Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 07.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на шестнадесети октомври пред две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА…………..и с участието на прокурора….........…………………......................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1207 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е исково - по т.т. 4 и 5 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма]-София /ИМ с вх. № 4532 от 9.V.2017 г./ с предмет отмяна на решение от 7.ІІ.2017 г. на арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, /по-нататък „АС при Б.”/, постановено по вътрешно арб. дело № 39/2016 г., с което – като неоснователни - са били отхвърлени и двата, предявени като частични, обективно кумулативно съединени осъдителни иска на дружеството срещу [фирма] от [населено място], от които първият за сума в размер на 14 000 лв. /от общо 34 341.36 лв./, като платена по договор № ЕТД_148/18.VІІ.2012 г., а вторият за сума в размер на 36 000 лв., /от общо 56 009.52 лв./, представляваща разходи, които били необходими за отстраняване на недостатъци в изпълнението по същия договор за изработка /означен като такъв „за инженерингова услуга”/. Дружеството ищец в настоящето производство пред ВКС по реда на чл. 47 ЗМТА поддържа като алтернативни основания за отмяната на горепосоченото арбитражно решение: 1/ Неподписването на протоколите от проведените две открити съдебни заседания по вътрешното арб. дело от страна на председателя на арбитражния състав, а само от секретар-протоколиста (стенографа), което обективирало нарушение на чл. 35 от Правилника на АС при Б.; 2./ Формалното наличие на основанието по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА; 3./ Наличието на основанието по т. 5 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, с доводи и в двата негови аспекта, а именно, че при предявен иск за неточно изпълнение на договорно задължение, произнасянето на АС при Б. по първата от частично предявените две претенции всъщност било по друг, непредявен иск– за неоснователно обогатяване, докато приетият за съвместно разглеждане насрещен иск на [фирма] бил извън обхвата на арбитражната клауза. Отделно от това, по втората искова претенция на [фирма] срещу този ЕТ - за вреди от неточно изпълнение на договора, „съдът въобще не е се е произнесъл по това тези разходи присъщи ли са и следва ли те да бъдат извършени или може и без тях”. В откритото съдебно заседание пред ВКС процесуалният представител на ищеца [фирма]-София поддържа иска с правно основание по т.т. 4 и 5 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, излагайки обстойно мотивирани съображения за уважаването му, като претендира присъждане на разноски за настоящето исково пр-во в размер на 2 436 лв. Ответникът по иска едноличен търговец Д. К. от [населено място], кв. Л., действащ с фирмата „Е.-Д. К.”, е изразил, вкл. и в писмена защита по делото, изготвена от процесуалния му представител по пълномощие от САК, становище, че по повод своевременно направено от него възражение за нередовност на исковата молба на [фирма] за иницииране на арбитражното пр-во, дружеството ищец надлежно е уточнило в първото заседание пред АС при Б., че частичната претенция за присъждането на 14 000 лв. от сума в размер на 34 341.36 лв. представлявала иск за връщане на платена сума, срещу която ответникът не е престирал изпълнение по договора, така уточненият петитум е бил възприет в доклада по арбитражното дело и срещу последния от страна на [фирма] не са постъпвали възражения, вкл. досежно дадената прана квалификация на тази претенция като иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Като доказателство по делото е приложено в цялост вътрешно арб. дело № 39/2016 г. по описа на АС при Б.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, въз основа на цялостна преценка на приложените по настоящето дело писмени доказателства, намира за установеното следното от фактическа и правна страна: Арбитражното решение, чиято отмяна се претендира от ищеца [фирма]-София е било постановено на 7 февруари 2017 г., докато настоящият иск по чл. 47, ал. 1, т.т. 4 и 5 ЗМТА е бил предявен на датата 9.V.2017 г., т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 от специалния закон /при съобразяване на обстоятелството, че този срок започва да тече „от получаването на решението”, но също и на съдопроизводственото правило по чл. 60, ал. 6 ГПК/. Следователно този иск на търговското дружество срещу едноличния търговец ще следва да се преценява като допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен - по всяко от двете алтернативно предявени негови основания. 1. По оплакването на търговеца ищец, че - в нарушение на чл. 35 от Правилника на АС при Б. - протоколите от проведените две открити съдебни заседания не били подписани от председателя на арбитражния състав, а само от секретар-протоколиста (стенографа): Твърдението е невярно като факт. Видно от протоколите от двете открити съдебни заседания по вътрешното арб. дело № 39/2016 г. по описа на АС при Б., проведени съответно на датите 25.V.2016 г. и 28.ІХ.2016 г., е, че изготвените протоколи са надлежно подписани от председателя на арбитражния състав М. Л. /а не само от секретар-протоколиста Й. Н./. 2. По формалното оплакване за наличие на основанието по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА /”неуведомяването на страната за назначаване на арбитър или за арбитражното пр-во или когато поради независещи от нея причини тя не е могла да вземе участие в производството”/: Дори евентуално и да бе налице нарушение на чл. 35, ал. 1 от Правилника на АС на Б., то не се покрива от фактическия състав на основанието по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА. Същевременно конкретни доводи в който и да е от двата аспекта на това общо основание за отмяна на арбитражно решение ищцовото [фирма] не е навеждало в исковата си молба. 3. По оплакването, че с арбитражното решение се разрешавал спор, непредвиден в арбитражното споразумение, както и че това решение съдържало произнасяне по въпроси извън предмета на спора - основание по т. 5 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА: Това оплакване е въведено от ищеца [фирма] с доводи, равностойни на твърдение за порок на арбитражното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. Точният разум на арбитражната клауза по чл. 4 от Раздел ІV на процесния договор № Е.-148/18.VІІ.2012 г. „За инженерингова услуга” е, че за решаване от АС при Б. ще биват отнасяни „всички спорове, произтичащи при или по повод изпълнението на този договор, вкл. и неговото тълкуване”, ако при максимално положени усилия от страните по сделката те не са могли да ги уредят по взаимно съгласие. И двете обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции на дружеството срещу ЕТ ответник в арбитражния процес са били „при или по повод” изпълнението на този договор. Що се отнася до приемането от АС при Б. за съвместно разглеждане и на насрещен иск на ЕТ срещу дружеството, основан върху същия договор, но без на последното да е било указано да подаде отговор, то евентуалното нарушаване на разпоредбата на чл. 9 от Правилника на този арбитражен съд не обективира наличие на основанието по т. 5, на чл. 47, ал. 1 ЗМТА като „произнасяне по въпроси извън предмета на спора”. При този изход на делото в настоящето исково производство по чл. 47 ЗМТА на ЕТ ответник се дължат разноски в размер на платения хонорар за един негов адвокат от САК, но предвид направеното от дружеството ищец възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение – съобразно действителната правна и фактическа сложност на настоящето дело, размерът на този хонорар ще следва да бъде редуциран с 10% при съобразяване на правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така вместо сумата в размер на 2 436 лв., посочена в приложения договор за правна защита и съдействие № 691199/7.ІХ.2017 г., дружеството ищец ще следва да бъде осъдено да заплати на ЕТ ответник разноски в размер на 2 192 лв. /две хиляди сто деветдесет и два лева/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ИСКА на [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/ с правно основание по чл. 47, ал. 1, т.т. 4 и 5 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражния съд при Б. от 7.ІІ.2016 г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 39/2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. О С Ъ Ж Д А ищеца [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника едноличен търговец Д. Г. К., ЕГН [ЕГН], действащ с фирмата „Е.-Д. К.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Столична община, [улица]а, СУМА в размер на 2 192 лв. (две хиляди сто деветдесет и два лева), представляваща равностойността на платен хонорар за един негов адвокат от САК за настоящето исково производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2