Р  Е  Ш  Е  Н  И Е   № 1020   София,25.06. 2010 година          В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо   гражданско отделение  , в съдебно заседание на  шестнадесети декември      две хиляди и девета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                 ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                                                                              при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 5007/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.   Производството е по чл. 7 ал.5 от Закона за А. Н. И. Н. е обжалвала решението на В. а. с. № 165 от 26.09.2008г. , прието на заседание от същата дата. С това решение е оставена без уважение жалбата й срещу решението прието с протокол № 12 от 08.07.2008г. с което е отказано вписване на дружество „В” в регистъра на адвокатските дружества на Софийския а. съвет. В жалбата се поддържа, че постановеното решение противоречи на Закона за адвокатурата, Договора за създаване на европейската общност и Д. 98/5/ЕО и се иска да бъде отменено и да се постанови вписване на адвокатското дружество. Направено е и искане за отправяна на преюдициално запитване до СЕО във връзка с приложението на чл.11 т.2 от директива 98/5/ЕО. Представителят на В. а. с. изразява становище , че с изменението на Наредба №3 от 29.10.2004г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските с. Обн. Д.в.бр. 107 от 07.12.2004г. и създаване на нова разпоредба – чл.23а е отпаднала пречката за вписване на А. дружество и може да започне ново охранително производство. По подадената жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Подадено е заявление за вписване в регистъра на адвокатските дружеста към Софийския а. с. на А. дружество „В” със съдружници Р. В. , А. Т. и Н. И. Н. Първите двама са членове на В. адвокатска колегия и вписани в списъка с адвокати във В. , а в България са вписани в Е. регистър за чуждестранни адвокати по чл.13 ал.1 от Закона за адвокатурата, а Н. И. Н. е член на Софийската адвокатска колегия от 23.02.2005г. . Софийският а. с. не е уважил искането за вписване като се е мотивирал с разпоредбите на чл.3 ал.21 чл.15, чл.16, чл.10а ал.2, чл.52 ал.1 и чл.60 от Закона за адвокатурата , съгласно които чуждестранните адвокати от страни-членки на Е. съюз могат да практикуват под професионално звание по произход в приемащата държава- членка , както и да бъдат съдружници в адвокатско дружество или съдружие след вписване в адвокатска колегия, намираща се на територията на приемащата държава-членка. САК се е позовал на чл.10 и 11 от директива 98/5 ЕО, съгласно които условията и реда по които се упражнява съвместна практика в приемащата държава – членка се уреждат от законите, правилниците и наредбите в тази държава. Висшият а. с. е оставил без уважение жалбата срещу отказа да се впише адвокатското дружество. Той е приел, че Законът за адвокатурата съдържа подробна регламентация за статута на чуждестранните адвокати, включително и на гражданите на държавите-членки на Е. съюз като разпоредбите на Д. 98/5/ЕО са имплементирани чрез нормите на чл.11-19а от Закона за адвокатурата. Според В. а. с. тези разпоредби изискват членовете на адвокатските дружества , учредени по реда на чл.57 от Закона за адвокатурата да имат качествата на адвокат при условията на чл. 3 ал.2 и 4 от Закона за адвокатурата. По отношение на чуждестранните адвокати, вписването в регистъра по чл.13 ЗА поставя началото на трайното им установяване на територията на РБ, но за да участват като съдружници в адвокатско дружество трябва са вписани в адвокатска колегия – чл.60 ЗА. Прието е също така, че наименованието на дружеството не е съобразено с изискването на чл.59 ал.1 ЗА като изискуемите думи „адвокатско дружество” липсват. В жалбата се поддържа, че отказът да се впише адвокатското дружество противоречи на чл.12 от Закона за адвокатурата съгласно който чуждестранните адвокати , вписани в регистъра към ВАС са равнопоставени с българските адвокати, както и на Договора за създаване на европейска общност относно правото на установяване за осъществяванте на професионална дейност /чл.43/ и на чл.11 т.2 от директива 98/5/ЕО. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните намира следното: Директива 98/5 ЕО на Е. парламент и С. има за цел да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация. В чл.11 ал.1 т.3 от директивата е предвидено, че приемащата държава-членка следва да приеме необходимите мерки за допускане на съвместна практика между няколко адвокати от различни държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход като условията и редът , по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка. Директивата е задължителна само по отношение на дължимия резултат за държавите членки , които следва чрез норми от вътрешното право да осигурят постигането на целите, които тя поставя. В случая това е Законът за адвокатурата , който регламентира придобиването и загубването на а. права, упражняването и организацията на адвокатската професия, статутът на чуждестранните адвокати както и учредяването и прекратяването на а. сдружения. Следователно приложимо е българското законодателство, не се налага тълкуване и прилагане на общностното право и няма основание за преюдициално запитване до С. на Е. общности. Формите за съвместно упражняване на а. права са адвокатското съдружие и адвокатското дружество, което се учредява на основание чл. 57 от Закона за адвокатурата само от адвокати. Чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност следва да се впишат на основание чл.13 от Закона за адвокатурата в Е. регистър на чуждестранните адвокати. С новелата на чл.23а от Наредба № 3 на В. а. с. обн. Д. В.бр. 14/2009г. вписаните от В. а. с. в регистъра на чуждестранните адвокати обстоятелства подлежат на вписване и в регистъра на чуждестранните адвокати , които се водят от адвокатските с. , което се извършва служебно чрез пренасяне на информацията от единия в другия регистър. Това изменение отстранява една от пречките за вписването на адвокатското дружество в какъвто смисъл е и становището на В. а. с. . Не е изпълнено обаче друго императивно изискване на закона. Съгласно чл 59 ал.1 от Закона за адвокатурата в наименованието на дружеството се вписват думите "адвокатско дружество" и имената на един или няколко съдружници. В учредителния договор е посочено наименование на дружеството„В” т.е. то включва само имената на част от съдружниците, но липсват думите „адвокатско дружество” , което е самостоятелно основание за отказ от вписване на дружеството в регистрите на адвокатските дружества. Ето защо жалбата е неоснователна и решението на В. а. с. следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И :   ПОТВЪРЖДАВА решение В. а. с. № 165 от 26.09.2008г. , с което е оставена без уважение жалбата на адвокат Н срещу решението на Софийския а. с. от 08.07.2008г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: