О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 10.05.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4577 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260888 от 09.07.2021г. по гр.д. № 404/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 261032 от 27.10.2020г. по гр.д.№ 6913/2016г. на Пловдивски районен съд, с което е извършено намаляване на дарение, извършено от наследодателката М. Г. М. в полза на дъщеря й Ж. Х. М.-Д. и е възстановена запазената част на В. Х. М. от наследството на майка в размер на 6929,16лв., която сума ответницата е осъдена да заплати. С въззивния акт е отхвърлено заявеното чрез възражение искане на В. Х. М. за възстановяване на запазената й част от наследството на М. Г. М., накърнена с извършено от наследодателката дарение на апартамент в полза на Ж. Х. М.-Д..
Касационна жалба е подадена от В. Х. М. чрез адв. Б. З. Твърди се неправилност на решението. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като са формулирани шест групи правни въпроси.
Ответницата по касационната жалба Ж. Х. М.-Д. представя писмен отговор, изготвен от пълномощника й адв. С. С., като мотивира становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството пред първата инстанция е по иск за съдебна делба на наследствени недвижими имоти, наред с който ищцата В. Х. М. е предявила против Ж. Х. М.-Д. искане по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение, извършено в полза на последната от майката на страните и тяхна наследодателка М. М.. Предмет на дарението е апартамент в [населено място], комплекс „И. К.”, [жилищен адрес] , ет.8, ап.66. Жилището е било собственост на родителите на страните Х. А. М., починал 2007г. и М. Г. М., починала 2016г., като през 1994г. родителите са дарили апартамента на дъщеря си Ж. със запазване правото на ползване докато са живи.
Спорът във въззивното производство е съсредоточен върху претенцията по чл.30, ал.1 ЗН, като срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни. Установено е, че наследството на М. М. включва: 1/ 4/6 ид.ч. от УПИ * в кв. 68 по плана на [населено място], заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и други подобрения на стойност 24 733лв.; 2/ 1/2 ид.ч. от нива в землището на с С. на стойност 6196,50лв.; 3/ парични влогове в размер на 4749,71лв.; 4/ 4/6 ид.ч. от движими вещи, придобити по време на брака на родителите и находящи се в имота в [населено място] на стойност 486,67лв. Така общата стойност на наследственото имущество възлиза на 36 165,88лв. Към наследствената маса е прибавен и дарения имот според положението му време на подаряването и стойността към откриване на наследството. Пазарната стойност на апартамента към момента на откриване на наследството е 119 300 лв. От тази сума са приспаднати 8642,17 лв., представляващи стойност на подобрения в имота, извършени със средства на Ж. М. и така е получена остатъчна стойност 110 657,83лв., половината от която е предмет на дарението. По този начин в наследствената маса е включена сумата 55 328,92лв. По отношение на запазеното право на ползване съдът е приел, че приспадане на неговата стойност не следва да се извършва, тъй като то не е останало в наследството - правото на ползване е погасено със смъртта на всеки от дарителите.
Установено е също, че през 1983г. ищцата В. М. е закупила апартамент №80 на [улица], вх.1 в [населено място] за сумата 11 116лв., като се твърди от ответницата, че средствата, с които е платена цената, са дарени от родителите Х. и М. В.. От страна на ищцата се твърди, че е заплатила имота със свои 4000лв., а останалото е заем от баща й. Свидетелските показания, приетата експертиза и писмените доказателства сочат, че към този момент ищцата не е работила постоянно, тъкмо е завършила задочно средното си образование и не е разполагала с доходи и спестявания, които да покрият тази цена, включително сочените от нея 4000лв. собствени средства. Според свидетелите родителите на страните са живели винаги заедно, не са делили средствата си и заедно са осигурили по едно жилище на всяка от дъщерите си. При тези данни съдът е приел, че покупната цена за жилището е дарена изцяло от родителите на страните. Показанията на свидетелката Х. С., че е получавала в САЩ пари от В., които предавала на родителите й, съдът не е ценил като такива, установяващи сключване на договор за заем между В. и баща й. Доколкото в случая дарението е на парични средства, а не на жилището, съдът е приел, че в наследствената маса следва да се прибавят парите. За да определи стойността на дарената парична сума към момента на откриване на наследството и предвид извършената междувременно деноминация на лева, съдът е съпоставил дарената сума с минималната работна заплата за страната към момента на покупката; след това е отнесъл получения коефициент спрямо минималната работна заплата към момента на откриване на наследството. Това свое действие съдът е мотивирал с практиката по Решение № 68 от 15.04.2014г. по гр.д. № 5825/2013г. на І г.о. Въз основа на приетата счетоводна експертиза е установил, че към 01.11.1983г. 11 116лв. се равняват на 111,16 минимални работни заплати; към момента на откриване на наследството минималната работна заплата е 420 лв., която сума, умножена по 111,16 е равна на 46 687,20 лв., а половината от нея е 23343,60 лв.
Сборът между: стойността на дарения на Ж. апартамент 55 328,92лв., равностойността на дарените на В. 11 116 лв., които са съответни на 23 343,60лв. и останалото в наследство имущество - 36 165,88 лв. възлиза на 114 838,40 лв. Запазената част на В. М. от наследството на майка й е 1/3 или 38279,46 лв. От запазената част следва да се приспадне /прихване/ извършеното през 1983г. дарение на 11 116лв. в полза на ищцата, която сума към откриване на наследството се равнява на 23 343,60лв. След това прихващане остатъчната стойност на запазената част е 14 935,86лв. В. М. е наследила от майка си имущество на стойност 18 082,94лв. /половината от 36 165,88лв./. Тъй като стойността на полученото наследство надхвърля запазената част, то не е налице накърняване на последната. По тези съображения въззивният съд е постановил отхвърляне на претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Формулираните от жалбоподателката правни въпроси са: 1/ при иск за намаляване на дарение и възстановяване на запазена част какъв е предметът на доказване и дължи ли съда разпределение на доказателствената тежест с ясни, конкретни и точни указания до страните; какви са задълженията на въззивния съд да поправи допуснатите от първата инстанция нарушения във връзка с това, дори ако липсва оплакване във въззивната жалба; 2/ допустимо ли е съдът да преиначи показанията на свидетел или да ги обсъди фрагментарно; може ли да се игнорират показания на близък роднина на страна по делото; 3/ следва ли съдът да обоснове защо приема или не заключение на вещо лице, какво трябва да установи експертизата относно стойността на подарен имот при включването му в наследствената маса и трябва ли да остойности подобренията в имота след подаряването му; 4/ след влизане в сила на Закона за деноминацията на лева допустимо ли е парични величини да се преизчисляват по начин, различен от предвидения в закона; на какъв принцип се включва стойността на парите при формиране масата по чл. 31 ЗН когато за спора е релевантна величина преди деноминацията - деноминират ли се, по номинал ли се приемат, или се преизчисляват по някакъв критерий - съотнасяне с меродавна парично-стойностна величина и коя е тя; 5/ докъде е лимитирано служебното начало в гражданския процес при условията на ограничен въззив; кога е допустимо въззивният съд да назначи служебно експертиза и може ли чрез нея да се влоши положението на жалбоподателя; 6/ съпружеска имуществена общност ли са парите към 1983г.; когато родителите сключат договор с пълнолетното си дете за предаване на пари, предполага ли се, че двамата участват по равно в предадената сума; съществува ли презумпция, че пълнолетното дете, при липса на други източници на доходи, е получило сумата именно от родителите си.
По първия, втория и третия въпрос се визира допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, а по останалите - както чл. 280, ал.1, т.1, така и т.3 от същата алинея.
Първият въпрос касае разпределението на доказателствената тежест ГПК спрямо претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН. Наведените оплаквания са, че в този сложен процес за страните е останало неясно коя страна трябва да докаже предаването на пари и на какво основание е извършено то, кой трябва да ангажира експертиза за стойността на наследствените имоти, коя страна трябва да докаже фактическото състояние на имота към момента на дарението. Позоваването е на противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.1. Не се разкрива визираното от жалбоподателката основание за достъп до касационен контрол. От една страна, в подадената от нея въззивна жалба липсва оплакване, свързано с допуснати нарушения от първата инстанция при разпределение на доказателствената тежест. А тълкувателният акт изисква такива доводи да са наведени във въззивната жалба или в отговора. От друга страна, в решаващите мотиви на въззивния съд липсват изводи, че за определени релевантни обстоятелства не са събрани доказателства поради бездействие на страната, а е извършена преценка на събраните доказателства, включително на тези, касаещи наличието или не на договор за заем между баща и дъщеря относно покупната цена на апартамента.
Вторият въпрос е свързан с преценката на свидетелските показания и по-конкретно тези на Х. С., които единствено са в подкрепа на тезата на касаторката за договор за заем с баща й. Съдът не е отказал да обсъди тези показания като такива на роднина /в случая свидетелката е в еднаква степен на родство и с двете страни/, но обсъждайки ги в съвкупност с останалите доказателства е счел, че изнесеното от нея не е достатъчно, за да се направи извод, че парите, които тя е носила в България на родителите на ищцата, са били за погасяване на даден й от бащата заем. С оглед на това, противоречие с посочената от жалбоподателката практика по Решение № 118 от 11.01.2012г. по гр.д. № 665/2010г. на ІІ г.о. и Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ІV г.о. не е налице. Вътрешното убеждение на съда при преценката на свидетелските показания не може да бъде подлагано на контрол в производството по чл. 288 ГПК.
Третият въпрос касае възприемането на заключенията на вещите лица като конкретно се визират експертизите за оценка на нивата в [населено място] и експертизата за стойността на подобренията в апартамента, дарен на ответницата. Както се признава в изложението, тези експертизи не са били оспорени и съдът ги е възприел, без да излага конкретни съображения защо прави това. Доводът, че фактическото състояние на имота към момента на подаряването не е бил установен по делото, не е свързан с конкретни оплаквания и поради това не е ясно значението му за изхода на спора.
От значение за изхода на спора е формулираният четвърти въпрос: на какъв принцип се включва стойността на парите при формиране масата по чл. 31 ЗН когато за спора е релевантна величина преди деноминацията - деноминират ли се, по номинал ли се приемат или се преизчисляват по някакъв критерий - съотнасяне с меродавна парично-стойностна величина и коя е тя. Този въпрос съдът е разрешил като се е позовал на практика на Върховния касационен съд - Решение № 68 от 15.04.2014г. по гр.д. № 5825/2013г. на І г.о., в което касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: при дарение на парична сума преди закона за деноминацията по каква стойност следва да се прибави сумата в масата по чл. 31 ЗН - като абсолютна стойност към момента на дарението, по деноминираната сума, или да се преизчисли чрез минималната работна заплата като съизмерител”. При наличието на тази практика, която се възприема от настоящия състав, касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не може да бъде допуснато.
Въпрос № 5 касае проявлението на служебното начало при ограничения въззив и допустимостта въззивният съд да назначи служебно експертиза. Извършените от въззивния съд действия по назначаване на експертиза за изчисляване за установяване на колко минимални работни заплати се равнява сумата 11 116лв. и в какъв размер са били съответните работни заплати към откриване на наследството, са в изпълнение на правомощията му, разяснени в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, която експертиза съдът е счел за необходима с оглед правилното прилагане на нормата на чл. 30, ал.1 ЗН. С постановеното решение съдът не е влошил положението на жалбоподателката, тъй като въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни. Предвид горното, основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос липсва.
Шестият въпрос произтича от изводите на съда, че парите за покупката на апартамента на ищцата са й били дарени от двамата родители поравно. В случая съдът не е излагал съображения дали парите са съпружеска имуществена общност по правилата на тогава действащия Семеен кодекс, а е приел, че семейството на родителите е имало общо домакинство и общи финанси, поради което двамата участват поравно в предоставената на дъщеря им сума. Тези изводи не противоречат на сочената от касатора практика по Решение № 126 от 31.01.2020г. по гр.д. № 352/2019г. на ІІ г.о., което разглежда твърде различна хипотеза. Освен това, по делото не е доказано несъмнено, че средствата са били само на бащата. Изградените от съда изводи са базирани на това, което обикновено става - родителите подпомагат децата си при придобиване на жилище, особено когато децата са в млада възраст и не разполагат с достатъчни доходи. Направеното от съда предположение, че участието на двамата съпрузи в дарената сума е поравно, не се опровергава от доказателствата и напълно съответства на принципите на уреждане на имуществените отношения в Семейните кодекси, включително в тогава действащия кодекс от 1968г., където в чл. 12 е закрепено задължението на съпрузите с взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата.
Предвид изложеното липсват предпоставки за допускане на касационен контрол и такова следва да бъде отказано.
В полза на ответницата следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260888 от 09.07.2021г. по гр.д. № 404/2021г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на В. Х. М..
ОСЪЖДА В. Х. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на Ж. Х. М.-Д. ЕГН [ЕГН] сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|