ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 192 София, 17. март 2021 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3590 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 107/07.08.2020 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 236/2020, с което е потвърдено решение № 29/17.02.2020 по гр. д. № 117/2019 на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане по изпълнителен лист. Недоволни от решението са касаторите Д. Е. Д. и Д. Е. Д., представлявани от адв. Кр. О. от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане; за тежестта на доказване при оспорване на достоверността на датата на договор, като частен диспозитивен документ, неподписан от оспорващия и по-специално, когато датата има значение за валидността на договора за цесия, както и за правното значение на изискването за наличие на достоверна дата, съответно – за задължението на съда да даде указания в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест, които (въпроси) са решени от въззивния съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата А. И. Н. и Ю. С. Н., представлявани от адв. Ив. С. от Д., я оспорват като считат, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, а по същество решението е правилно, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 243/2008 на Добричкия окръжен съд и издаден въз основа на него изпълнителен лист ищците са осъдени да заплатят на „Пи Ем Дабъл Ю България“ ООД, В. сумите: 18.700 евро, получени на отпаднало основание, 1.541,34 лева обезщетение за предприетата от дружеството работа в интерес на ответниците, въпреки волята им и 4.609,54 евро - договорна неустойка, ведно със законната лихва върху описаните суми. По делото е приложен и договор за цесия от 30.12.2011 год., по силата на който „Пи Ем Дабъл Ю България“ ООД, представлявано от първия ищец, като цедент, е прехвърлило на цесионерите – ответниците, посочените по-горе вземания, като цесията е извършена за погасяване на задължение на цедента към цесионера в размер на 37.160 евро. Постигнато е съгласие за прехвърляне и на обезпеченията и другите принадлежности на вземанията. С уведомление от 20.11.2013 год. ищците са били уведомени от дружеството за извършената цесия. Като безспорно по делото е прието, че срещу ищците са образувани две изпълнителни дела: изп.дело № 20117180401688 на ЧСИ С. К.-Д. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд – Варна, което е прекратено въз основа на решение № 1344/17.07.2018 по в.гр.д. № 1525/18 на Окръжен съд – Варна и изп.дело № 20189010400505 на ЧСИ Д. И. К. с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд – Добрич (образувано по молба на ответниците, спряно за обезпечаване на настоящия иск). Не е спорно по делото, че „Пи Ем Дабъл Ю България“ ООД - В. е дружество, което не е било пререгистрирано в сроковете /до 31.12.2011 г./ и по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, а правните последици от неизпълнение на това задължение, съгласно пар. 5, ал. 2 и 3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ са прекратяване на дейността, отнемане на право за предявяване на искове, за подаване на молби за образуване на изпълнителни производства, за извършване на разпоредителни сделки с имущество. Разпоредбата на пар. 5, ал. 2,изр. 3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ прогласява нищожността на разпоредителни сделки с имущество на непререгистрирал се търговец, извършени след 31.12.2011 г. Вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист е предмет на договор за цесия, сключен от търговското дружество като цедент на 30.12.2011 год., като представеното уведомление за цесията от цедента до длъжниците е съставено на 20.11.2013 год. От приложеното изп.дело № 20117180401688 на ЧСИ С. К.-Д., рег.№ *** на КЧСИ е видно, че след 29.11.2011 год. не са извършвани изпълнителни действия по молба на дружеството - взискател, а едва на 19.04.2017 год. е подадена молба от ответниците - цесионери за конституирането им като взискатели. Съдът е приел, че ищецът следва да докаже твърденията, обосноваващи правния му интерес, а ответникът - съществуването на отричаното от ищеца право, в случая - придобиване на вземането по изпълнителния лист въз основа на валиден договор за цесия. Твърденията на ответниците са, че доколкото договорът за цесия е сключен на 30.12.2011 г. и предхожда с един ден посочената в ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дата 31.12.2011 г. за прекратяване дейността на непререгистриран търговец, те не следва да доказват достоверността на оспорената дата като основание за валидност на договора за цесия и обосновават приложимост на разпоредбата на чл. 181 ГПК - датата в договора се ползва с достоверност по отношение на ищците, тъй като те не са адресати на права, а са задължени лица по цесията. Изложени са съображения, че трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е всяко лице, чиито права произтичат от подписалия документа и възникват само ако предшестват датата на документа. Прието е, че третите лица са неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на документа, като в случая ищците не се явяват „трети лица“ по смисъла на посочената разпоредба. Оспореният договор за цесия от 30.12.2011 год. е сключен в обикновена писмена форма и е частен диспозитивен документ, поради което се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството, съобразно чл. 180 ГПК, но не по отношение на датата и мястото на съставянето му. Прието е, че ищците, които твърдят, че договорът е антидатиран не са „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не могат да се позовават на липсата на достоверна дата, а при оспорването на датата, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици за относимите по делото факти. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин датата на съставяне на документа. От приложеното изп. дело № 20117180401688 на ЧСИ С. К.-Д. е видно, че след 29.11.2011 год. не са извършвани изпълнителни действия по молба на дружеството – взискател, а едва на 19.04.2017 год. е подадена молба от ответниците – цесионери за конституирането им като взискатели. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че правилно са приложени неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел за установено, че ответниците – като взискатели в изпълнителното производство не са установили качеството си на частни правоприемници на дружеството, в полза на което е издаден изпълнителен лист. Не е доказано, че договорът за цесия е съставен на посочената в него дата, от което следва извод за неговата нищожност, предвид законовата забрана за валидно разпореждане с имущество на непререгистрирани по реда на ЗТР. Като основателен е приет предявеният отрицателен установителен иск, а евентуално предявеният иск по чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК не е разгледан. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 107/07.08.2020 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 236/2020. Указва на касаторите Д. Е. Д. и Д. Е. Д. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 942,61 лева такса за разглеждане на касационната жалба. Делото да се докладва на насрочване в открито съдебно заседание след внасянето на определената такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.