О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София,26.05.2010 година
Върховният
касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети май
през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при
секретар
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 222 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №301,постановено на 11.03.2010г. по ч.гр.д. №275/2010г. Бургаският окръжен съд е потвърдил определение от 22.01.2010г.,постановено по гр.д. №8876/2009г. по описа на Бургаския районен съд,с което подадената от Г. С. Д.,Кольо С. Д. и М. С. Я. против С. Д. З., Х. Б. З. и Д. Б. М. искова молба е върната поради неподустимост на предявения иск и производството по гр.д. №8876/2009г. е прекратено.
Определението е обжалвано от Г. С. Д.,Кольо С. Д. и М. С. Я. ,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като основанието за отказ на ОСЗ да възстанови в тяхна полза правото на собственост върху процесния имот е обусловено от наличието на признаване и възстановяване на същия имот в полза на ответниците,което обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърдят,че въпросът за допустимостта на предявяването на отрицателен установителен иск с оглед наличието на правен интерес е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване с оглед наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения въпрос за хипотезите,при които е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна,като съображенията за това са следните:
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице в хипотези на оспорване на претендирано от ищеца право или на претендиране на отричано от него право, т.е. в случаи,при които нормалното упражняване на правата на ищеца е смутено,в хипотези, при които за ищеца съществува правна възможност да придобие едно вещно право, ако правата на ответника бъдат отречени,както и в изрично предвидените от закона случаи при предприети действия спрямо имота, които застрашават правата на ищеца /чл.440 ГПК/. Ако обаче за ищеца съществува друга, изрично предвидена в закона възможност за разрешаване на правния спор,т.е. ако ищецът разполага с друг път за защита на претендираното право, не може да се приеме,че е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск. Допустимо е предяваване на иск за отричане правата на ответника само ако съществуването на тези права смущава правото на ищеца по начин,че той да не може да реализира или упражнява ефективно своите права и не съществува друг път за защита на претендираните от ищеца права,като преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск винаги следва да се извършва конкретно с оглед на изложените в исковата молба твърдения за начина,по който правата на ответника смущават претендираното от ищеца право.
В случая в обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявеният по реда на чл.124,ал.1 ГПК отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците не притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот е недопустим,вкл. и при наличието на твърдения за нищожност на постановеното в полза на ответниците решение на ОСЗ,тъй като ищците разполагат с друг път за защита, обусловен от естеството на правния спор. Прието е,че след като на ищците като наследници на С. Я. Д. е отказано възстановяване правото на собственост върху имота в реални граници с мотив,че същият имот е възстановен на наследниците на Д. З. К. ,то претендираното право на възстановяване на собствеността следва да бъде защитено чрез предявяване по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ на иск за установяване кому е принадлежало правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС.
Налице е заявена по реда на ЗСПЗЗ претенция за възстановяване в стари реални граници на правото на собственост върху земеделска земя,т.е. ищците поддържат,че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху имот, който е възстановен на ответниците,е принадлежало на техния наследодател,но с решение на ОСЗ е отказано възстановяване на собствеността по причина,че правото на собственост върху същия имот е заявено за възстановяване и от ответниците и в полза на същите е постановено решение,с което правото е възстановено,т.е. спорът касае наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността,а не принадлежността на правото на собственост към настоящия момент. Действително основанието за отказ на ОСЗ да възстанови в полза на ищците правото на собственост върху процесния имот е обусловено от наличието на признаване и възстановяване на същия имот в полза на ответниците,но само ако между страните със сила на присъдено нещо бъде установено,че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците е притежавал правото на собственост върху имота,съществува възможност решението на ОСЗ,с което на последните е отказано възстановяване на собствеността да бъде изменено,поради което правилно въззивният съд е приел,че за ищците съществува друг път на защита,който е изрично предвиден в закона и не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,тъй като отричането на вещноправния ефект на решението,с което на ответниците е възстановена собствеността върху имота, само по себе си не би обусловило наличие на основание за изменение на решението на ОСЗ,с което на ищците е отказано възстановяването на собствеността върху същия имот.
Изложените в частната жалба доводи,че пречката за реалното възстановяване на собствеността може да бъде преодоляна чрез отричане вещноправния ефект на решението на ОСЗ,с което на ответниците е възстановена собствеността върху имота са неоснователни. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №301, постановено на 11.03.2010г. по ч.гр.д. №275/2010г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Председател:
Членове: