3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 686 София, 05.10.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №579/2012 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Д. П. – процесуален представител на С. Л. М. от [населено място], срещу въззивно определение № 2087/17.7.2012 год. по ч.гр.д. №1885/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд,г.о. С обжалваното определение е потвърдено определение от 15.5.2012 г по гр.д.№20683/2011 г. по описа на Варненския районен съд, ХХІ състав, с което е оставена без уважение молбата на С. Л. М. от 26.3.2012 г. за изменение на решение №1037/16.3.2012 г. по посоченото дело в частта му за разноските, а именно в частта, с която молителката е осъдена да заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на 1344,72 лева, върху поставеното в неин дял имущество – апартамент и лек автомобил, вместо половината от горната сума. Въззивната инстанция е приела, че със споразумението по чл.51 СК бившите съпрузи са уредили всичките си лични и имуществени отношения след прекратяването на брака, като частната жалбоподателка С. М. е получила в изключителен дял определено имущество – апартамент и лек автомобил. Прието е, че именно върху този бъдещ дял, формиран със самото споразумение след одобряването му от съда с решението за развода по взаимно съгласие се събира и държавната такса в размер на 2%, а не върху половината от ликвидиращата се съпружеска имуществена общност, която престава да съществува с прекратяването на брака, която по своята правна природа е бездялова. Поради това съдът е стигнал до извод, че по смисъла на чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК под “стойност на всеки дял” се има предвид делът по споразумението по чл.50 СК, с което се уреждат имуществените отношения между съпрузите, а досежно разпоредбата на т.8 от посочената тарифа е прието, че тя е неприложима, тъй като тя е относима към дяловата съсобственост. Срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд е подадена частна касационна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност . В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се твърди, че от значение за точното прилагане на закона е да бъде изяснен начинът, по който е определена държавната такса по гр.д.№20683/2011 г. но Варненския районен съд. Навежда се довод, че неправилно е определен размерът на държавната такса, дължима от частната жалбоподателка по сключеното при бракоразводното дело споразумение. Сочи се, че видно от всички представени документи, жалбоподателката е собственик на половината от придобитото по време на брака имущество, а при прекратяването на брака става собственик да другата половина по силата на доброволната делба, поради което дължи таксата наполовина. Ответникът по частната касационна жалба К. Г. М. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Поставеният от частният касационен жалбоподател въпрос, съдът намира, че е правнорелевантен към спора и по него не е установена съдебна практика. Същият обаче се нуждае от преформулиране с оглед неговата яснота, а именно – “Как се определя стойността на държавната такса, която се заплаща за имуществото след прекратяването на СИО ?” Отговорът на този въпрос следва да бъде даден в контекста на хипотезата, когато единият съпруг получава в изключителен дял определено имущество. Поради това именно върху този бъдещ дял, формиран от самото споразумение след одобряването му от съда с решението за прекратяване на брака по взаимно съгласие се събира държавната такса в размер на 2%, а не върху половината от ликвидиращата се съпружеска имуществена общност, която престава да съществува. По своята правна природа тази съсобственост е бездялова, поради което е приложима разпоредбата на чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. На практика поставеният въпрос се свежда до тълкуване на визираната разпоредба от Тарифата. Самото отграничаване на таксите по Тарифата на такива по чл.7 и чл.8 сочи на горните изводи. Първата разпоредба има предвид само случаите по дела за развод, включително и по взаимно съгласие, а втората – всички случаи на делба, извън посочените в чл.7. В конкретния случай разпоредбата на чл.7, т.1 от Тарифата по категоричен начин сочи заплащане на държавна такса по 2% върху стойността на всеки дял, т.е. за всеки от двата дяла на общността, след прекратяване на брака, се следва заплащане на държавна такса. В случай, че изключителен собственик на имота е само единият съпруг, то той дължи тази такса върху всеки от дяловете. С оглед изложеното частната касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2087/17.7.2012 год. по ч.гр.д. №1885/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд,г.о. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 2087/17.7.2012 год. по ч.гр.д. №1885/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд,г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: