Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 03.06.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съл на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети май , две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Аксения Григорова и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1010/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] България" , [населено място] срещу решение № 294 от 07.04.2010 год. , постановено по гр.д.№ 669/2009 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7- ми състав, с което след като е отменено решение №106/07.01.2009 год. по гр.д. № 3 141/2004 год. на СГС в частта, в която са отхвърлени предявените от Г. Я. А. от [населено място] срещу ЗАД [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за размера над 10 260 лв. до 85 375 лв. и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за размера над 240 лв. до 58 217,90 лв. , е постановено ново решение, с което искът за обезщетение по чл. 59 ЗЗД е уважен за разликата от 75115 лв.,а искът за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за забава в плащането на главницата - за разликата от 57 977,90 лв.; оставено е в сила решението на първата инстанция в частта, в която иска по чл. 59 ЗЗД е уважен в размер на 10 260 лв., а иска по чл. 86 ЗЗД - в размер на 240 лв.; обезсилено е първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от [фирма] [населено място] срещу Г. Я. А. инцидентен установителен иск за собственост , е отхвърлен и производството по делото в тази част е прекратено; С допълнително определение от 08.06.2010 год. ЗАД [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Г. А. разноски в размер на още 8 000,52 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение , с което предявените от Г. А. искове да бъдат отхвърлени изцяло . а предявеният от ЗАД [фирма], [населено място] инцидентен установителен иск да бъде уважен. С отделна частна жалба се обжалва определението, с което съдът се е произнесъл по разноските. Ответникът по касация Г. Я. А. от [населено място], чрез адв. М. и Р. оспорва касационната жалба и частната жалба в писмен отговор по делото. С определение № 147/08.02.2011 год. , постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която след като е отменено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от Г. Я. А. от [населено място] срещу ЗАД [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за размера над 10 260 до 85 375 лв. и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за размера над 240 лв. до 58 217,90 лв., е постановено ново решение , с което искът за обезщетение по чл. 59 ЗЗД е уважен за разликата от 75 115 лв. и искът за мораторна лихва е уважен за разликата от 57 977,90 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуално-правния въпрос относно прилагането института на погасителната давност по отношение увеличения по реда на чл. 116ГПК размер на иска. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1, т.1 ГПК, доколкото с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с разрешението му дадено с Р № 160/ 09.12.2008 год. по т.д. № 391/2008 год. на ВКС, ТК, I т.о./ в определението погрешно е посочено Р № 60/09.12.2008 год./, което е постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което се ползва със задължителен характер. По поставения правен въпрос: С решение № 160/ 09.12.2008 год. по т.д. № 391/2008 год. на ВКС, ТК, I т.о.е прието , че нормата на чл. 116, б. „б" ЗЗД , според която давността се прекъсва при предявяване на искова молба, следва да се тълкува стеснително , защото въвежда изключение от правилото за непрекъснато течение на давността . Поради това предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото. С оглед на това, при увеличаване размера на частично предявен иск по реда на чл. 116 ГПК / отм./, по отношение на увеличения размер на иска погасителната давност не се смята за прекъсната с подаването на исковата молба. По отношение на този размер течението на давността продължава до изменението на иска, с което по-големия размер е бил заявен. По касационната жалба: Съдът е бил сезиран с частични искове съответно с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за обезщетение за това, че ищецът е бил лишен от ползването на процесиите обекти- негова собственост за периода от 02.12.1999 год. до 02.12.2004 год. в размер на 10 500лв. и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава в плащането на обезщетението за същия период в размер на 240 лв. В съдебно заседание от 25.01.2007 год. е допуснато изменение на исковете , като първия иск за трите процесии обекта е увеличен с 85 275 лв., а искът за мораторна лихва със сумата от 59 250 лв./ виж молба от 25.01.2007 год. в кориците на гр.д. №3141/2004 год. на СГС/. Въззивният съд е приел, че направеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото , че в случая вземането е предявено за определен период от време и следва да се счита, че давността е прекъсната не само за размера на вземането по исковата молба , но и за посочения период от време,тъй като той е елемент от заявената претенция, а давността се прекъсва именно за заявената претенция . Доколкото,според въззивният съд, от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че увеличения размер на двете претенции се дължи за процесния период , съдът е приел, че същият не погасен по давност и го е присъдил. Тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. Обстоятелството , че исковите претенции са заявени за определен период няма отношение към въпроса за погасителната давност. Налице е изменение на първоначално заявени частични искове по размер и с оглед отговора на поставения правен въпрос, давността по отношение на увеличените размери не е прекъсната с подаване на исковата молба, а с увеличението на исковете , от 25.01.2007год. До тази дата погасителна давност досежно увеличените размери тече. Вземането за обезщетение по чл.59 ЗЗД се погасява с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. За увеличения размерна този иск давността, както се посочи, е прекъсната на 25.01.2007 год. като за периода от 25.01.2007 год. до 25.01.2002 год. искът не е погасен по давност. Следователно за периода от 25.01.2002 год. до датата на исковата молба 02.12.2004 год., който влиза в рамките на заявения исков период /02.12.1999 год. - 02.12.2004 год./, предявеният иск в увеличения му размер не е погасен по давност.Същият е погасен по давност за периода от 25.01.2002 год. до началото на исковия период - 02.12.1999 год. Следователно, доколкото искът е доказан по основание, за времето през което увеличената претенция не е погасена по давност, обезщетение се дължи. С оглед данните от заключението на съдебно- техническата експертиза относно размера на пазарния наем за всеки един от процесиите обекти за периода от 25.01.2002 год. до 02.12.2004 год. дължимото обезщетение за трите обекта е в размер на 49 502 лв. За този размер следва да бъде уважена увеличената претенция.За разликата до сумата от 75 115 лв., същата е погасена по давност и не се дължи. С оглед казаното до сумата от 49 502 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено. За разликата до 75 115 лв. същото е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. За тази част решението следва да бъде касирано и предявеният иск да бъде отхвърлен. Досежно иска за мораторна лихва: Съгласно чл. 111 ,ал. 1, б. „в" ГПК вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Последното означава, че ищецът може да търси лихви, само за последните три години до увеличението на иска тоест за периода от 25.01.2004 год. до 25.01.2007 год., за който период вземането не е погасено по давност. В случая обаче се претендират лихви за периода от 02.12.1999 год. до 02.12.2004 год. В рамките на заявения период увеличената претенция за лихви не е погасена по давност за периода от 25.01.2004 год. до 02.12.2004 год. Такава обаче не следва да се присъди, доколкото иска за мораторна лихва , така, както е предявен, е изцяло неоснователен. Този извод следва от това, че мораторната лихва се претендира върху размера на обезщетението, дължимо за целия исков период като се търси и съдилищата са присъдили мораторна лихва за забава в рамките на същия период , което е в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84,ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая за плащането на обезщетението, дължимо за периода от 02.12.1999 год. до 02.12.2004 год. / датата на исковата молба/, длъжникът е изпаднал в забава от датата на исковата молба, доколкото тази сума/ на цялото обезщетение за исковия период/ нито се е дължала нито ответникът е бил в забава по отношение на нейното плащане към датата 02.12.1999 год., която е началото на исковия период. С оглед на това, в частта, в която въззивната инстанция е присъдила мораторна лихва в размер на още 57 977,90 лв. решението следва да бъде отменено и за този размер искът с пр. осн. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли.Решението, с което е присъдена мораторна лихва в размер на 240 лв., е влязло в сила. По отношение на разноските:. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски още пред първата инстанция.С оглед на това всяка инстанция съобразно с изхода на делото пред нея е била длъжна да се произнесе по това искане. Без значение за това е обстоятелството дали страната, в полза на която са присъдени разноски , е обжалвала решението на по- долната инстанция или не / след като по жалба на другата страна висящността на спора по същество, се поддържа / и дали има изрично изявление, от жалбоподателя, че обжалва решението и в частта за разноските. Съгласно чл.78,ал.1 ГПК на ищеца се дължат направените от него разноски / такси , разноски по производството и възнаграждение за един адвокат/ съразмерно с уважената част от исковете , а съгласно чл. 78,ал.З ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват разноски за трите инстанции в размер на 7 673,08 лв., а на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2 590 лв. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 5 082,68 лв. С оглед на това и за яснота определението на въззивният съд от 08.06.2010 год., с което същият се е произнесъл по разноските съобразно изхода на делото пред тази инстанция, ще бъде отменено изцяло и вместо него съдът ще присъди разноски съобразно изложените вече мотиви като по този начин се произнася и по подадената срещу това определение частна жалба от ЗАД А. България"АД. Направените в нея оплаквания за недопустимост на постановеното определение, както и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение , предвид дължимото според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такова възнаграждение /според цената на предявените искове/, са неоснователни. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 294 /07.04.2010 год. , постановено по гр.д. № 669/2009 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 7-ми състав в частта, в която ЗАД [фирма] гр. осъден да заплати на Г. Я. А. от [населено място] обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на още 75 115 лв.за размера над 49 502 лв. до 75 115 лв., както и на мораторна лихва за забава в размер на още 57 977,90 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Я. А. от [населено място] срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за това, че е бил лишен от ползване на негови имоти, за периода от 02.12.1999 год. до 02.12.2004 год. за размера над 49 502 лв. до 75 115 лв. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Я. А. от [населено място] срещу ЗАД [фирма] иск за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на още 57 977,90 лв. ОТМЕНЯ определение № 967 от 08.06.2010 год. по гр.д. № 669/2009 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 7-ми състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма] [населено място] да заплати на Г. Я. А. от [населено място] разноски за трите инстанции по компенсация в размер на 5 082,68 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, допусната до касационно обжалване. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: