Р Е Ш Е Н И Е № 511 София, 20 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря ............Ил. Петкова............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........А.ЛАКОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1712/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. А. П. срещу въззивно решение № 103, постановено от Варненски апелативен съд на 17.07.2013 г. по ВНОХД № 134/2013 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда. С първоинстанционна присъда № 39, постановена от Варненски окръжен съд на 10.04.2013 г. по НОХД № 37/2013 г., подс. П. е бил признат за виновен в това, че в периода 22.04.2012 г. – 23.04.2013 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление е използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта № „Visa electron” /номер/, издадена от [фирма], като изтеглил сумата от 120 евро, равняващи се на 234,70 лв., без съгласието на титуляра Е. В. М., като деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НПК е бил осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, и глоба в размер на 300 лева. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК, предвид допуснато нарушение на процесуалните правила, изразило се в признаването на подсъдимия за виновен само въз основа на предположения, както и липса на вярна оценка на доказателствата, които не доказват авторството на подсъдимия. Съдържа се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание /чл. 348 ал.1 т.3 от НПК/ с оглед игнорирането на налични смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването на подсъдимия или алтернативно – изменението му с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и направените в нея искания. Пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а въззивното решение, срещу което е насочена тя – за законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е частично основателна. ВКС не констатира да е налице твърдяното процесуално нарушение, тъй като не се установяват процесуални нарушения при доказателствения анализ и извеждане на правнорелевантните факти. Фактическите констатации за инкриминираното деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и категоричността в извода относно съставомерността на установените обстоятелства за теглене на пари от дебитната карта, намираща се у св. И. К., залегнали във въззивното решение, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към деянието, е довела до законосъобразно извършване на извода, че обвинението срещу подс. А. П. за престъплението по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК се подкрепя от показанията на пострадалия Е. М., от тези на св. И. К., Л. К. и св. А. М.. Изводът на Варненския апелативен съд за доказаността на елемента от състава на престъплението по чл. 249 ал.1 от НК – липса на съгласие, е защитен в мотивите на съда от анализа на доказателствата. Задълбочено са анализирани от двете инстанции показанията на св. И. К. и св. М., като в тях не се констатират каквито и да е противоречия, които да сочат на недобросъвестно възпроизвеждане на фактите от тяхна страна. Изводите на инстанциите по фактите почиват на вярната интерпретация на доказателствата, като не е игнорирано нито едно от тях, а заключението за недостоверността на обясненията на подс. П., е защитено със задълбочени мотиви, почиващи на съпоставката на показанията на свидетелите, заключението на съдебно-техническата експертиза и разпечатката за движението на средствата по дебитната карта, издадена от Първа инвестиционна банка. По този начин ВКС не констатира да са налице пропуски от процесуален характер, които да са довели до неправилното установяване на фактите по делото. Въззивният съд е дал убедителен и аргументиран отговор при оценката на доказателствата по реда на чл. 339 ал.2 от НПК на всички възражения от защитен характер на подсъдимия, които понастоящем се възпроизвеждат и в касационната му жалба. При анализираните и от този съд доказателствени източници се установява, че те са сигурна основа за направата както на фактическите, така и на правните изводи относно съставомерността на деянието като престъпление по чл. 249 ал.1 от НК, така и относно неговото авторство. Въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на И. и Л. К. и на свидетелката М., както и на писменото доказателство /справка от банката/ правилно въззивният съд е приел, че е налице доказаност на обвинението срещу П. по начина, изискуем от чл. 303 ал.2 от НПК. Извършеното теглене на суми от дебитната карта на св. М. е станало двукратно в два последователни дни, като сумите са превеждани към „Покерстарс”, сайт, в който св. И. К. не би могъл да влиза, тъй като е незрящ, и в който подсъдимият често е влизал, като за последно е сторил това малко по-рано същия ден от компютъра на св. К., след като е възприел номера на дебитната карта, намираща се у този свидетел. При така установените факти, обезпечени с цялата доказателствена съвкупност, е невъзможен друг фактически и правен извод относно авторството на престъплението. Поради това твърденията на защитата, че обвинението почива на предположения, не намира опора в доказателствата по делото, поради което е неоснователно. Липсва касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да налага намесата на касационната инстанция и оправдаването на П.. При проверка на справедливостта на наложеното наказание лишаване от свобода ВКС констатира, че са налице обстоятелства, налагащи неговата намеса с оглед разпоредбата на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК.Предходните инстанции са индивидуализирали същото в размер на три години лишаване от свобода, като са отчели две отегчаващи обстоятелства за отговорността на подс. П. – многократните му осъждания /девет на брой/ и обстоятелството, че престъплението е извършено, като П. се е възползвал от обстоятелството, че св. К. е незрящ. Настоящата инстанция намира, че първото отегчаващо обстоятелство следва да претърпи известни корекции в оценката, доколкото с оглед датите на извършване на отделните престъпления и постановяване на присъдите за тях, се констатират данни за наличие на предпоставките за приложението на чл. 25 от НК. Биха се сформирали две съвкупности, което би рефлектирало и върху броя на осъжданията на подсъдимия. Макар и неприложен към настоящия момент, институтът на групирането на наказанията не може да не се отрази на оценката на обстоятелствата, влияещи върху индивидуализацията на наказанията, с оглед на броя на предходните осъждания. В този смисъл с оглед целите на чл. 36 от НК и наличието на останалите, оценени вече смекчаващи обстоятелства, ВКС намира, че поправянето на подсъдимия би могло да се постигне и с по-леко наказание, а именно – две години лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Друг е въпросът, че в случая са били налице предпоставките за приложението на чл. 68 от НК, което е пропуснато да бъде направено с присъдата, но би могло да бъде коригирано с определение по реда на чл. 306 ал.1 т.3 от НПК. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде изменено по отношение на наказанието и оставено в сила в останалата му част. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 103/17.07.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 134/2013 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подс. А. А. П. наказание лишаване от свобода от три на две години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.