2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 167
София, 11.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5522 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С определение № 161 от 23 май 2017 г. производството по делото беше спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2016 г., ОСГТК, поради значението на поставения в тълкувателното дело въпрос – предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането, за разрешаването на поставен в касационната жалба въпрос. Тъй като тълкувателното решение е постановено, е отпаднала пречката за развитието на делото, поради което производството следва да бъде възобновено.
Образувано е по касационната жалба на ТПК „Щастие”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от председателя Г. И., чрез адв. Ю. Д., против решение № 3030 от 14 април 2016 г., постановено по в.гр.д. № 7979/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 1253 от 5 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 39651/2012 г. по описа на районния съд в гр.София, в частта, с която И. В. Ф., с адрес в [населено място], е осъдена на основание чл. 403 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на кооперацията сумата от 6645 евро – обезщетение за имуществени вреди за периода 01.07.2011 г. - 10.10.2011 г. от спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118510400321 по описа на частния съдебен изпълнител М. П., с обезпечителна мярка, допусната с определение от 27.06.2011 г. по гр.д. № 5136/2011 г. на Софийския градски съд, което изпълнение е с предмет предаване на владението на недвижим имот в [населено място], ведно със законната лихва от 22.08.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта за разноските, и вместо него се отхвърля искът на кооперацията против И. Ф. за заплащане на сумата от 6645 евро – обезщетение за имуществени вреди за посочения период и на посоченото основание, ведно със законната лихва от 22.08.2012 г. до окончателното заплащане на сумата; отхвърлен е като погасен чрез прихващане искът до размера от 5000 евро със сумата от 6645 евро (левова равностойност 12996,49 лева) частична претенция от 128000 лева за изрично посочени подобрения в имота, извършени от Ф. като недобросъвестен владелец по чл. 74, ал. 1 ЗС за периода 2005 г. – 2011 г., и като неоснователен и недоказан е отхвърлен искът за разликата над 5000 евро до 6645 евро. За разглеждане по делото е приета и жалбата на кооперацията против решение № 4973 от 2 юни 2016 г. по същото въззивно дело, с което е оставена без уважение молба на кооперацията от 12.05.2016 г. за допълване на решение № 3030/14.04.2016 г.
Жалбата срещу решение № 3030 от 14 април 2016 г., постановено по в.гр.д. № 7979/2015 г. по описа на Софийския градски съд, е насочена срещу частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 5000 евро до пълния предявен размер от 6645 евро, както и частта, с която е уважено направеното от ответницата И. Ф. възражение за прихващане и е извършена съдебна компенсация между уважената част от исковата претенция (5000 евро) и претенцията на Ф. за заплащане на подобрения. Сочи се, че въпреки липсата на изричен диспозитив по възражението за прихващане, съдебното решение подлежи на обжалване и в тази част. Поддържа се, че решението е непълно, защото в мотивите не се посочва дали компенсацията обхваща и претенцията за мораторна лихва върху уважената част от иска по чл. 403 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД. Заявяват се всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са доводи за недопустимост на решението в частта, с която е било разгледано и уважено възражението за прихващане на ответницата Ф., тъй като същото било разгледано в нарушение на чл. 126, ал. 1 ГПК, предвид наличието на висящо гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в гр.София с идентичен предмет. Счита се, че доколкото предявеният в настоящото производство насрещен иск за подобрения е бил приет за недопустим с влязло в сила определение, недопустимо е и предявяването на същото вземане чрез възражение за прихващане, което е предмет на по-рано образуваното висящо производство по гр.д. № 31161/2008 г., а посоченото от въззивния съд решение № 193 по т.д. № 13/2009 г. на ВКС, според което възражението за прихващане е допустимо, когато насрещният иск за същото вземане е бил отделен в друго производство, което е спряно, било неотносимо към настоящия случай, доколкото гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в гр.София не било образувано по предявен в настоящото производство насрещен иск и не било спряно. Касаторът поддържа, че е следвало да се приложи общият принцип, че ответникът не може да използва възражение за прихващане като средство за защита срещу първоначалния иск, когато е предявен насрещен иск, с който се претендира самостоятелна защита на насрещното вземане, и поради това липсвал и правен интерес от търсената чрез това възражение за прихващане защита, тъй като това притезание вече е било заявено в предходно производство, в което ответницата разполага и с правна възможност да увеличи размера на иска си за подобрения, като така би постигнала по-ефективна защита. Твърди се също, че молбата, с която е заявено възражението за прихващане, е нередовна, доколкото не бил посочен изходът от предходно заведените производства, поради което възражението било недопустимо. Излагат се съображения за липса на обсъждане от страна на въззивния съд на доводите и възраженията на страните, както и доказателствата по делото: дори възражението да е било допустимо, въззивният съд е следвало да установи дали са налице условията за прихващане – правото на прихващане и наличието на изискуемо вземане на ответника. Поддържа се направеното от ищеца пред първоинстанционния съд възражение за изтекла погасителна давност за частта от вземането, заявена в настоящия процес, и още се заявява, че в случая вземането на Ф. не било ликвидно преди изтичането на давността, тъй като не било безспорно между страните и съществуването му не било установено със сила на пресъдено нещо; давността била спряла да тече само по отношение на частта от претенцията за подобрения, предмет на иска по гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в гр.София, заявен като частичен. Изложени са подробни доводи за оспорване основателността на претенцията за подобрения, тъй като тя била недоказана. Според касатора, Ф. нямала качеството на владелец (добросъвестен или недобросъвестен) към момента, в който твърдяла да е придобила процесния имот, а е била държател, поради което отношенията следвало да се уредят не по правилата на чл. 74 ЗС, а на плоскостта на неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие; били допуснати нарушения на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с необсъждането на качеството държател на ответницата. Дори да се приемело, че подобренията са били извършени и налични, те били за сметка на получаваната от ответницата наемна цена за имота, която изобщо не ѝ се следвала и била получавана неправомерно, тъй като Ф. отдавала под наем чужд имот, който е била осъдена да предаде на действителния собственик (кооперацията ищец), и така се обогатила неоснователно; липсвали данни за реално обедняване на ответницата и/или за сторени от нея разноски, и претендирайки заплащане на извършените подобрения, тя черпела права от собственото си неправомерно поведение. Изтъкнато е, че не било отчетено възражението на ищеца, че за едни и същи подобрения не се дължи двойно плащане, предвид установените по делото обстоятелства, че част от подобренията са били извършени през 2005 г., а след това повторно през 2007 г. по изисквания на новия наемател; освен това ставало въпрос за луксозни подобрения, които не следвало да бъдат заплащани от собственика. По отношение на иска по 403 ГПК се поддържа, че същият е изцяло основателен, като размерът му бил доказан с показанията на свидетеля П.; не следвало да се кредитира изслушаното пред въззивната инстанция заключение на съдебно-техническа експертиза. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (в редакцията ДВ, бр. 50 от 2015 г.).
Ответницата И. В. Ф., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Б., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
В жалбата против решение № 4973 от 2 юни 2016 г. по в.гр.д. № 7979/2015 г. на Софийския градски съд се твърди, че с молбата за допълване по реда на чл. 250 ГПК ищецът е поискал от въззивния съд да посочи дали претенцията по чл. 86 ЗЗД е била включена в сумата, с която се погасява вземането на ответника, тъй като в решението си по същество на спора съдът не бил изложил мотиви в тази насока, а при възражението за прихващане силата на пресъдено нещо се формира от мотивите, и поради това се поддържа, че производството по касационната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК има преюдициален характер по отношение на жалбата срещу основното решение. Допълнителното решение било неправилно, защото съдът е изследвал силата на пресъдено нещо единствено от гледна точка вземането на ищеца, но не и от гледна точка вземането на ответника, по отношение на което силата на пресъдено нещо се формирала от мотивите на решението, тъй като насрещното вземане било предявено с възражение за прихващане. Неправилни според касатора били мотивите, че доколкото законната лихва е акцесорна последица, същата не може да се присъжда при отхвърляне на главния иск; този извод бил правилен само в хипотезата на неоснователност на главния иск, но не и при извършена компенсация с насрещно вземане. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (в редакцията ДВ, бр. 50 от 2015 г.) за допускане на касационно обжалване.
И срещу тази касационна жалба е подаден отговор от ответницата И. В. Ф., представлявана от адв. М. Б., в който се поддържат съображения за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
Районният съд в [населено място] е бил сезиран с предявен от ТПК „Щастие” против И. Ф. иск за заплащане на сумата от 6645 евро, съставляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 01.07.2011 г. -10.10.2011 г. от спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118510400321 на частен съдебен изпълнител М. П., ведно със законната лихва от 22.08.2012 г. до окончателното заплащане на сумата. Ф. е предявила насрещен иск (производството по този иск е прекратено) за извършени в периода 27.05.2006 г. - 02.11.2011 г. подобрения за сумата от 11800 лева (частичен от цялостната претенция за 128000 лева), дължими ѝ в качеството на добросъвестен владелец на имота, като при условията на евентуалност е направила възражение за прихващане до размера на исковата претенция.
Във въззивното решение е прието за установено, че предмет на изпълнително дело № 20118510400321 на частен съдебен изпълнител М. П. е било предаване на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Изпълнението е било спряно по силата на обезпечителна заповед от 30.06.2011 г. по гр.д. № 5136/2011 г. на Софийския градски съд, която е била отменена с определение № 1793 по ч.гр.д. № 3209/2011 г. на апелативния съд в гр.София. С влязло в сила определение от 24.10.2011 г. производството по гр.д. № 5136/2011 г. по описа на Софийския градски съд е било прекратено. Въз основа на влязло в сила съдебно решение по предявен срещу С. Д. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС по гр.д. № 3210/1996 г. на Софийския градски съд ищецът е бил въведен в имота на 02.11.2011 г. Установено е, че ответницата е придобила имота от С. Т. (неин съпруг) след образуване на производството по чл. 108 ЗС, поради което е обвързана от решението по гр.д. № 3210/1996 г. на Софийския градски съд. Според показанията на свидетеля П. (адвокат на ищеца по други дела), през лятото на 2011 г. или 2012 г. ищецът имал преговори с трето лице за сключване на договор за наем с наемна цена от 2000 евро, но договорът не бил сключен поради обезпечителната мярка и спрения въвод. При тези данни, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за носене на отговорност от ответницата на основание чл. 403 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като са налице пропуснати ползи вследствие на наложената обезпечителна мярка – ищецът не е бил въведен във владение на имота си и не е могъл да го отдаде под наем. Прието е, че претенцията за пропуснати ползи е основателна за сумата от 5000 евро, като при определяне на този размер съдът е взел предвид показанията на свидетеля П. (отчитайки възможната му заинтересованост) и частично е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, като е отчел и особеностите на пазара през процесния период и икономическата криза. Прието е, че висящият частичен иск за процесните подобрения не изключва възможността за разглеждането на възражението за прихващане. Същото било основателно, предвид данните по делото, че ответницата, като недобросъвестен владелец, е извършила подобрения на обща стойност 29700 лева. За неоснователно е прието възражението на ищеца за погасяване на вземането за подобрения по давност с мотивите, че предявеният частичен иск по гр.д. № 31161/2008 г. на районния съд в гр.София спира давността за цялото вземане, тъй като частичният иск на ответницата бил предявен през 2008 г. – преди да е изтекла петгодишната погасителна давност за подобренията, извършени през периода 2005 г. – 2007 г.
С постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 4973 от 2 юни 2016 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ТПК „Щастие” за допълване на основното решение по спора, като уважи претенцията за законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Въззивният съд е приел, че липсват предпоставки за допълване на решението както в частта, с която искът е отхвърлен поради неоснователност на претенцията над 5000 евро, така и в частта, с която искът е отхвърлен поради прихващане.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение поради вероятността то да е недопустимо във връзка с разгледаното възражение за прихващане и редовността на заявеното възражение. Допълнителното решение също следва да се допусне до касационно обжалване поради обуславящото значение на основното решение. На множеството поставени в двете касационни жалби въпроси ще се даде отговор едва след разрешаването на въпроса за процесуалната допустимост на основното съдебно решение.
За касационното обжалване се дължи държавна такса от 259,93 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 3030 от 14 април 2016 г., и допълнително решение № 4973 от 2 юни 2016 г., постановени по в.гр.д. № 7979/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
УКАЗВА на ТПК „Щастие“ в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 259,93 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |