8 Р Е Ш Е Н И Е №46 София,28 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 75 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 1136/14 г. Окръжният съд-гр.Варна осъдил подсъдимия М. А. А. на основание чл.199, ал.2, т.1, във връзка с чл.199, ал.1, т.4, чл.198, ал.1, 3 и 4, чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като по реда на чл.59 от НК предварителното задържане на подсъдимия от 07.10.2013 г. е зачетено. На основание чл.45, ал.1 от НК съдът не е наложил конфискация на имуществото на подсъдимия. Със същата присъда ВОС се произнесъл по разноските и по веществените доказателства. С решение № 190 от 23.11.2015 г., по внохд № 248/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Варна потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение са постъпили три жалби от името на подсъдимия А. – едната саморъчна, а другите две – от защитата му – адв.Д. Д., с които се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или изменение. Пред ВКС жалбите се поддържат от подсъдимия и защитата му. Първият от тях представя писмена защита. Частният обвинител – Ч. К. Н., нередовно призован, не намерен на посочените от него адреси и телефон, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява оплакванията на подсъдимия и защитата му като неоснователни и не намира основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Както се посочи подсъдимият и защитата му претендират да са налице всички основания по чл.348, ал.1 от НПК. 1. Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е заявено при данни, в негова подкрепа, както следва: не са анализирани противоречията в показанията на свидетелите Г. М. и М. С.; не е ясно поради какви причини не е разпитан като свидетел Б. И.; не са установени обстоятелствата при които С. Л. е приел упойващо вещество; не е съобразено заключението по съдебно психиатричната експертиза за същия свидетел; не са изяснени обстоятелствата, свързани с дамски пликчета, намерени в дома на пострадалия К.; „незаконно” се взети от подсъдимия сравнителни образци, необходими за биологично и ДНК изследване и на последно място не е изяснено, че предаденият от подсъдимия ключ е от дома на С. С. Л.. Най-напред трябва да се посочи, че въззивният съд, осъществявайки проверката по чл.313 и чл.314 от НПК е възприел положително дейността на първостепенния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата, поради което и не е било необходимо преповтаряне на съображенията на ВОС, в същата посока. Към тях ВАС е добавил собствени аргументи, свързано с оценката на част от събрания доказателствен материал (виж стр.48 – 49 от мотивите на решението), а поставените на вниманието на въззивния съд възражения, поддържани от подсъдимия и защитата му, са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. При оценката на показанията на св.С., съдът не е пропуснал да обсъди обективираните противоречия (показвал ли му е подсъдимия пистолет и какъв е бил той). Изложените съображения, в мотивите на присъдата (стр.262), инкорпорирани от въззивния съд, убедително указват на това, че противоречията в показанията на св.С. не са игнорирани, като на същото място е видно, че в тази част съдът е отказал доверие в показанията на коментирания свидетел. Що се отнася до св.М., то видно от изложеното в саморъчно изготвената касационна жалба от името на подс.А., последният съзира противоречие между показанията на свидетелката и обстоятелствената част на обвинителния акт, относно това преспивал ли е в дома на св.М. и С. и за какъв период от време. Иначе казано, жалбоподателят очевидно счита, че такова обстоятелство, претендирано от прокурора, не се установява от показанията на св.М.. Внимателният прочит на фактите, приети за установени от ВАС сочи, че съдът не е приел, че подсъдимият е нощувал за известен период от време в дома на св. М. и С., което и очертава възражението в тази насока като неоснователно. Подсъдимият счита, че Б. И. е следвало да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелствата, при които е получил от подсъдимия сак с вещи, по-късно доброволно предадени от него на органите на МВР. Вярно е, че в хода на съдебното производство И. не е разпитан като свидетел, като в тази насока страните не са проявили инициатива. Съдът е счел, че обстоятелствата, за които иде реч, са изяснени и посредством друг източник на доказателства, а именно, чрез обясненията на подсъдимия, депозирани пред ВОС ( протокол на съответното съдебно заседание - л.234 нохд). В тази част обясненията на подсъдимия са възприети от съда по същество. Принципната възможност за проверка на обясненията на подсъдимия, в посочената им част, а конкретно, чрез разпит на св.И., не винаги предпоставя необходимост от такава проверка, какъвто е настоящият случай. Жалбоподателят и защитата му не възразяват срещу решението на съда да даде вяра на обясненията на подс.А. относно място, време и начин на предаване на сака с вещи на И.. По-важно е друго, че от значение за обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК е съдържанието на този сак, респ. вида и характеристиките на съдържащите се в него вещи. Защитата на подсъдимия счита, че не са изяснени редица обстоятелства, свързани с приема на упойващо вещество от страна на св.Л. – коя е причината той да приеме такова вещество, сам или друго трето неустановено по делото лице е спомогнало да приема. В тази посока се поддържа, че предвид заключението по съдебно психиатричната експертиза по чл.144, ал.2, т.5 от НПК, за св.Л., последният не може да бъде единствен източник на доказателства относно инкриминирания инцидент. Обстоятелствата, на които е поставен акцент от страна на защитата на подсъдимия, са изяснени изцяло, безпротиворечиво. Що се отнася до експертното заключение по упоменатата експертиза за св.Л., на същото място добре е видно, че при констатирания интелектуален дефицит той лесно може да стане обект на манипулации и измами от други лица, но физическото и психичното му състояние му позволяват правилно да възприема фактите, от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Поради това и съдът по същество не е имал основание да не даде вяра на показанията на св. Л., както и да цени резултата от извършеното от него на досъдебното производство и в съдебно заседание разпознаване. В допълнение трябва да се посочи и това, че току що споменатите източници на доказателства не са единствените такива относно пункт първи от обвинението. Доказателствена основа са и медицинските документи и епикриза от ВМА-МБАЛ-гр.Варна, протоколът за доброволно предаване от И. и част от вещите, надлежно разпознати от св.Л., като негови, отнети му на инкриминираните дата и място. Поддържа се, че не са изяснени обстоятелствата, свързани с дамски пликчета, намерени в дома на пострадалия К., като не се сочи какви точно обстоятелства следва да бъдат изяснени. Какъвто и подтекст да се съдържа в основата на това възражение, очевидно се пренебрегват данните, произтичащи от показанията на св.М. (л.170 ВОС) – за констатираната не само от нея безредица в дома на пострадалия К. – разхвърляни множество документи, негови лични и на починалата му съпруга дрехи, в това число и бельо. Възражението е неоснователно. Не са ангажирани обстоятелствата, които трябва да бъдат установени и причините за това обект на изследване да бъде само един елемент от множеството разпиляни в дома на пострадалия вещи, а ВКС не счита, че последният е от значение за правилното решаване на делото. Приложеният на досъдебното производство протокол за вземане на сравнителни образци от подс.А. (том 1, стр.191) указва, че те са предадени от последния доброволно. Само при отказ да бъдат дадени такива образци, те могат да бъдат иззети принудително с разрешение на първоинстанционния съд, но не и на прокурора – виж чл.146, ал.3 от НПК, както счита жалбоподателят. На последно място, неоснователно е възражението, свързано с предадения от подсъдимия ключ. Данните по делото указват на следното: на 05.10.2013 г. подс.А. доброволно е предал мобилен телефон, СИМ карта и един брой ключ A. (том1, л.54 от досъдебното производство), като в протокола за доброволно предаване саморъчно е отбелязъл, че „ключа ми го даде един приятел С.”. При спазване на процесуалните изисквания, в хода на разследването е извършен следствен експеримент (протокол в т.1, л.47 от досъдебното производство), при който е установено, че предадения от подсъдимия ключ отключва и заключва горната ключалка, тип касова, на входната врата на дома на пострадалия К.. Наред с това, редица гласни доказателствени източници изясняват, че на инкриминираното място и дата, от дома на пострадалия К. деецът е взел връзката с ключовете му от апартамента – св.С., В., Н.. При така установеното няма как да се приеме, че коментирания ключ е от дома на св.Л., каквато е последната претенция на подсъдимия, ясно заявена от него в касационната му жалба. След изчерпване на конкретните възражения на подсъдимия и защитата му, направени във връзка с релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК ВКС, предвид изложеното намери, че при решаване на делото не са допуснати претендираните от тези страни по делото нарушения на процесуални правила, както и такива, за които касационният съд следи служебно. Това и указва, че липсва основание за връщане на делото за ново разглеждане. 2. Основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се поддържа при доводи за наличието на предпоставки за преквалификация на извършеното от подс.А. по пунктове 1 и 3, спрямо свидетелите Л., Г. и Г., по чл.194, ал.1 от НПК, а по отношение на пункт 2, спрямо пострадалия К., подсъдимият следва да бъде оправдан, поради липсата на доказателства тъкмо той да е извършил това посегателство. Известно е, че когато касационният съд, при извършената от него проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК установи, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, какъвто е настоящият случая, с оглед на казаното по-горе в т.1, проверката за правилното приложение на закона се осъществява в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Фактическите обстоятелства, в кръга по чл.102 от НПК, приети за установени от ВАС, намерили израз в обстоятелствената част на оспореното решение, не дават основание да се приеме, че са налице условия за исканите от жалбоподателя преквалификация и/или оправдаване, съответно за пунктовете, както бе посочено вече. На същото място се съдържат фактически положения, които указват на поведение на подсъдимия, което правилно е оценено, свързано с приложимия закон. Когато за отнемането на чужда вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да се присвои, деецът приведе в безсъзнание пострадалия, какъвто е случаят със св.Л., извършеното съставлява „грабеж”, по смисъла на чл.198, ал.4 от НК. Съгласно чл.198, ал.3 от НК грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила, за да запази владението върху откраднатата вещ , а такъв е случаят със свидетелите Г. и Г.. Що се отнася до обвинението по пункт 2, неоснователно е възражението на подсъдимия и защитата му за отсъствието на доказателствена основа. Такова възражение е правено последователно и пред двете предходни инстанции и видно от мотивите на съдебните актове, не е пренебрегнато. Съдилищата са изложили подробни, ясни и детайлни съображения за взетото от тях решение по този пункт на обвинението. Срещу тези съображения, не се противопоставят конкретни доводи, а декларативно се поддържа, че липсват доказателства относно авторството на деянието, в лицето на подсъдимия. ВКС не може да си позволи такъв подход при осъществяваната от него проверка, при което не намира причини за несъгласие с изложените от ВАС съображения, предопределили извода относно извършителя на деянието по пункт втори от обвинението и не е наложително, нито пък необходимо преповтарянето им. Към казаното от съда по същество, ВКС намира за необходимо да допълни следното: част от вещите, отнети от дома на пострадалия К., разпознати като собствени нему и на починалата му съпруга – платнена чанта с характерни цвят, украса и подплата; касов бон с надпис (стр.252 от нохд), издаден в оръжеен магазин, от който К. е закупил газовия си пистолет и патрони за него; 36 патрона калибър 9 мм, предадени на органите на Полицията от св.М., са били оставени в дома й от подсъдимия; ключодържател с висулка, разгъваща се под формата на ветрило с илюстрации на паметници на културата, руско производство, е установен в сака с вещи, предаден от подсъдимия на Б. И., който последният е предоставил на органите на МВР, с надлежен протокол; предаденият от подсъдимия ключ, за който стана дума по-горе, е предназначен да отключва горната ключалка, тип касова, на входната врата решетка на дома на пострадалия К.; споделеното от пострадалия К., преди неговата смърт, с множество лица, конкретно посочени в мотивите на решението, че в дома му е бил един деец, който освен, че е причинил уврежданията му с цел да получи информация за налични пари, е отнел посочените му такива, но и други вещи, подробно установени в хода на разглеждане на делото, а след това е напуснал дома, вземайки връзката с ключове на пострадалия и е заключил външната решетъчна врата на апартамента му, са онези обстоятелства които указват несъмненно на правилност на изводите на съда по същество относно извършителя на деянието по този пункт на обвинението, в лицето на подсъдимия А.. Обстоятелствата, за които иде реч, не са без доказателствена основа, а произтичат от множество доказателствени източници – гласни (показания на свидетели, обяснения на подсъдимия), писмени (протоколи за оглед на местопроизшествието, албуми към тях, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за разпознаване, за следствен експеримент) и веществени , подробно посочени в мотивите на решението. При разглеждане на делото, по реда на чл.144, ал.2, т.3 от НПК е изяснена и вменяемостта на подс.А.. Посредством комплексна съдебно психиатрична психологична експертиза е установено, че подсъдимият не страда от психично заболяване; няма данни за злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества; налице са данни за социопатно личностово разстройство, като към времеизвършване на деянието спрямо К. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изложеното сочи, че липсва основание за оправдаване на жалбоподателя по обвинението по пункт 2, свързано с пострадалия К., доколкото приетите за установени от факти указват на деяние, съставомерно по чл.199, ал.2, т.1 от НК. Трите деяния, очертани в пунктове от 1 до 3, са осъществени в срока по чл.30, ал.1 от НК, респ. в пет годишния срок от изтърпяването на наказания лишаване от свобода, наложени на жалбопадателя с влезли в сила присъди по нохд №№ 1933/08 г. и 1836/10 г., и предвид характеристиките на конкретната съдимост, се очертават предпоставките на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, респ. деянията са извършени при условията на „опасен рецидив”. Безспорно следва и извода, че престъпната дейност е продължавана, по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са налице изискваните от закона условия за това – деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, за което стана дума по-горе, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Казаното сочи, че изведената от ВАС правна квалификация на извършеното от подсъдимия, по чл.199, ал.2, т.1, във връзка с с чл.199, ал.1, т.4, чл.198, ал.1, 3 и 4, чл.26, ал.1 от НК е правилна и законосъобразна. При тези съображения ВКС не намери основания за удовлетворяване исканията на подсъдимия за преквалификация на стореното и за оправдаване. 3. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. То по-скоро е снизходително. За изключително кратък период от време, са извършени три деяния, насочени срещу чуждата собственост, като всички пострадали са били на възраст, която поначало предпоставя по-ниски възможности за съпротива, престъплението като цяло е осъществено при различни форми на „грабежа”, при това по-малко от месец, след като подсъдимият е излязъл от затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, предходните му осъждания, необхванати от квалификацията на инкриминираното престъпление указват, не само на това, че същият е с утвърдени престъпни навици, но и че, конкретният вид посегателство „грабеж” не му е непознат; изтърпявал е ефективно редица наказания лишаване от свобода, в това число и в размер на осем години. При тези данни, частичните самопризнания на подсъдимия за предпочитания от него подход при извършване на посегателства срещу чуждата собственост, посредством привеждането на пострадалите в безсъзнание, чрез лекарствени средства, не дава основание да се приеме, че обществената опасност на конкретно извършеното деяние и деец може да се характеризира, по степен, различно от висока. При изложеното, ВКС не намира основания за корекция на оспорения съдебен акт, в частта по наказанието. Водим от горното, като не установи причини за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 23.11.2015 г., постановено по внохд № 248/15 г. на Апелативния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: