Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, 11.04.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 690/14г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307, във вр. с чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Ж. В. Г. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 697 от 18.04.13г. по гр.д.№ 557/13г. на Пловдивския окръжен съд и на потвърденото с него решение № 559 от 21.12.12г. по гр.д.№ 1054/12г. на Асеновградския районен съд. Молителката поддържа, че като съпруга на ответника М. И. Г. по предявените искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС не е била конституирана като страна, въпреки, че гаражът, който ответникът е осъден да премахне е придобит при условията на съпружеска имуществена общност и тя би имала качеството на задължителен необходим другар. Иска се ВКС да отмени посочените решения на основание чл.304 ГПК. Ответниците по молбата Ю. Е. Р. и А. Д. Р. изразяват становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност, а ответникът М. И. Г. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното: С посоченото решение по гр.д.№ 557/13г. Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, с което е уважен предявеният от Ю. Е. Р. и А. Д. Р. срещу М. И. Г. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 30 кв.м. от УПИ VІ в кв.36 по плана на [населено място], както и да премахне намиращата се в тази част от имота паянтова дървена постройка /гараж-работилница/ с площ от 27,5 кв.м. на основание чл.109 ЗС. Прието е, че процесният имот първоначално е бил държавна собственост, а впоследствие е станал общинска собственост, за което е бил съставен и акт от 12.09.08г., след което имотът е бил закупен от ищците в първоинстанционното производство, които понастоящем се легитимират като негови собственици. Възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност е прието за неоснователно предвид разпоредбата на чл.86 ЗС и е направен извод, че същият владее имота без основание. Негаторният иск за събаряне на построената от него в имота дървена барака, която същият е ползвал за работилница, е приет за основателен по съображения, че същата е построена незаконно в чужд имот. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл.216, ал.2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо на решенето, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В разглеждания случай в молбата за отмяна молителката твърди, че съществувалата в дворното място дървена постройка е придобита в режим на съпружеска имуществена общност без да сочи на какво основание е възникнала тази общност, породи което не би могло да се приеме, че такава е била налице. Освен това тази постройка понастоящем не съществува, тъй като е била съборена при извършения на 26.09.13г. въвод във владение на имота от съдия- изпълнител при Асеновградския районен съд, видно от представения по делото протокол за въвод. По отношение на дворното място липсват и твърдения за придобиването му при условията на съпружеска имуществена общност, а в молбата за отмяна се сочи, че молителката и съпругът й, с когото са в брак от 1973г., са във фактическа раздяла от 2000 г. и че същата живее на друго място, поради което тя не би могла да придобие права върху имота на заявеното от него по делото придобивно основание – давност. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че молителката е следвало да участва в процеса като задължителен необходим другар на ответника и същата няма основание да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата Ю. Р. и А. Р. сторените от тях в настоящото производство разноски в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Ж. В. Г. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 697 от 18.04.13г. по гр.д.№ 557/13г. на Пловдивския окръжен съд и на потвърденото с него решение № 559 от 21.12.12г. по гр.д.№ 1054/12г. на Асеновградския районен съд на основание чл.304 ГПК. О с ъ ж д а Ж. В. Г. от [населено място] да запрати на Ю. Е. Р. и А. Д. Р. от същия град сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: