процесната алкохолна концентрация на водача е предоставен талон за медицинско изследване и му е указано къде да се яви за предоставяне на кръвна проба. Подсъдимият е удостоверил получаването на талона чрез подписа си, но след завеждането му в здравното заведение е отказал да даде кръвна проба / отказът е скрепен с полагане на подпис /. В същата насока са показанията на св. Ципуров, провел медицинското изследване. По делото е изяснена последователността на съставяне на процесните акт за административно нарушение, талон за медицинско изследване и протокол за медицинско изследване. Те са изготвени в изброената поредност, с което са изпълнени изискванията на Наредба № 30/01. Установено е, че водачът е проверен с техническо средство, за което са представени и доказателства относно годността му. При отказ на водача да предостави кръв за изследване се явява приложима хипотезата на чл. 6 от Наредба № 30/01 г, съгласно която, в този случай, меродавна за концентрацията на алкохол в кръвта се явява стойността на техническото средство. Ето защо, на основание цитираната разпоредба, концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения се явява установена по „надлежния ред” по смисъла на чл. 343 б, ал. 1 НК. Налице са доказателства и за останалите елементи от състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 НК, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не се касае за административно нарушение, а за престъпление, в която хипотеза не може да бъде уважено искането на осъдения за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му от настоящата инстанция в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда / молителят не е осъден за несъставомерно деяние /. Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на Гл. 33 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Липсва и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отговорността на осъдения е реализирана при хипотезата на чл. 55 НК, като му е определено наказание „пробация”, включващо задължителните мерки по чл. 42 а НК, за минималните възможни срокове. Справедливо се явява и наказанието по чл. 343 г НК. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. М. Х. за възобновяване на ВНОХД № 388/13 по описа на Окръжен съд, Велико Търново, по което е постановено решение № 70 от 29.04.14 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: