Р Е Ш Е Н И Е № 242 София, 23.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4577/2013 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№.1021489 от 29.05.2012г., подадена от Н. Л. Й. и М. Л. Й. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.04.1999г. по гр.д.№ 5327/1998г. на Софийски РС, с което е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 108 ЗС против А. Л. П. за предаване владението върху ½ ид.ч. от магазин, находящ се в [населено място], [улица], частта от към [улица], включващ стая и галерия на обща площ 40 кв.м. Това решение е потвърдено с въззивно решение от 29.04.2003г. по гр.д.№ 3143/2002г. на Софийски градски съд ІІ-в отделение, оставено в сила с решение № 237/14.07.2005г. по гр.д.№ 2751/03г. ІV гр.о. на ВКС и Молителите представят решение № 25 от 29.02.2012г. по гр.д.№ 798/2011г. на ВКС ІІ гр.о., с което е признато за установено по иска на Н. Л. Й., че С. П. Н., В. П. Н., В. И. Н., И. Н. Н., и П. Н. Н. не са собственици на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: ъглов магазин в сградата на [улица] [населено място], на партера, с площ по плана от 61,20 кв.м., състоящ се от магазин, стая, галерия, тоалетна, при съседи: [улица], [улица], стълбище и апартамент на Л. К.. Със същото решение е потвърдено решението, с което е отхвърлен иска по чл. 233 ЗЗД против А. Л. П.. Искат отмяна на решението по ревандикационния иск предвид установената сега липса на права за посочените лица, отдали под наем магазина на А. П.. Ответникът по молбата А. Л. П. счита молбата за неоснователна, защото твърдяните обстоятелства са съществували към момента на приключване на устните състезания. Твърди и неправилност на решение № 25 от 29.02.2012г. по гр.д.№ 798/2011г. на ВКС ІІ гр.о., представено като доказателство към молбата. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 29.05.2012г. от надлежна страна против влязло в сила решение в рамките на тримесечния срок от възникване на новото обстоятелство – постановяване на решението на ВКС на 29.02.2012г., поради което съдът я преценява за допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение от 16.04.1999г. на Софийски районен съд, по гр.д. № 5327/98г., влязло в сила на 14.07.2005г е отхвърлен предявения от Н. Л. Й. и М. Л. Й. срещу А. Л. П. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху ½ ид.ч. от магазин. находящ се в [населено място], [улица], частта от към [улица], включващ стая и галерия на обща площ 40 кв.м. Делото е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му, но от мотивите на решението е видно, че съдът е установил, че Н. Л. Й. и М. Л. Й. са собственици по договор за дарение по н.а. № 104/1997г. на ½ ид.ч. от процесния магазин. Предмет на спора е другата 1/2 ид.ч. Ответникът по този иск А. Л. П. е сключил договор за наем на 30.04.1998г. за срок от десет години с Н. П. Н.. Наемодателят е твърдял, че държи имота на правно основание този договор за наем със собственика на другата ½ ид.ч., придобита от него по реституция на основание чл. 1 ЗВСОНИ. Ищците са противопоставили възражение, че не са били налице основанията за реституция по ЗВСОНИ, тъй като са придобили другата ½ ид.ч. с договор с общината, сключен на 14.08.1997г., поради което имота не е бил в държавата, общината, или техни еднолични дружества. Съдът е приел, че сделката е нищожна, защото макар купувачите да са съсобственици, нормата на чл. 35, ал.1 ЗЗД в редакция към момента на сключване на договора е изисквала провеждане на търг. Така поради нищожността на разпореждането от общината е прието, че тази пречка за реституция е отпаднала. Прието е, че другата ½ ид.ч. е отнета по Наредбата за събиране на данъци и такси и поради това, че до прогласяването й за противоконституционна от КС тази част от чл.1 от ЗВСОНИ е породила действие, реституционния ефект е настъпил. Тъй като договорът за наем е сключен със съсобственик, притежаващ ½ ид.ч. е прието, че наемателят ползва на правно основание имота и иска по чл. 108 ЗС, предявен от собствениците на другата ½ ид.ч. е отхвърлен. С решение от 20.06.2000г. по гр.д.№ 2812/1999г. на СГС е отменено решението на РС, но това въззивно решение е отменено от ВКС с решение № 878 от 08.07.2002г. по гр.д.№ 982/2001г. ІV гр.о и делото е върнато за ново разглеждане. При второто въззивно разглеждане, СГС е възприел мотивите на РС и с решение от 29.04.2003г. по гр.д.№ 3143/2002г. е потвърдил решението на РС. Това решение е оставено в сила от ВКС с решение № 237/14.07.2005г. по гр.д.№ 2751/03г.ІV гр.о. С решение № 25 от 29.02.2012г. по гр.д.№ 798/2011г. на ВКС ІІ гр.о. по предявен отрицателен установителен иск за собственост е прието, че наследодателят на ответниците по същото дело П. В. Н. е купил през 1953г. ½ ид.ч. от магазина и тази част е била обект на конфискация въз основа на влязла в сила присъда № 1078/1.07.1958г. на Софийски окръжен съд, Наказателна колегия и за нея е съставен акт за държавна собственост № 3992/6.04.1960г. За неплатени данъци е бил отнет друг имот от П. Н. – апартамент, което е отразено в този акт за държавна собственост. Поради това съдът е уважил отрицателния установителен иск, като е признал за установено, че наследниците на П. Н. не са собственици на ½ от магазина. Искът по чл. 233 ЗЗД против А. Л. П., предявен по същото дело е отхвърлен поради това, че ищците Н. Л. Й. и М. Л. Й. не са страни по наемното правоотношение с него и не могат на това основание да искат връщане на наетата вещ. В мотивите е отразено, че на 14.03.2007г. В. и П. Н. са сключили отново договор за наем с А. Л. П., който държи магазина въз основа на наемно правоотношение. Поради това, че между двете деля няма субективен и обективен идентитет, не е налице основанието по чл. 303, а.1 т.4 ГПК. Налице е обаче основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК Законът изисква при това основание молителя - страна в производството, против който е постановено неблагоприятно решение да се позовава на новооткрити обстоятелства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания, и да представи нови доказателства, които ги установяват. Невъзможността за узнаването на новооткрити обстоятелства и доказването им с доказателства следва да е резултат от обективни причини, въпреки положената грижа за добросъвестно водене на процеса Последната кумулативно необходима предпоставка е тези новооткрити обстоятелства и нови доказателства, които ги установяват да са от съществено значение за изхода от спора. Представеното решение № 25 от 29.02.2012г. по гр.д.№ 798/2011г. на ВКС ІІ гр.о. е постановено след влизане в сила на предходното решение по иска по чл. 108 ЗС, чиято отмяна се иска. С него е признато за установено по иска на Н. Л. Й. че С. П. Н., В. П. Н., В. И. Н., И. Н. Н. и П. Н. Н. не са собственици на 1/2 ид.ч. от ъглов магазин на партерния етаж в сградата на [улица] [населено място]. Фактите, въз основа на които е постановено решение № 25 от 29.02.2012г са съществували и към момента на постановяване на първото решение по иска по чл. 108 ЗС от 16.04.1999г. на Софийски РС, по гр.д. № 5327/98г., влязло в сила на 14.07.2005г., поради което не могат да бъдат предмет на нов иск за собственост. Доказателството обаче, което със задължителна сила между страните установява че ответниците не са придобили по реституция права върху магазина е ново, създадено след влизане в сила на решението по ревандикационния иск. Това обстоятелство е важно при преценката дали наемодателя, чийто права върху имота са отречени може да сключи договор за наем, който да се противопостави на собственици, притежаващи половината от наетата вещ. Тъй като последните не са страни по наемния договор, с влязло в сила решение е отречена възможността им да искът връщане на наетата вещ на основание чл. 233 ЗЗД. Всеки съсобственик обаче може да ревандикира цялата вещ, от трето лице, което я държи без основание. Затова влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск за собственост, съединен с иск по чл. 233 ЗЗД е от съществено значение за разрешаването на спора по ревандикациония иск. Тъй като силата на пресъдено нещо по решението по иска по чл. 108 ЗС е пречка за съобразяване на установеното, че наемодателите нямат права върху имота, решението по този иск следва да се отмени на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. На отмяна подлежи постановеното решение на възивната инстанция, разгледала спора по същество и потвърдилото го решение на ВКС. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 237/14.07.2005г. по гр.д.№ 2751/03г. ІV гр.о. на ВКС и решение от 29.04.2003г. по гр.д.№ 3143/2002г. на Софийски градски съд ІІ-в отделеие и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ