Ключови фрази
Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * явна незначителност на обществена опасност * граждански иск в наказателното производство * намерение за своене

Р Е Ш Е Н И Е

№ 509

София, 22 ноември 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2012 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1835/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Благоевград и по жалба на гражданския ищец „Напоителни системи” ЕАД срещу нова въззивна присъда № 223, постановена от Благоевградски окръжен съд на 04.05.2012 г. по ВНОХД № 143/2012 г., с която е била отменена първоинстанционната такава и подс. В. Л. Х. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл. 194 ал.1 от НК, а гражданският иск срещу него е бил отхвърлен.
С първоинстанционна присъда № 1232/09.02.2012 г., постановена по НОХД № 1670/2011 г. от Благоевградски районен съд подс. В. Л. Х. е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата в края на месец декември 2009 г. – началото на м. януари 2010 г. от ПС „Лешко 4” в землището на с.Бучино, общ. Благоевград чрез използване на МПС и техническо средство е отнел чужди движими вещи – 4 бр. железорешетъчни стълбове и 5 бр. стоманобетонови стълбове на обща стойност 5133 лв., собственост на „Напоителни системи” ЕАД – гр.Дупница от владението на П. В. /управител на дружеството/ без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 вр. чл. 194 ал.1 от НК и чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. С присъдата подс. Х. е бил осъден да заплати на „Напоителни системи” ЕАД сумата от 5133 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди от деянието.
Касационният протест релевира касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. В допълнение към протеста то се обосновава с направата на неправилен извод за приложението на материалния закон върху правилен анализ на доказателствата. В частност прокурорът изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, че липсва елемент от състава на престъплението „кражба”, а именно – намерение за своене на вещите, което е обосновано от съда с обстоятелството, че подсъдимият имал желание стълбовете да се използват за електрифициране на селото, в което имал къща, т.е. – в обществен интерес. Прави се искане за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на нарушенията на материалния закон.
Касационната жалба на гражданския ищец релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивната присъда с оглед касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че поради погрешен анализ на доказателствата се е стигнало до неверен фактически и правен извод на въззивния съд за липса на вреда у пострадалото дружество, което е дало основание за отхвърляне на гражданския иск. Прави се искане за уважаване на гражданската претенция на гражданския ищец.
Пред касационния съд прокурорът от ВКП не поддържа протеста, като намира, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че са правилни изводите на съда относно липсата на субективна страна на дееца – не е имал умисъл да свои отнетите стълбове, а да ги използва на електрозахранване на селото. Жалбата на гражданския ищец намира за неоснователна.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия застъпва становище за оставяне на протеста и жалбата без уважение, тъй като счита, че доводът за нарушение на материалния закон не намира подкрепа в доказателствата. Сочи, че кражбата е престъпление, което може да бъде извършено само при пряк умисъл на дееца, какъвто не е налице, тъй като подсъдимият не е установил свое владение върху стълбовете, а ги е предоставил за електроснабдяването на селото. Жалбата на гражданския ищец намира за неоснователна.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Протестът е частично основателен.

Фактическите констатации за инкриминираното деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 от НК, залегнали в новата въззивна присъда, се основават на събраните в процеса на първоинстанционното производство доказателства, релевантни към предмета на доказване. По естеството си правните изводи, направени въз основа на тях от двете съдебни инстанции, се различават единствено по отношение на наличието или липсата на елемент от субективната страна на състава на престъплението по чл. 194 от НК – „намерение за своене на вещите” у подсъдимия. В мотивите към първоинстанционната присъда съдебният състав е изложил съображения за наличие на всички елементи от престъпния състав на кражбата, като е приел, че е било налице намерение у подсъдимия за противозаконно своене на отнетите от него стълбове. Всъщност в нито един момент той не е отричал своите фактически действия – начинът на изваждането на стълбовете от мястото, където са се намирали, съдействието за това на свидетели Е. Е. и И. П., превозването им до местността „Сиврийска чука” между с.Лисия и с.Мало Бучино, както и намерението тези стълбове да се използват в направата на нов електропровод за живущите в с.Лисия. Не е налице спор по фактите нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивното за това, че подс. Х. е съзнавал, че взима стълбовете, без да има за това съответното разрешение от „Напоителни системи”ЕАД, доколкото е разговарял със свидетелите Ц. М. и П. В., които са му обяснили каква е била процедурата за закупуването им. За подсъдимия е било повече от ясно, че тази процедура не е била изпълнена, което се установява и от показанията на св. В. Л.. При така установените факти осъществените действия от подсъдимия по демонтирането на стълбовете и превозването им в землището на с.Лисия, където да бъдат използвани за нов електропровод, са приети от първостепенния съд да демонстрират изискуемия от състава на престъплението „кражба” елемент от субективната страна „намерение за противозаконното своене” на инкриминираните вещи.
Тези правни изводи не са били приети от контролиращата въззивна инстанция, като в мотивите си към новата присъда тя е изложила своите съображения по реда на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 от НПК, с които е приела, че поради липса на елемент от състава на престъплението, поведението на подсъдимия, инкриминирано с обвинителния акт, не може да бъде квалифицирано като престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 от НК. В частност съдът е приел, че освен умисъла за отнемане на предмета на престъплението, за да е осъществена кражба, следва деецът да е действал с намерение противозаконно да присвои вещите. Съставът на БлОС е приел, че фактите не сочат подсъдимият да е предприел действия по своене на стълбовете, тъй като той е бил воден от мотив да снабди с тях живущите в селото, които имали нужда от нов електропровод. С оглед на това съдът е приел, липсва умисъл към престъпление „кражба”, поради което е оправдал дееца.
ВКС не намира този правен извод да е в кореспонденция с доказателствата по делото и с приетите за установени факти от въззивния съд. Той не съответства нито на теорията, нито на практиката по приложението на чл. 195 вр. чл. 194 от НК. Намерението за своене на една чужда движима вещ, която деецът отнема без съгласието на собственика, се обективира не в неговите обяснения, а във фактически предприетите и осъществени действия от негова страна. Такова намерение ще е налице винаги, когато деецът би желал след отнемането да се разпорежда с вещта в свой или чужд интерес, като лиши пострадалия трайно от възможността да ползва своята вещ. По делото стълбовете са извадени по инициатива на подс. Х., който уредил и заплатил необходимата за това техника – кран. След установяване на своя фактическа власт той е транспортирал стълбовете до землището на с.Лисия, където ги разтоварил. Тези негови действия, осъществени без съгласието на съответното длъжностно лице от „Напоителни системи”ЕАД, както и без заплащането на стойността на деветте стълба, демонстрират намерение за преустановяване на упражняваната до този момент фактическа власт от дружеството върху тях и установяване на своя такава. Отнемането на възможността дружеството да упражнява своя власт на разпореждане със стълбовете, превозването им на разстояние, достатъчно далечно от територията, върху която има фактическа власт „Напоителни системи”, закарването им на място, което би могло и да не бъде установено от съответните длъжностни лица, са все обективирани действия на подсъдимия по разпореждане с вещите като със свои, което е признак за тяхното „своене ” от подсъдимия. Не е необходимо за своенето на вещите те да са били укрити или пък да са оставени на място, върху което подсъдимият упражнява трайна фактическа власт /дом, вила, двор и т.н./ Достатъчно е, че той е лишил досегашния владелец на вещите от възможността да се разпорежда с тях и то на мястото, където този владелец е преценил, че те трябва да се намират. С оглед на това въззивният съд е направил неверен правен извод върху иначе правилно установени факти, с което е приложил неправилно материалния закон, тъй като действията на подс. Х. са били обективно и субективно съставомерни по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
Това, което е затруднило въззивната инстанция, в случая е било обстоятелството, че макар и да е отнел стълбовете от владението на „Напоителни системи” ЕАД, подсъдимият всъщност е действал за задоволяване на интереса на една общност – жителите на с.Лисия, които са имали нужда от нов електропровод. В крайна сметка подс. Х. е действал не само в личен, но и в обществен интерес на тази група хора, които са имали лошо електрозахранване. Това обаче не влияе на съставомерността на деянието, а е показател за степента на обществена опасност на същото. Очевидно, извършвайки отнемането на стълбовете, подс. Х. е целял да подобри жизнения статус на жителите на с.Лисия, които от години живеели при лошо електроподаване, което увреждало електроуредите в домовете им, не им давало възможност да гледат телевизия и т.н. /вж показания на св. Л., В. и Л. Х./. При това положение той е бил воден не от типичните престъпни подбуди за подобен род престъпления, поради което обществената опасност на неговото деяние е явно незначителна. Осъщественото от него поведение формално покрива признаците на състава на чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК, но именно поради явната незначителност на обществената си опасност, не е престъпно. Налице са предпоставките на чл. 9 ал.2 от НК по отношение на деянието, осъществено от подс. Х., поради което той следва да бъде оправдан на това основание. Ето защо, крайният резултат от анализа на доказателствата и приложението на закона от въззивния съд е верен, макар и по други правни съображения. За изменени следва да се считат само мотивите към въззивния съдебен акт, послужил за оправдаването на подсъдимия, което не налага отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

Жалбата на гражданския ищец е основателна.

С оглед даденото тълкувание в ПП№ 9/1961 г. на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то в случаите, когато се констатира, че деянието не е престъпление, остава задължение на съда за произнасяне по въпроса дали то не представлява деликт, от който произтича гражданската отговорност на дееца. В този аспект изводът на първоинстанционния съд, който е извършил цялостна доказателствена дейност, както по отношение на наказателната, така и на гражданската отговорност на дееца, следва да се ползва от настоящата инстанция. Макар и деецът да не носи наказателна отговорност за деянието си, което не е престъпно на осн. чл. 9 ал.2 от НК, то в настоящия случай представлява деликт по см. на чл. 45 от ЗЗД. Налице е виновно и противоправно поведение от страна на подс. Х., от което са причинени вреди на „Напоителни системи” ЕАД. Те са в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия, а техният размер е установен по експертен път на 5133 лв., представляващи стойността на отнетите девет броя стълбове. За тази имуществена вреда подсъдимият следва да понесе гражданска отговорност, която е независима от наказателната, която той в настоящия случай не носи, поради това, че деянието не е престъпно. С оглед на това и в рамките на правомощията си по чл. 354 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.5 от НПК следва да бъде уважен предявения иск за имуществени вреди от „Напоителни системи” ЕАД в размер на 5133 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието, като подсъдимият бъде осъден да заплати тази сума, направените от гражданския ищец разноски в размер на 200 лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 205,32 лева.
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че въззивната присъда следва да бъде изменена в посочения смисъл.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т. 3 вр. ал.2 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 223/04.05.2012 г., постановена по ВНОХД № 143/2012 г. в гражданската й част, като: ОТМЕНЯ същата в частта й , с която е отхвърлен гражданският иск на „Напоителни системи” ЕАД и вместо това постановява:
ОСЪЖДА подс. В. Л. Х. да заплати на „Напоителни системи”ЕАД, гр.Дупница, сумата от 5133 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието.
ОСЪЖДА подс. В. Л. Х. да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 205,32 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а по сметка на „Напоителни системи” ЕАД – гр.Дупница – сумата от 200 лв., представляваща направените от гражданския ищец разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.,
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.