2 Р Е Ш Е Н И Е №. 276 С., 13.06. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 374/ 2011 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. С решение от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 1404/2005г. на районен съд [населено място] е постановено допуснатият до делба недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, построена през 1963 г. и намираща се от към лицето на имота, заснет като ПИ 2617 в кв.140 по плана на [населено място] да се изнесе на публична продан, като получената сума се разпредели между тримата съделители според размера на техния дял. Не е уважено искането на съделителката А. К. Г. къщата да се възложи в неин дял на основание чл.288, ал.3 ГПК / отм./ Решението е влязло в сила на 3.06.2010 г. На 17.08.2010 г. съделителката А. Г. е подала молба за отмяна на горното решение на основание чл.231, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ или чл.303, ал.1, т.2 от ГПК / 2007 г./, като счита че във връзка с решаване на делото е налице престъпно действие от страна на другите участници в делбата. Молбата е подадена в законния тримесечен срок от влизане на решението в сила, но разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение. За да постанови изнасяне на имота на публична продан, като не се уважава искането на молителката за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК / отм./ въззивният съд е изложил съображения, че се касае за смесена /комбинирана/ съсобственост, при която съгласно практиката, обобщена в ТР №1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС не намират приложение разпоредбите за изкупуване на сънаследствен имот по чл.288, ал.3 ГПК. В молбата се излага, че твърдяното престъпно обстоятелство се изразява в това, че другите страни по делото, вместо да се явяват лично пред съда, подали две нотариално заверено декларации, в които се съдържало невярното твърдение, че към момента на откриване на наследството и преди това молителката не е живяла в делбения имот. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по извършване на делбата. Разглежданото основание предполага не само твърдение за престъпно действие, а такова да е установено с присъда или с решение по чл.97, ал.4 ГПК / отм./, сега чл.124, ал.5 ГПК / 2007 г./, каквито в случая няма. Страната не е длъжна да се явява лично в съдебното заседание и може да изрази становището си по исканията на другата страна писмено, както са направили в случая съделителите, като поведението им е съобразено с процесуалния закон и не съставлява основание за отмяна на решението. Неуважаването на искането на А. Г. за възлагане по чл.288, ал.3 ГПК освен това не се дължи на това, че не е живяла в имота при откриване на наследството, а защото е налице комбинирана съсобственост, при която се приема, че такова възлагане е поначало недопустимо. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. Г. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение от 17.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 1404/2005 г. по описа на районен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: