Р Е Ш Е Н И Е № 274 С о ф и я , 09 януари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 д е к е м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 966/2018 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия А. В. П. от П. адв.Д.Б. от АК-П. се обжалва решение № 176 от 19.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 189/2018 г. от Апелативен съд-Пловдив с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители М. К. Б.-Г. и В. В. В. редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство, като чрез поверениците си адв.М.Д. и адв.Н.С. от АК-П. оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Подсъдимият А. П., лично и чрез защитника си адв.Б. поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея доводи и отправени искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 2 от 13.01.2017 г. по НОХД № 792/2016 г. Окръжен съд-Пловдив е признал подсъдимия А. В. П. от П. за виновен в това, че на 02.08.2014 г. на път І-8 в землището на [населено място] река, област П., при управляване на МПС – лек автомобил „Рено Канго” с [рег.№] е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на баща си В. А. П. от П. и средни телесни повреди на две лица – М. К. Б.-Г. от С. и В. В. В. от П. и на основание чл.343, ал.3, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила, на основание чл.343г от НК го е лишил от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.343, ал.4 от НК и за вменените му като нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП тези по чл.20, ал.1 и по чл.70, ал.1 от ЗДвП. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – двата леки автомобила, които да се върнат на собствениците им след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 535,82 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д.М. от АК-София с бланкова жалба като неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като едва в съдебните прения е отправено искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за неговото оневиняване по предявеното му обвинение. С решение № 147 от 04.07.2017 г. по ВНОХД № 159/2017 г., след преразпит на подсъдимия, Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като е признал подс.П. за невинен да е допуснал и нарушение на правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП и я е потвърдил в останалата част. По касационни жалби от защитниците на подс.П. адв.М. и адв.Д.Б. срещу потвърдителната част на въззивното решение с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, с решение № 13 от 19.03.2018 г. по н.д. № 1159/2017 г. ВКС-І н.о. е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с конкретни указания. При новото разглеждане на делото по ВНОХД № 189/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, след назначаване на повторна тройна АТЕ и провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие, с решението си, предмет на настоящата касационна проверка, вторият въззивен съдебен състав е изменил отново обжалваната присъда, като е признал подс.П. за невинен да е допуснал в пряка причинна връзка за настъпването на ПТП и нарушение на правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП и го е оправдал по това му обвинение, а в останалата част е потвърдил присъдата. Касационната жалба на защитника на подсъдимия визира съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници, повлияло на правилното приложение на материалния закон и рефлектирало върху справедливостта на неговото осъждане въобще с отправяне на искания за отмяна на обжалваното решение и оневиняването му изцяло от касационната инстанция по предявеното обвинение, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба, срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт и като такава за допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Развити и пред апелативния съд, наведените наново в касационната жалба от защитника доводи за неправилност и на втория въззивен съдебен акт в осъдителната (потвърдителната) му част са получили задълбочен и законосъобразен отговор, възприемайки изводите на експертите – автотехници и физик от повторната тройната АТЕ съобразно поставените им задачи по указанията на ВКС. Последните включват и извършване на прецизна проверка на гласните доказателствени средства относно психофизическото състояние на св.Г. след ПТП (св.Н.С., св.Н.Н., св.П., св.Т.С.) при наличните противоречия за неформалното й изявление да е предприела изпреварване на неизвестен по делото автомобил, намерило отражение в съобщението, изготвено от св.Г.Г. от РУП-П., съобразяването с данните от огледа на местопроизшествието за следи от задиране по пътното платно и излив на течности от авариралите автомобили, разпръскване на части от тях в зоната на ПТП за постигане на изискуемата се от закона категоричност за доказване авторството и вината на жалбоподателя за настъпването му. Именно от изпълнението от апелативния съд на тези указания недоволства защитникът, като претендира връщане на делото за назначаване на поредната разширена АТЕ, ненужно преписвайки както части от касационното решение, така и цитирайки практика на ВКС по сходни според него казуси, като собствен анализ на двете противоположни версии за случилото се. ВКС в настоящия си състав не намира упреците на жалбоподателя за основателни. Освен че могат да бъдат отнесени към оплакване за необоснованост на обжалваното решение, което не е касационно основание, те не са съобразени с изложените от апелативния съд съображения по всички направени му от страните възражения. В изложението си апелативният съд се е спрял подробно, обективно и взаимосвързано на събраните по делото доказателства, които е обогатил с изводите в заключението на тройната повторна АТЕ и обосновано ги е възприел. А те са категорични, че подс.П. е навлязъл плавно в лентата за насрещно движещите се МПС на разстояние около 24 метра преди точката на контакт с насрещно движещата се кола на св.Б.-Г., отнело й от техническа гледна точка възможността адекватно да реагира на създадената за движението й опасност. Както в пространното си заключение, така и при разпита им в съдебното следствие вещите лица са обосновали изводите си със съответните изчисления и законите на физиката, отхвърляйки поднесената от подс.П. версия като невъзможна не само от техническа гледна точка, но и като противоречаща на обективно фиксираните на местопроизшествието следи. Неоснователно защитникът на база на собствен анализ и ползвана „консултация” със специалист разсъждава по механизма на ПТП, отлагането на следите от сблъсъка на двете МПС, акцентирайки върху теглото на управлявания от подзащитния му автомобил, открития но в края на южната (не северната) лента за движение фар от него. Известните различия с изводите на първоначалния експерт инж.М. са изяснени от тримата нови експерти с ползвания от тях дигитално закрепен материал от огледа на ПТП, без те да са довели до съществено различен извод за мястото на удара и цялостния механизъм на ПТП. Правилен е изводът на апелативния съд да се довери на експертните им изводи, като е обосновал и извода си да възприеме показанията на св.Г., св.Н. и отрече вяра на тези на св.П. и св.С.. Право на инстанциите по фактите е да кредитират едни от доказателствените източници за сметка на други и няма порок в изграждане на вътрешното им убеждение, щом те са събрани и анализирани съобразно изискванията на чл.14, чл.14 и чл.107 от НПК. На тази основа с основание е възприел мястото на удара и механизма на ПТП за категорично установени, ползвайки заключението на ПАТЕ като способ за проверка на относимите към тези факти доказателства в тяхната взаимообвързаност и житейска логичност. Не е налице игнориране или превратна оценка на доказателствените материали, те са ползвани според действителното им съдържание и убедително са защитени с отговор на всички възражения на страните по делото, поради което не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. По отношение на наведените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК липсват каквито и да е съображения в касационната жалба. Още първостепенният съд е коригирал правната квалификация на деянието от такова по ал.4 в ал.3, б.”б” на чл.343 от НК и в тази насока няма спор. Няма неправилно приложение на материалния закон. Не е налице и явно несъответствие на наложеното на подс.П. наказание лишаване от свобода с обществената опасност на деянието и на дееца, определено на минимума на предвиденото за това престъпление, както и на размера на кумулативното наказание по чл.343г от НК, превишаващ с малко този на основното наказание. Оплакването се поддържа с оглед осъждането му по предявеното обвинение, но наличните смекчаващи вината му обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях има характера на изключително, за да се премине към приложението на чл.55 от НК. С приложението на чл.66, ал.1 от НК се удовлетворява изискването за справедливост на наказанието, особено с оглед причинения и обяснимо тежък и за подсъдимия вредоносен резултат от допуснатото ПТП, фатално за баща му и със сериозни болки и страдания за самия него. ВКС приема, че няма основание за смекчаване на наказателната отговорност на жалбоподателя и жалбата като неоснователна в нейната цялост следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 19.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 189/2018 г. от Апелативен съд-Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :