Р Е Ш Е Н И Е №.99 гр. София,02.08.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№307 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Р. С. срещу решение №1703 от 28.07.2015 г. по в.т.д.№4923/2014 г. на САС. С решението в обжалваната част е отменено частично решение №13 от 23.05.2014 г. по т.д.№757/2013 г. на СГС, вместо което е отхвърлен предявеният от П. Р. С. срещу [фирма] иск по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за разликата над сумата от 171 687.70 лв. до пълния предявен размер от 237 920.85 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, предвид наличието на безспорни доказателства за извършено от ищеца плащане на сумата от 20 000 британски лири /първа вноска по предварителния договор/, което е прието и от въззивния съд, който обаче в противоречие със собствените си мотиви е достигнал до извод, че ищецът е заплатил само сума в размер на 30 412 евро /втора вноска по договора/ и сума в размер на 54 134.98 британски лири /трета вноска/. Ответникът по касация - [фирма] /н/ не заявява становище. С определение №782 от 24.10.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от П. Р. С. срещу [фирма] искове по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца, включително и на сумата от 237 920.85 лв., дължима на основание чл.617, ал.2 от ТЗ, евентуално представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на задължението на ответника по предварителен договор от 08.04.2008 г., сключен между страните, за прехвърляне на право на собственост върху апартамент №В 507, Ди О., с площ от 67.29 кв.м., евентуално дължима при начална липса на основание, евентуално на отпаднало основание, евентуално – на неосъществоно основание. В исковата молба са били наведени твърдения, че претендираните вземания, възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството ответник, са били предявени в срока по чл.685 от ТЗ и включени от синдика в списъка на приетите вземания, но по възражение на [фирма] - друг кредитор на длъжника, съдът по несъстоятелността е изключил изцяло вземанията от списъка на приетите вземания. За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е констатирал, че претендираните от ищеца вземания, са били включени от синдика на ответното дружество в списъка на приетите вземания, както и че по възражение на [фирма], с определение от 01.02.2013 г., съдът по несъстоятелността е изключил тези вземания от списъка на приетите вземания. По отношение на спорния по делото въпрос, за заплащане от ищеца на сумата от 20 000 британски лири /в частта, с която искът по чл.694 от ТЗ е уважен за сумата от 171 687.70 лв., дължими на основание чл.79, ал.2 от ЗЗД, поради пълно неизпълнение на основното задължение на ответника по процесния предварителен договор, решението на САС е влязло в сила/, представляващи първа вноска по процесния предварителен договор, въззивният съд е посочил, че от представените извлечения за банкови преводи от Банка H. /суифт съобщения, представляващи електронен документ, изхождащ от банка и отразяващ плащанията/ се установява, че преведената от ищеца сума от 20 000 британски лири, е постъпила по посочените в процесния предварителен договор банкови сметки на посредника, което според приетото в договора представлява точно изпълнение на задължението на ищеца да заплати уговорената в договора цена. Същевременно съдът е изложил мотиви, че относно превода в общ размер на 20 000 британски лири, ищецът представя електронно писмо, потвърждаващо получаването на 20 000 лири относно процесния имот, но тъй като това писмо представлява електронен документ, което не носи подписа на издателя, а страните не са се съгласили да получават уведомления по електронен път, не могат да се приемат за съществуващи изявленията, обективирани в този документ и не може да се установи лицето, от чието име изхождат и не може да приеме, че електронното писмо съдържа потвърждение на извършени от ищеца по сметка на посредника плащания на сумата от 20 000 британски лири. Съгласно постоянната задължителна практика на ВКС, при прието от синдика вземане на кредитор, изключено впоследствие от съда по несъстоятелността по възражение на друг кредитор, ответници по предявения от кредитора, претендиращ вземането, иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, са длъжникът и кредиторът, подал възражението, тъй като последният е задължителен необходим другар и за неговото участие съдът следи служебно. В случая както бе посочено, вземането на ищеца е било прието от синдика, срещу него е било подадено възражение от друг кредитор и с определението по чл.692 ТЗ е било изключено от съда по несъстоятелност от списъка на приетите вземания. След постановяване на определението по чл.288 от ГПК обаче, разпоредбата на чл.694 от ТЗ е изменена с §11 от ЗИДТЗ /ДВ, бр.105 от 30.12.2016г./ и според новата редакция на чл.694, ал.2,т.2 от ТЗ, кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването му, ако предявеното от него вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ по възражение на длъжника или на друг кредитор, като в ал.4 е предвидено, че в производството по този иск могат да встъпят като трети лица-помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл.693 от ТЗ, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал.1-3. В този смисъл законът след изменението му предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по искове по ал.2, но като трети лица-помагачи на длъжника, а не като главни страни. Ето защо и независимо, че въззивното решение е постановено без участието на страна – задължителен необходим другар, съгласно действалата към момента на постановяването му стара редакция на чл.694 от ТЗ, решението не следва да се обезсилва и връща за ново разглеждане за конституиране на кредитора, оспорил предявеното с иска вземане /още повече, че в хода на въззивното производство е влязло в сила решението по т.д. №703/2013 г. на СГС, ТО, с което на основание чл.694 от ТЗ е признато за установено, че направилият възражението кредитор, няма вземания спрямо длъжника в производството по несъстоятелност/. По основателността на касационната жалба: Предвид наведените в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение и установеното от приложените по делото банкови извлечения за извършени транзакции, заплащане от страна на ищеца на уговорената в процесния предварителен договор продажна цена, решението в обжалваната част се явява неправилно. Визираните, изходящи от банка електронни документи, отразяват плащанията на всички уговорени парични вноски по предварителния договор /включително и на сумата от 20 000 британски лири на два транша, съответно на 17.03.2008 г. и на 18.03.2008 г./, както и постъпването на сумите по посочените в процесния предварителен договор банкови сметки на посредника, което според приетото в договора представлява точно изпълнение на задължението на ищеца да заплаща уговорената в договора цена. В този смисъл наведените от ответника доводи, свързани с липсата на доказателства за извършени от ищеца плащания по предварителния договор се явяват неоснователни /доводите свързани с недействителността на предварителния договор не следва да бъдат обсъждани, предвид влизане в сила на решението на въззивния съд, с което искът по чл.694 от ТЗ е уважен за сумата от 171 687.70 лв. /, а решението в обжалваната му част следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1, вр. ал.2 от ГПК /както и в частта, с която П. Р. С. е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 3 472.89 лв./. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество и искът по чл.694, ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен и за разликата над сумата от 171 687.70 лв. до пълния предявен размер от 237 920.85 лв., като [фирма] следва да бъде осъдено да заплати по сметка на САС, държавна такса в размер на 1 324.66 лв., а по сметка на ВКС - държавна такса в размер на 331.17 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1703 от 28.07.2015 г. по в.т.д.№4923/2014 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №13 от 23.05.2014 г. по т.д.№757/2013 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от П. Р. С. срещу [фирма] иск по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за разликата над сумата от 171 687.70 лв. до пълния предявен размер от 237 920.85 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Р. С., гражданин на О. кралство на Великобритания и С. И. срещу [фирма] /н/[ЕИК] иск по чл.694 от ТЗ, че [фирма] /н/[ЕИК] дължи на П. Р. С. и сумата от 66 233.15 лв., представляваща разликата над сумата от 171 687.70 лв. до пълния предявен размер от 237 920.85 лв., което необезпечено вземане е било изключено от списъка на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/[ЕИК], с определение от 01.02.2013 г. по т.д.№1249/2011 г. на СГС, ТО. ОСЪЖДА [фирма] /н/[ЕИК] да заплати по сметка на САС сумата от 1 324.66 лв., държавна такса, а по сметка на ВКС - държавна такса в размер на 331.17 лв. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.