О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 942 София, 16.12.2010 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.12. две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 682/2010 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д. Д.” ЕООД, гр.Русе, с вх.№687 /22.07.2010 год.на Русенския окръжен съд, срещу определение №407 от 23.06.2010 год. по в.ч.т.д.№200/2010 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменено определение от 21.04.2010 год. по ч.гр.д.№1063/2010 год. на Русенския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК, поради непредставяне на доказателства от заявителя Е. С.”, с.Смирненски, общ.Ветово, че е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК, издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 ГПК срещу настоящия касатор е обезсилена. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че последица от неизпълнението на задължението на заявителя да представи доказателства, че е предявил иска по чл.422 ГПК при направено възражение от длъжника по чл.414 ГПК, е обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За да отмени, обаче, постановеното от районния съд обезсилване, Русенският окръжен съд е обсъждал представения пред него препис от исковата на заявителя Е. С.” с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането му срещу жалбоподателя „Д. Д.” ЕООД, предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател „Д. Д.” ЕООД, гр.Русе, твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.415, ал.2 във вр. с чл.266, ал.2 ГПК, защото е недопустимо едва в производството пред въззивната инстанция да се представят доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира правния въпрос „забраната за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция по чл.266,ал.1 ГПК, отнася ли се и за заповедното производство” , чието разрешаване ще е от значение за правоприлагането на сравнително новия институт на заповедното производство. Ответникът не взема становище по частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол. Поставеният правен въпрос е обусловил изхода по делото, защото въззивният съд е съобразил представено за първи път пред него доказателство за предявяване в срока по чл.415, ал.1 ГПК на иска за установяване вземането на заявителя. По въпроса следва ли въззивният съд да съобрази доказателствата, представени пред него след постановяване на определението на първоинстанционния съд, че заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, има постановени съдебни актове по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК- Определение №123 от 27.01.2010 год. по ч.т.д.№736/2009 год. на ВКС, І Т.О., Определение №247 от 18.05.2009 год. по ч.гр.д.№166/2009 год. Съобразно тях в тежест на заявителя е да представи доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, че е предявил иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането си. Не е достатъчно само фактът, че такъв иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК/дори и когато е налице съвпадение между съда по заповедното производство и по исковото/, но за да се осуети обезсилването на заповедта за изпълнение, следва пред съда, издал заповедта за изпълнение, да се представят и доказателства за предявяване в срока по чл.415, ал.1 ГПК на иска за установяване на вземането на заявителя. Определението на Русенския окръжен съд е постановено в противоречие с цитираните определения на ВКС, с които по поставения правен въпрос е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 ТР1-2010-ОСГКТК. Подържаното от жалбоподателя основание за достъп до касация ще следва да бъде преквалифицирано чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на това основание обжалваното въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол. Неправилно Русенският окръжен съд е приел, че и във въззивното производство може да се представят доказателства за предявяване в срока по чл.415, ал.1 ГПК на иска за установяване на вземмането на заявителя, поради което обжалваното определение ще следва да бъде отменено и по реда на чл.278, ал.2 ГПК да се потвърди определението на Русенския районен съд. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение №407 от 23.06.2010 год. по в.ч.т.д.№200/2010 год. на Русенския окръжен съд и ПОТВЪЖДАВА определение от 21.04.2010 год. по ч.гр.д.№1063/2010 год. на Русенския районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: