Р    Е    Ш   Е    Н    И   Е   № 258   София, 7.04. 2010 година   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА БОГДАНОВА                         СВЕТЛА ДИМИТРОВА     при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова               гр.д.N 37 по описа  за 2009  год., за да се произнесе, взе предвид следното:                        Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Й. Г. от гр. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 377 от 11.07.2008 г. на Великотърновския окръжен съд/ВтОС/, постановено по гр.д. № 522/2008 г., с което е отменено решение № 284 от 28.03.2008 г. по гр.д. № 2293/2007 г. на Великотърновския районен съд и молителят Н. Й. Г. е осъден да заплати на М. С. М. от гр. В., сумата от 766 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на парична сума по сключен между страните договор за заем на 15.04.2003 г., ведно със законните последици – лихви и разноски. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото е основано на неистински свидетелски показания и неистински документ. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молбата за отмяна се поддържа и в съдебно заседание от молителя Г. Ответникът по молбата за отмяна М. С. М. от гр. В., чрез пълномощника си адв. С от АК-Велико Търново в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В конкретния случай молителят се позовава общо на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и релевантното за случая е съблюдаване на тримесечния срок, който при тази хипотеза тече от момента на влизане в сила на решението, с което е установена по исков ред неистинност на документ или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизане на тази присъда в сила. Подобни документи с молбата за отмяна не са представени, а се навежда твърдение затова, че неистинността се съдържала в мотивите на решението, чиято отмяна се иска. Според молителя решаващият съд е приел, че между страните по делото е възникнало заемно правоотношение на 15.04.2003 г. предвид представения по делото запис на заповед от същата дата, за сумата от 766 лв. и молителят дължи връщането на тази сума на заемодателя, който извод е направен въз основа на неистински документ и неистински свидетелски показания. Дори тези твърдяни от молителя факти да са верни, не би могло въз основа на тези твърдения да се пристъпва към производство по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законът изисква в отделно производство с влязло в сила решение или чрез постановена присъда в наказателното производство, въз основа на които съдебни актове да е установена неистинност на документа и на свидетелските показания. Молбата съдържа също така и оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които обаче представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК, а в случая въззивното решение е окончателно предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. След като решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 11.07.2008 г., при отсъствие на представено влязло в сила решение или присъда за обстоятелствата по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата за отмяна от 29.10.2008 г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата М. М. направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатски хонорар. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 6* от 29.10.2008 г. на Н. Й. Г. от гр. В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 377 от 11.07.2008 г. на Великотърновския окръжен съд/ВтОС/, постановено по гр.д. № 522/2008 г. ОСЪЖДА Н. Й. Г. от гр. В. да заплати на М. С. М. от гр. В. деловодните разноски за настоящото производство в размер на 200/двеста/ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: