Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
София, 17.06.2010 година
Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на
седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
При участието на секретаря
Виолета Петрова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 89/2009
година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
РПК”М” гр. С. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд от 27.03.2008г. по гр.д. № 1777/2007г.
Ответникът С. о. – р. „М” изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите за предпоставките , при които се придобива собствеността за обектите по чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост , както и за приложението на чл.79 ЗС за тези имоти.
РПК”М” гр. С. е предявила иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване по отношение на С. о. – р. „М”, че е собственик на магазин за домашни потреби със застроена площ от 340 кв.м. намиращ се в имот пл. № 867 от кадастрален лист 727 по кадастралния план на гр. С. при съседи улица, улица, имот пл. № 868 и имот пл. № 8* Своето право на собственост ищецът е основал на чл.2 ал.3 ЗОбС /редакция до 2004г./ и евентуално на придобивна давност.
Не е било спорно по делото от фактическа страна, че магазинът е построен от РПК”Д”. РПК”Младост е учредена 04.02.1987г. , а на 20.02.1987г. на отчетно изборно събрание е взето решение дейността на ПК”Д” в кв. Горубляне и магазините на територията на квартала да бъдат прехвърлени безвъзмездно на Р. „М”. В изпълнение на това решение с протокол от 22. 02.1987г. С е упълномощил двама кооператори от учредителите да подпишат разделителен протокол с ПК”Д” . Такъв разделителен протокол е съставен на 23.02.1987г. , а в приложения списък фигурира и процесния магазин обозначен под № 34 за хранителни стоки на ул.”С” , до ЗЕПЕ, който е включен след това и в балансите на РПК”М”-София.
С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд 51 състав от 28.07.2005г. по гр.д. № 6328/2004г., с което искът е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че имотът е изграден от ПК”Д” –Панчарево през 1978г , а правото на собственост по силата на чл.3 ал.2 ЗОбС в редакция до 2004г. възниква само в полза на субект, който е вложил средства за изграждането му. Преди влизане в сила на ЗОбС разпорежданията не са могли да имат вещно-правно действие, тъй като кооперативната организация не е притежавала право на собственост върху тях, освен това то е следвало да се извърши по аргумент от чл.13 и 25 ЗС с нотариален акт. Съдът е изложил и съображения, че няма правоприемство между ПК”Д” и РПК”М” , тъй като последната е новоучредена кооперация, както и че до 1996г. е съществувала забрана по чл.86 ЗС да се придобиват по давност обекти частна държавна или общинска собственост, а от този момент до предявяването на иска през 1994г. не са изминали десет години, за да настъпят последиците на чл.79 ал.1 ЗС.
В решение на ВКС, ІІ г.о. № 471 от 15.05.2007г. по гр.д. № 429/2006г. , постановено по иск между същите страни и сходни факти, но с предмет друг обект , построен от ПК”Д” в кв. Горубляне е прието, че Р. „М” е правоприемник на част от активите на ПК”Д” и това правоприемство следва да бъде зачетено в отношенията между двете кооперации и противопоставено на общината – собственик на терена, върху който е извършено строителството, включително и когато е незаконно като елемент от фактическия състав на чл.2 ал.3 ЗОбС с влизането в сила на който собствеността се придобива от кооперацията. В тази насока са и решения на ВКС, І г.о. по гр.д. № 2157/2008г. и по гр.д. № 1734/2008г. , 2057/2008г. В тези решения е даден принципен отговор на въпроса за възможността при преобразуване на кооперативната организация , построила обекта, собствеността да се придобие от отделилата се кооперация при условията на чл.2 ал.3 от ЗОбС, което настоящият състав намира за правилно. Разпоредбата на чл.2 ал.3 ЗОбС /ред.до 2004г./ отричайки собствеността на общините, създава права за онези кооперативните организации , които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж. Когато обаче е налице една от формите на преобразуване по чл.13 от отменения Закон за кооперативните организации О. ДВ. бр.102 /1983г., настъпило ч. сливане, вливане ,отделяне или разделяне между тях , правото да придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС следва да се признае на организацията - правоприемник на съответната част от поетите активи, защото целта на разпоредбата на чл. 2 ал..3 ЗОС е да се запази имуществото на кооперацията при влизане в сила на закона, в чийто баланс е включена съответната сграда и я ползва за осъществяване на дейността си. В случая е установено и това е прието по другите сходни дела между същите страни, че РПК”М” е създадена въз основа на прието решение от ПК”Д” за отделяне дейността на територията на кв. Горубляне и поемането й от новата кооперация. Макар формално решението да е взето на учредително събрание при позоваване на разпоредбата на чл. 6 от ЗКО /отм./ то при съпоставката на последователно осъществилите се юридически факти - решение за отделяне на дейността, решение за безвъзмездно предоставяне на имущество, одобряване на това решение от ИК на ЦКС, изричното посочване, че кооперацията се учредява с материалнотехническата база и член-кооператорите на РПК”Н”-София и разделителен протокол за имуществото на двете кооперации, в който фигурира и процесния обект като предаден на РПК”М” се налага изводът, че новата кооперация е създадена ч. отделяне по смисъла на чл.13 от ЗКО/отм./ и съответно при влизане в сила на ЗОбС е придобила собствеността на процесния търговски обект. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и при условията на чл.293 ал.2 ГПК делото да се реши по същество от настоящата инстанция като предявеният иск бъде уважен. Щом като правото на собственост се установява на главното основание - чл.3 ал.2 от ЗОбС, не следва да се разглежда евентуалното основание – придобиване по давност.
При този изход на спора ответникът дължи разноските за всички инстанции, които съгласно представения списък са в размер на 4 068лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А г.о. от 27.03.2008г. по гр.д. № 1777/2007г. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ по иска, предявен от РПК”М” гр. С. против С. о. – р. „М”, че РПК”М” гр. С. е собственик на основание чл.2 ал.3 ЗОбС на магазин за домашни потреби със застроена площ от 340 кв.м. намиращ се в имот пл. № 867 от кадастрален лист 727 по кадастралния план на гр. С. при съседи улица, улица, имот пл. № 868 и имот пл. № 869.
ОСЪЖДА С. о. – р. „М” да заплати на Р. „М” гр. С., кв.”М” бл.319 до вх. Б разноски по делото за всички инстанции в размер на 4068лв. /четири хиляди шестдесет и осем лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на РПК”М” гр. С. за установяване по отношение на С. о. – р. „М” , че е собственик на описания имот на основание придобивна давност, предявен като евентуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: