Р Е Ш Е Н И Е № 294 гр. София, 31 юли 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №408/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, подаден от Апелативна прокуратура - София, срещу въззивна присъда № 4 от 21.02.2023 г., постановена по ВНОХД № 1332/2022 г., по описа на Апелативен съд - София. В протеста се релевира наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Искането е за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът е бланкетен, като в него не са изложени доводи в какво се състоят касационните основания и данните, които ги подкрепят. В срока по чл.351 от НПК е депозирано допълнение към протеста, в което са развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Аргументира се тезата, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Посочва се, че е направена погрешна преценка на обществената опасност на извършените деяния, което е довело до неправилно приложение на закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения протест по изложените в същия съображения. Счита, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Твърди, че контролираният съд не е обсъдил и оценил степента на засягане на обществените отношения в резултат на извършените деяния, като намира, че обществената им опасност не се отличава от обичайната за този вид инкриминирани деяния и не е явно незначителна. По отношение на престъплението по чл.278, ал.6 НК развива съображения, че обществената опасност е завишена поради обстоятелството, че предмет на престъплението са археологически обекти от различни исторически периоди. Моли протестът да бъде уважен, а делото върнато за ново разглеждане. Адвокат М., защитник на подсъдимия С. В., моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен. Пледира за потвърждаване на присъдата, с която нейният подзащитен е оправдан по така повдигнатите обвинения. Навежда подробни съображения в подкрепа на тазата си, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон при постановяването на присъдата. Изразява становище, че предметите на престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 от НК са с ниска пазарна стойност, масово са разпространени, не са национално богатство и не представляват интерес за културните институции. Според защитника не са налице данни за противозаконно придобиване на тези предмети, както и че не са събрани данни, от които може да бъде установено от кога подсъдимият се е сдобил с тези предмети, паради което е невъзможно да бъде направена преценка дали е спазен срокът за идентификация и регистрация на същите. По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК навежда доводи, че деянието не е предизвикало общественоопасни последици. Изтъква положителната характеристика на личността на подсъдимия, както и това, че има издадени разрешения за носене на две огнестрелни оръжия. Обръща внимание, че досега не са констатирани нарушения във връзка с издадените разрешения. Моли за потвърждаване на присъдата. Подсъдимият С. В. се придържа към становището на неговия защитник. Моли да бъде признат за невиновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 260150 от 12.11.2021 г., постановена по НОХД № 5023/2017 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия С. И. В. за виновен в това, че на 05.01.2016 г., в [населено място],[жк], [улица], е държал повече от три, а именно петнадесет археологически обекта по смисъла на чл.52, т.1 и чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на раздел II, глава VI от ЗКН и на Наредба № Н – 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена на основание чл.107 от ЗКН, всичко на обща стойност от 360.00 лева, поради което и на основание чл.278, ал.6, пр.3 и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Със същата присъда подсъдимият В. е признат за виновен за това, че на 05.01.2016 г., в [населено място],[жк], [улица], е държал, без да има за това надлежно разрешение, боеприпаси за огнестрелни оръжия, поради което и на основание чл.339, ал.1, пр.2 и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най – тежко наказание от наложените, а именно лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил към така наложеното общо най – тежко наказание и наложеното наказание глоба в размер на 3000лева. Боеприпасите, предмет на престъплението, са отнети в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са оставени и сторените по делото разноски. С въззивна присъда № 4 от 21.02.2023 г., постановена по ВНОХД № 1332 от 2022 г., Апелативен съд – София е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият С. В. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.339, ал.1 и чл.278, ал.6 от НК, както и в частта относно приложението на чл.23 от НК, като вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия В. за невиновен в това, че на 05.01.2016 г., в [населено място],[жк], [улица], е държал повече от три, а именно петнадесет, археологически обекта по смисъла на чл.52, т.1 и чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на раздел II, глава VI от ЗКН и на Наредба № Н – 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена на основание чл.107 от ЗКН, както следва: бронзова фибула, тип „коленчата“, масивен лък и висок иглодържател – II век, на стойност 15лeва.; бронзов предмет – сферична глава, стеснена шия и плоска поставка – III – IV век, на стойност 8 лева.; бронзов декоративен накрайник с форма на „пешка“ – II – III век, на стойност 12 лева.; два броя бронзови пръстена, запазени, като по – големият е с кръгла плочка и врязана, подобна на пентаграм украса, а по – малкият с правоъгълна плочка, с отнети ъгли и врязана линеарна и „X“ – видна украса – IX – X век, всеки на стойност 5 лв.; два броя монети, бронз на император В. /364 – 378/, всяка една на стойност 15лв.; един брой монета, бронз на император Г. /367 – 383/, на стойност 15лв.; един брой монета, бронз на император К. /337 – 350/, на стойност 15лв. един брой монета, бронз на император К. I /306 – 337/, на стойност 15.00 лева; един брой монета, бронз на император В. /367 – 375/, на стойност 15.00 лева; един брой монета – фуре на император Л. /308 – 324/, на стойност 15.00 лева; един брой монета, бронз на [населено място], император С. С. /193 – 211/, на стойност 15.00 лева; един брой монета хемидрахма на Тракийски Х. от типа „протоме на лъв – вдлъбнат квадрат и символи“ VI – V век пр. Хр, на стойност 180.00 лева; един брой монета Р. „ас“ на император А. /23 – 32/, на стойност 15.00 лева или всичко на обща стойност от 360.00 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.278, ал.6 от НК. С въззивната присъда Апелативен съд – София е признал подсъдимия С. В. за невиновен и за това, че на 05.01.2016 г., в [населено място],[жк], [улица], е държал, без да има за това надлежно разрешение, боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва: тринадесет броя 16-ти калибър ловни патрона „стандартни ловни боеприпаси“, предназначени за стрелба с подходящо за калибъра оръжие и три броя пистолетни огнестрелни боеприпаси 9 х 19 мм, тип „тип“, предназначени за стрелба с подходящо за калибъра оръжие, поради което и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК го е оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал. 1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационният протест е допустим, но неоснователен. На проверка подлежи единствено оплакването за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като не са релевирани аргументи в подкрепа на първоначално заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно – без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК – не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по – горе, към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното му въздействие върху обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. В настоящият случай въззивният съд е изложил подробни мотиви, за да приеме малозначителност и на двете престъпни деяния, като е отчел всички релевантни факти. Аргументирал е становището си убедително, като този състав споделя изцяло доводите на съда, поради което не е необходимо преповтарянето им. Следва само да бъдат посочени някой акценти, с оглед доводите на прокуратурата. Неоснователни са възраженията, наведени в протеста, че не е отчетена правилно степента на засягане на обществените отношения, обект на закрила от закона. Конкретният случай касае деяния, които формално осъществяват обективните и субективните признаци на предвидените в чл.278, ал.6, пр.3 от НК и чл.339, ал.1, пр.2 от НК престъпления, но поради явната незначителност на тяхната обществена опасност се обуславя приложението на чл.9, ал.2 от НК. Този извод се налага от комплексната оценка на самите деяния и данните за личността на дееца, които сочат, че в случая поведението на В. не се отличава с типичната за този вид прояви обществена опасност и не налага ангажиране на наказателната му отговорност. В тази насока са и мотивите на въззивния съд. Той е аргументирал убедително тезата си с факта, че държаните от подсъдимия археологически обекти са с ниска както материална, така и културна стойност. Също така е отчел, че те са изключително широко разпространени, не представляват национално богатство, както и не представляват интерес за музеите в страната, тъй като те притежават голямо количество от такива монети. Неоснователно е поддържаното в протеста оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и досежно обвинението за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК. Контролираният съд е достигнал до правилен извод, че деянието е малозначително с оглед количеството държани боеприпаси. В подкрепа на заключението за наличието на ниска обществена опасност на деянието е аргументът, че подсъдимият разполага с издадени разрешения за носене на две огнестрелни оръжия и въпреки че разполага с тях в продължителен период от време, не са налице данни за констатирани нарушения във връзка с режима на съхраняване и боравене както с оръжията, така и с боеприпасите, предназначени за тях. Изброените обстоятелства(касателно двете обвинения), взети съвкупно с коментираните от въззивния съд данни за личността на подсъдимия – чисто съдебно минало и липса на други противообществени прояви, обуславят заключение, че извършените деяния не засягат в достатъчна степен обществените отношения, обект на защита от НК, за да бъдат третирани като престъпления. Ето защо, настоящият състав намира за правилни изводите на въззивната инстанция, от една страна, за формална съставомерност на деянията, а от друга – за явна незначителност на обществената опасност на извършеното. В обобщение може да се каже, че апелативният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че деянията, осъществени от подсъдимия, са формално съставомерни, но предвид явната незначителност на обществената им опасност те не са престъпни. Предвид изложеното, касационната инстанция намира протеста на Апелативна прокуратура – София за неоснователен, поради което въззивната присъда на Апелативен съд – София следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4 от 21.02.2023 г., постановена по ВНОХД № 1332/2022 г., по описа на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: