Р Е Ш Е Н И Е № 137 София 13.05.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4811/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. за с. м. п. – С., подадена от юрисконсулт В. Л., срещу въззивно решение №6883 от 22.10.2012 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10298/2012 г., с което частично е отменено решение от 24.04.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. №7470/2012 г. и са уважени предявените от А. К. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че от определените 41 броя места за трудоустрояване няма нито едно за длъжност лекар при положение, че щатните бройки за тази длъжност при работодателя са 189 от общо 591. Неизпълнението на задължението за определяне на лекарски места за трудоустрояване води до незаконност на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Това е така, защото работодателят не е длъжен да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен. Ответникът по касационната жалба А. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1342 от 25.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №6883 от 22.10.2012 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10298/2012 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за това длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: След допускане на касационното обжалване по повдигнатия от касатора въпрос е постановено решение №17 от 20.02.2014 г. по гр. дело №2517/2013 г. на ВКС, IV г.о. Според него съгласно чл. 315, ал. 1 КТ работодателят с повече от 50 работници и служители има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на трайно намалена работоспособност. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят има възможност да промени трудовата функция на отделен работник или служител така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника или служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 КТ. Това решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилни са изводите на въззивния съд, че ищецът е работил на длъжност „лекар” при ответника. Б. е трудоустроен с водеща диагноза „коксартроза – артроза на тазобедрена става”. С ЕР на ТЕЛК от 06.12.2010 г. му е призната 71 % трайно намалена работоспособност при противопоказни условия на труд – продължително стоене и ходене, студ, влага. При работодателя няма свободна и отговаряща на образованието и квалификацията му щатна длъжност, подходяща за здравословното му състояние и определена за трудоустрояване. Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че работодателят е бил длъжен да промени създадената организация на труда като осигури специално работно място, подходящо за трудоустрояване на ищеца като лекар. От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №6883 от 22.10.2012 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10298/2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К., [населено място], срещу Ц. за с. м. п. – С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №ЗП-141/19.12.2011 г. на директора на Ц. за с. м. п. – С., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар” и за присъждане на 5 634 лв. - обезщетение за оставане без работа, като неоснователни. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.