Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-неистинност на свидетелски показания * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-нови писмени доказателства


2

2
Р Е Ш Е Н И Е


№ 55



София, 21. 03. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря В.П.
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1544/2010 година по описа на Първо гражданско отделение


Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Подадена е молба от Х. Г. Б. чрез пълномощника си В. П. Б. /син/ и от П. Г. Б. чрез пълномощника си адв. Е. О. за отмяна на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 781 от 09.01.2009г. по гр.д.№ 719/2007г.
Ответниците Г. М. Г. и К. К. В. са подали отговор, в който изразяват становище, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и не следва да се разглежда по същество. В съдебното заседание поддържат, че молбата за отмяна е и неоснователна, защото не е налице нито едно от предвидените в закона основания за отмяна на влязлото в сила решение.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл по реда на чл.307 ГПК с определение № 5 от 15.01.2013г. като е приел, че срокът по чл.305 ГПК по отношение на отделните основания е спазен.
По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Релевантни за това производство не са пороци на решението, водещи до неговата неправилност и попадащи в основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Относими към отмяната на влезли в сила решения са само основанията, изброени в чл.303 ГПК, които са изчерпателни. Ето защо съдът по отмяната не може да проверява правилността на решението, той е ограничен да провери единствено наличието на предпоставките на съответния поддържан от молителя фактически състав на чл.303 респ.304 ГПК.
В разглеждания случай след оставяне на молбата за отмяна без движение по реда на чл.306 ал.1 ГПК с определение по настоящото дело , постановено на 07.12.2012г. , с което са дадени указания за отстраняване нередовност на молбата за отмяна, молителите са уточнили следното:
1. Налице е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и това е неистинността на показанията на свидетелката Д. П. за факта дали владението от П. Б. и Х. Б. е било необезпокоявано и непрекъсанато. Неистинността се извежда от останалите установени по делото факти и изявленията на страните, но това е недостатъчно за да бъде изпълнен фактическият състав на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Изрично в разпоредбата е посочено, че неистинността на документите, както и на показанията на свидетелите, трябва да бъде установена „по надлежния съдебен ред”. А този ред според уеднаквената съдебна практика по реда на чл.292 ГПК с ТР 5/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК е влязла в сила присъда или решение по иск по чл.124 ал.1 т.5 ГПК. При липса на проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по чл.290 НК или влязло в сила решение на гражданския съд за установяване на престъпното обстоятелство лъжесвидетелстване, когато наказателното производство не може да бъде възбудено или е прекратено , при твърдения за неистинност на показания на разпитаните по делото свидетели, отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК не може да бъде допусната.
2. На следващо място се поддържа от молителите, че е нарушено правото им на защита като им е отказан достъп до книжата по делото, не е дадено право на адекватен отговор и съдът не е изяснил дали ответниците /молители/ са знаели за наличието на подадено възражение от Г. М. Г. до поземлената комисия –Н., какво съдържа то и на името на кого са върнати земите.
Тези твърдения , наред с твърденията в молбата за отмяна, които не са оттеглени, дават основание искането за отмяна да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Данните по делото обаче не обосновават наличието на този фактически състав. На първо място следва да се посочи , че по гражданските дела /нито по действащия, нито по отменения ГПК, по който е разгледано делото пред инстанциите по същество/ не е уредена задължителната адвокатска защита, която да задължава съда да назначи по свой почин процесуален представител на страната, която е редовно призована, но не се е явила по делото. В случая молителят П. Б. / ответник по делото / е бил призован редовно чрез лично връчване на призовката за първото заседание пред районния съд и съдът не е имал основание при неявяването му да му осигури адвокатска защита. По действащия към този момент ГПК от 1952 г. съдът не е имал задължение да прави доклад по делото , да дава указания на ответниците да подадат отговор на исковата молба , да вземат становище по иска както и да им указва, че за определени твърдения не сочат доказателства. Ето защо няма основание да се приеме, че правото на участие на молителите пред първата инстанция е било нарушено. Пред въззивната инстанция твърденията за нарушено право на участие и защита се свеждат до отказ на съда да издаде на молителите преписи от доказателствата по делото. Такъв изричен отказ не е постановяван до момента на приключване на делото с решението, постановено на 09.01.2009г. по гр.д.№ 719/2007г. Съдът е изискал по повод на подадена молба № 3162 от 16.04.2010г. да бъде уточнено от кои доказателства се иска препис, но тази молба е депозирана по време на разглеждане на искането за поправка на очевидна фактическа грешка на решението, състояща се в погрешно изписване на селото, в землището на което се намират два от имотите, за които е уважен иска. При депозирано изрично становище от П. Г. Б. и Х. Г. Б., че може да бъде направена поисканата поправка, отказът за издаване на преписи от събраните по делото доказателства не засяга участието и правото на защита нито в основното производство, нито в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. По тези съображения не е осъществен фактическият състав на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
3. Доводите, обосноваващи твърдението, че правните изводи, до които е достигнал второинстационният съд, са неправилни и несъответстващи на закона, както и на събраните доказателства поради тяхната непълнота не могат да се подведат под нито една от хипотезите на чл. 303 ГПК. Непълнотата на доказателствата е основание за отмяна по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК само когато страната е твърдяла определени обстоятелства, но по обективни причини не е могла да се снабди с доказателства за тях като същевременно изискването е доказателствата, да са били открити след приключване на делото и влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и да бъдат представени. В случая нови доказателства не са представени нито с първоначалната, нито с уточняващата молба за отмяна. Представеното с писмената защита постановление на и.ф. окръжен прокурор [населено място] за отказ да изготви искане за отмяна на влязлото в сила решение и подадена молба и отговор на нея от Х. Г. Б. до Общинската служба по земеделие и гори за моментното състояние на възстановените имоти нямат никаква връзка с твърденията в молбата за отмяна, освен това тези доказателства следват по време влизане в сила на решението и не са новооткрити по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на поддържаните основания по чл.303 ГПК молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Г. Б. и на П. Г. Б. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Плевенския окръжен съд № 781 от 09.01.2009г. по гр.д.№ 719/2007г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: