2 гр. д. № 4294/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 239 София, 16.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4294/2016 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. П. с искане за отмяна на влезлите в сила на 31.05.2016 г. решения № 10 от 02.03.2015 г. по гр. д. № 213/2015 г. на Чирпански районен съд и решение № 172 от 31.05.3016 г. по гр. д. № 1146/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, с което първоинстанционното е потвърдено. С определение от 19.10.2016 г. молбата е преценена за допустима и е допусната за разглеждане по същество. Ответникът по молбата [община] не поддържа, че молбата е неоснователна. Представеното писмено доказателство не е новооткрито. То е било известно на страната преди предявяване на иска. Не са ангажирани доказателства за наличие на основание по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК, поради което и на това основание искането за отмяна е неоснователно. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, е потвърдено решение от 02.03.2015 г. по гр. д. № 213/2015 г. на Чирпански районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителката срещу [община] искове по чл. 128, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ. Претенцията й по чл. 128, т. 1 и 2 КТ е основана на твърдението, че като е била преназначена на длъжност счетоводител, която е била включена в „Други дейности по икономика” и поради това извън приложното поле на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация”, е била ощетена за периода от 01.07.2012 г. (датата на която влиза в сила Наредбата за заплатите на държавните служители) до 01.01.2015 г. или за 2 години и 7 месеца, със сумата 3660.93 лв., която включва и 900.00 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. При определяне на възнаграждението й работодателят не се е съобразил и с трудовия стаж, който има за заеманата длъжност. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че молителката е била в трудово правоотношение с ответника, като е била назначена на длъжността счетоводител, която е била включена в щатното разписание раздел „Други дейности по образованието” от 2009 г. По данни от допълнителните споразумения към трудовия договор на молителката и представените щатни разписания заеманата от нея длъжност за исковия период е била извън общата численост на общинската администрация, включена в бюджетните дейности на общината в раздел „Други дейности по икономиката” и в „други дейности по образованието”. С приета икономическа експертиза е установено, че по отношение длъжностите, предвидени в тези дейности от щатното разписание, не се е прилагала Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. С подписването на допълнителното споразумение към трудовия договор № 1 от 26.01.2015 г., заеманата от нея длъжност е включена в дейност „Общинската администрация - Дофинансиране” и за нея се прилага посочената наредба, с която е било съобразено определеното й възнаграждение. Въз основа на това съдът е намерил, че спорът се свежда до това дали влязлата в сила Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, обн. в ДВ бр. 49 от 29.06.2012г., е следвало да се приложи и по отношение на заеманата от молителката длъжност и брутното й трудово възнаграждение бъде синхронизирано с нея. Претенцията по чл. 222, ал. 3 КТ е основана на същото твърдение, че обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ поради навършване на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, следва да бъде изчислено при съобразяване на възнаграждението, предвидено в същата наредба. С приета счетоводна експертиза е установено, че на основание § 10, ал. 2 от Преходните разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията Общински съвет Б. Д. е одобрил структура на общинската администрация и обща численост на общинската администрация. Извън това е била одобрена и обща численост на бюджетните дейности към общинската администрация, за които не се прилага Наредбата. След сключване на допълнителното споразумение и въз основа на одобрената щатна структура на молителката за посочения период от м. юли 2012 г. до м. юни 2013 г. , от м. юли 2013 г. до м. юни 2014 г. е било начислявано възнаграждение в размер на 486.00 лв. и от м. юли 2014 г. до м. декември 2014 г. от 490.00 лв. Ако заеманата от нея длъжност е била включена в дейността „общинска администрация” трудовото възнаграждение е могло да бъде определено съобразно класификатора и съобразно начисляваните в общината възнаграждения за този период като би възлизало на 646.80 лв. Въз основа на установените факти съдът е достигнал до извода, че след като заеманата от ищцата длъжност не е била регламентирана като такава на служител в държавната администрация, то претенцията й за определяне и заплащане на трудово възнаграждение, за посочения период от м. юли 2012 г. до 31.12.2014 г., както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ съобразно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е неоснователна. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е достигнал до същите правни изводи. Във въззивната жалба молителката е поддържала, че на 21.10.2014 г., по подаден от нея сигнал до Районна инспекция по труда - С. З. е извършена проверка в общината и е констатирано, че заеманата от нея длъжност попада в приложното поле на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. В този смисъл е адресирания до нея отговор от 08.12.2014 г. Приложеният екземпляр от него към въззивната жалба не е бил приобщен към доказателствата по делото от въззивния съд, поради пропускане на срока за представянето му. В молбата за отмяна молителката се позовава на протокол № 2703 от 18.11.2014 г. на ИТ-С. З., съставен след извършената проверка по нейн сигнал. Това доказателство не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. То е съществувало и било известно на молителката още към датата на предявяване на исковата претенция, поради което страната, при полагане на грижата за добре водене на процеса, е могла да се позове на него и представи препис от него на съда с исковата молба – чл. 127, ал. 2 ГПК или най-късно в проведеното първо по делото съдебно заседание - чл. 143, ал. 2 ГПК. Съобразно това представеното доказателство не обуславя основание за отмяна на влязлото в сила решение. Не е налице и основание по т. 2 на чл. 303, ал.1 ГПК. Хипотезата намира приложение, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението. Молителката поддържа, че в приетото заключение неточно е отразено начисленото и полученото от нея възнаграждение. Този довод е развила във въззивното производство, но той е намерен за неоснователен с аргумента, че не е упражнила процесуалното си право да оспори експертизата, въпреки че е присъствала лично в съдебното заседание, в което е била приета. Към датата на подаване на молбата за отмяна не се позовава на това, по съдебен ред да е установено даване на невярно заключение от страна на вещото лице, което е изготвило приетата по делото експертиза, поради което не е налице и това поддържано основание за отмяна на решението. Представените писмени доказателства с молба от 30.09.2016 г. са новосъздадени и не са относими към разрешения правен спор. Това са писма изготвени от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ИА Г. ), [населено място] във връзка с отправено от молителката до инспекцията искане да й се предостави препис от Решение на изпълнителния директор на ИА Г. № 001262/12.09.2015 г., с което е оставена без уважение жалбата на [община] срещу протокол № 2703/18.11.2014 г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда” С. З.. Същите съдържат указание за прилагането на Закона за достъп до обществена информация. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Н. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК на влезлите в сила на 31.05.2016 г. решения № 10 от 02.03.2015 г. по гр. д. № 213/2015 г. на Чирпански районен съд и № 172 от 31.05.3016 г. по гр. д. № 1146/2016 г.на Старозагорски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: