4 определение по ч.гр.д.№ 2591 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 286 София 19.05.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2591 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. К. срещу определение № 337 от 12.03.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 85 от 2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 23 от 27.01.2014 г. на Маданския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 187 от 2013 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 14.04.2014 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Смолянския окръжен съд на 24.03.2014 г., а частната жалба е подадена на 31.03.2014 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК може да се изведе следния относим към спора правен въпрос: недопустим ли е поради наличие на сила на пресъдено нещо иск за вземане, което не е предявено по водено между същите страни друго дело на същото основание поради това, че ищецът е твърдял и считал, че това вземане е било погасено чрез плащане. По този конкретен въпрос няма съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това касационното обжалване на определението на Смолянския окръжен съд следва да бъде допуснато. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.299 от ГПК, не може да бъде пререшаван спор, разрешен с влязло в сила решение. А съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Когато е налице влязло в сила решение за уважаване на иск между две страни за заплащане на определена сума, нов иск за заплащане на разликата между пълната дължима сума и присъдената по първото дело сума, дължима на същото основание и между същите страни, е допустим, тъй като в случая се касае за ново искане. Причините, поради които по първото делото не е бил предявен иск за цялата дължима сума /например тогавашното субективно убеждение на ищеца, че разликата между първоначално дължимата сума и претендираната по това дело сума не се дължи поради това, че вече е платена от ответника на ищеца/ са без значение за пределите на силата на пресъдено нещо на решението по първото водено дело. Те, както бе посочено по-горе, се определят по правилото на чл.298 от ГПК. Решението по първото дело би се ползвало със сила на пресъдено нещо за цялата дължима сума, само ако искът по това дело бе предявен за цялата сума и съдът в решението си се бе произнесъл за цялата сума- уважил е иска за цялата сума или частично е уважил иска, като е отхвърлил иска за разликата до пълната дължима сума. С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното определение на Смолянския окръжен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено както то, така и потвърденото с него определение на Маданския районен съд: Видно от исковата молба, молбата уточнение на иска от 28.06.2011 г. и решението по гр.д.№ 228 от 2010 г. на Маданския районен съд, по това дело са били предявени обективно съединени искове от Д. Т. К. срещу [фирма] за сумата 1 216,82 лв., представляваща дължима сума за разходи по авансови отчети с № 13 до 24 от 2008 г. и 893,94 лв. лихва за забавено плащане на главницата. В исковата молба ищецът е твърдял, че сумата, която му се дължала за разходи по горепосочените авансови отчети е много по-голяма, но от тази сума претендира само 1 216,82 лв., тъй като остатъкът от 6 766,87 лв. му бил заплатен от ответното дружество като дължими обезщетения за по КТ, но е бил приет от него като сума за частично погасяване на задълженията по авансовите отчети. В решението на съда по това дело е прието, че сумата 6 766,87 лв. е била заплатена на ищеца като обезщетения по КТ и че ищецът не е имал право да счита, че тази сума погасява задължението по авансовите отчети, тъй като съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД при няколко еднородни задължения към един кредитор длъжникът има право да посочи кое от тях погасява, както е било направено в случая от [фирма] при плащането на сумата 6 766,87 лв. на 09.04.2009 г. Поради това фактически на ищеца за разходите по авансовите отчети се дължала много по-голяма сума, но тя не можела да бъде присъдена с решението по това дело тъй като искът бил предявен само за сумата 1 216,82 лв. С тези мотиви съдът е уважил предявените искове изцяло- до пълните предявени размери от 1 216,82 лв. главница и 893,94 лв. лихва. Искът по настоящото дело е предявен за тази сума- 6 766,87 лв., представляваща разлика между дължимите суми по авансовите отчети № 13 до 19 от 2008 г. и присъдената с решението по гр.д.№ 228 от 2010 г. сума по авансовите отчети с № 13 до 24 от 2008 г. Тоест, касае се за дело между същите страни, на същото основание, но с друго искане- претендира се друга, различна от претендираната и присъдена с решението по гр.д.№ 228 от 2010 г. сума. Поради това този иск е допустим. Неоснователно е приетото от въззивния съд, че правото на ищеца да претендира горепосочената сума било преклудирано, тъй като той не бил обжалвал решението по гр.д.№ 70 от 2010 г. на Маданския районен съд в отхвърлителната му част за сумата 6 766,87 лв. С решението по това дело частично е отхвърлен иск на ищеца срещу същия ответник за сумата 6766,87 лв., но предявен на друго основание /обезщетения по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ/, като е прието, че на 09.04.2009 г. ответникът е заплатил на ищеца част от дължимите му обезщетения по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ в размер на 6 766,87 лв. По настоящото дело се претендира друго вземане, макар със същия размер, а именно: сума, представляваща разлика между дължими и присъдени на ищеца с решението по гр.д.№ 228 от 2010 г. разходи по авансови отчети № 13 до 19 от 2008 г. Тоест, не е налице обективно тъждество между настоящото дело и гр.д.№ 70 от 2010 г., поради което предявеният по настоящото делото иск е допустим. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Д. Т. К. срещу определение № 337 от 12.03.2014 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 85 от 2014 г. ОТМЕНЯ определение № 337 от 12.03.2014 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 85 от 2014 г. и потвърдено с него определение № 23 от 27.01.2014 г. на Маданския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 187 от 2013 г. ВРЪЩА делото на Маданския районен съд за разглеждане на делото и постановяване на решение по съществото на спора. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.