Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 60295


гр.София, 31. 12. 2021 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2081 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на В. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 4124 от 22.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3344 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд, ГО, 30 състав, с което е обявен за относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на кредитора К. Г. Я. договор за покупко-продажба, съдържащ се в нотариален акт № ........., том ..........., рег. № .................., нотариално дело № ................ от ...................... г., по силата на който В. И. е продал на Н. Л. П. следния свой недвижим имот: ПИ с идентификатор № ......................., находящ се в [населено място], СО „С.“, с площ по скица 678 кв.м., за сумата от 15 000 лв. В мотивите на решението е било прието за установено знанието на приобретателя на имота Н. Л. П. за увреждащия характер на сделката въз основа на показанията на свидетеля Т. Г.. Този свидетел е разказал за изявление на лице на име Н., направено на 6.11.2009 г., докато чакал пред залата за съдебно заседание по гр. д. № 1711 по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд. Молителят се е снабдил с нови писмени доказателства-нотариално заверени декларации на лица, от които се установява, че Н. П. не е могъл да бъде в съда на 6.11.2009 г., когато се е провело заседанието на Варненския окръжен съд, тъй като по същото време е бил на работа в Република К.. Ето защо счита, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд.
Ответницата по молбата К. Г. Я. счита, че молбата е недопустима, а по същество е неоснователна.
Н. П. смята молбата за основателна, поради което желае да бъде уважена.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:
С решение № 4124 от 22.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3344 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд, ГО, 30 състав, е обявен за относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на кредитора К. Г. Я. договор за покупко-продажба, съдържащ се в нотариален акт № ................., том ............., рег. № ................., нотариално дело № .............. от ............. г., по силата на който В. И. е продал на Н. Л. П. следния свой недвижим имот: ПИ с идентификатор №.........................., находящ се в [населено място], СО „С.“, с площ по скица 678 кв.м., за сумата от 15 000 лв. Съдът е приел, че сделката е възмездна, уврежда кредитора и купувачът е знаел за увреждащия и характер. За да достигне до извода, че Н. П. е знаел за увреждането, съдът се е позовал на показанията на свидетелите Я. и Г.. Тези свидетели сочат, че ответникът П. е присъствал на съдебното заседание по гр. д. № 1711/2007 г., знаел е, че се претендира връщане на авансово платена сума от ответника И. в качеството му на строител, като сам е предложил сключване на споразумение за извършване на последния етап на строителството и поправяне на некачествените строително-монтажни работи. На същото това заседание свидетелят е чул ответникът И. да заявява, че няма да подписва никакви споразумения и да връща пари. Посредством представените в настоящото производство нотариално заверени декларации молителят желае да установи, че на 6.11.2009 г. Н. Л. П. е работил в [населено място], К., поради което не е могъл да присъства на заседанието по гр. д. № 1711/2007 г., следователно показанията на свидетелите Я. и Г. са неверни. Н. Л. П. не е заявявал пред свидетелите знанието си за претенцията на К. Г. Я., което е от съществено значение за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД.
От изложеното дотук се установява, че молителят желае да бъде отменено влязло в сила решение въз основа на нотариално заверени декларации, в които се твърдят факти, относими към спора. По своята същност тези декларации представляват индиция за съществуването на свидетелски показания, които евентуално биха могли да бъдат събрани по делото, но не са нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, които могат да послужат за отмяна на влязло в сила решение. Този извод е формулиран още в т.4 на ППВС № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., в която е отречена възможността да се допуска въз основа на подобни декларации отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 231, б. "а" ГПК/отм./, разпоредба, която е аналогична на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Прието е, че писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК/отм./. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 231, б. "а" ГПК/отм./ не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Тази практика на Върховния съд се следва трайно, последователно и непротиворечиво и при действието на новия ГПК/ определения № 51 от 1.03.2017 г. по ч. гр. д. № 247/2017 г. на II ГО, № 355 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 4761/2016 г. на IV ГО, № 194 от 12.11.2014 г. по гр. д. № 6188/2014 г. на II ГО, № 317 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 4582/2014 г. на IV ГО и много други/. Настоящият съдебен състав напълно споделя съществуващата практика, че нотариално заверени декларации, съдържащи свидетелски показания, които евентуално могат да бъдат събрани по делото, не са основание за отмяна на влязло в сила решение. Те не са нови писмени доказателства, а в случая са свидетелски показания, които не са своевременно ангажирани от страната, поради което искането за събирането им е било преклудирано. Ето защо молбата на В. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд трябва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора молителят дължи на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата 1027,25 лв. адвокатско възнаграждение на адвокат М. Д., процесуален представител на К. Я..
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 4124 от 22.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3344 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд, ГО, 30 състав, с което е обявен за относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на кредитора К. Г. Я. договор за покупко-продажба, съдържащ се в нотариален акт № ................, том ............., рег. № ..................., нотариално дело № .................. от ................. г., по силата на който В. И. е продал на Н. Л. П. следния свой недвижим имот: ПИ с идентификатор №.............................., находящ се в [населено място], СО „С.“, с площ по скица 678 кв.м., за сумата от 15 000 лв.
ОСЪЖДА В. И. И.-[ЕГН], да заплати на адвокат М. К. Д., Адвокатска колегия в [населено място], личен № ......................., сумата 1027,25/хиляда двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: