Р Е Ш Е Н И Е № 136 София, 29.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1326 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № V-127 от 08. 12. 2016г. по в.гр.дело № 1699/2016г. на ОС – Бургас, с което са уважени предявените от Х. Н. Ц. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното с акт за прекратяване № 001 от 12.02.2016г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, уволнение на ищеца поради липса на професионална квалификация в определена област на знанието за изпълняваната работа, и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „инженер енергетик, обслужващ ОПВВВ“ при „Напоителни системи“ ЕАД, клон Бургас, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 6 606 лв. – обезщетение за оставане без работа за шест месеца е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане със сумата 8 808 лв. – обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 22, ал. 1, т. 3 КТД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация на посочения от ищеца ответник, който не притежава качеството „работодател“ по смисъла на пар. 1, т. 1 КТ. Намира го също за неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че в противовес на приетите доказателства, вкл. договора за възлагане на управлението на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Бургас от 09.03.2015г., въззивният съд е счел, че за изменение на изискването за образование за процесната длъжност, извършено от управителя на клона, е било необходимо съгласуване и одобрение от принципала, който с горепосочения договор за управление е възложил цялата работодателска власт на управителя на клон Бургас. Поддържа, че в нарушение на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и практиката на ВКС, ОС – Бургас е съотнесъл понятието „професионална квалификация“ към уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, при което е приел за неосъществено визираното от работодателя основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както и е подложил на съдебен контрол преценката на работодателя за въвеждане на ново изискване за образование за длъжността, която преценка е по целесъобразност. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба (ищец в производството) - Х. Н. Ц. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 601 от 04.07.2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по два материалноправни въпроса: 1/ дали несъответствието в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на трудовия договор и посоченото основание за уволнение и неправилната правна квалификация на основанието за уволнение е достатъчно, за да се приеме незаконност на уволнението, и 2/ дали преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността подлежи на съдебен контрол, вкл. относно спазване на предвидената с вътрешни правила и с договора за управление процедура, освен ако няма данни за злоупотреба с права. По първия въпрос въззивният съд е приел, че грешната квалификация на основанието за уволнение чрез изписването на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вместо на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, води до неговата незаконност и налага отмяната му. Това противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 313 от 21.07.2010г. по гр. дело № 201 от 2009г. на Четвърто гражданско отделение, решение № 746 от 20.01.2011г. по гр. дело № 119 от 2010г. на Трето гражданско отделение и др., според която несъответствието в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на трудовия договор и посоченото основание като текст от закона, както и неправилната правна квалификация на основанието за уволнение или липсата на такава не водят, еднозначно, до неговата незаконност, тъй като задължение на съда е да определи вярната правна квалификация на уволнението въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. Горепосоченото разрешение се споделя от настоящия съдебен състав и следва да намери приложение по делото. Следва да бъде съобразено и даденото задължително разрешение в т. 2 ТР № 4 от 01.02.2021г. по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, до приключването на което настоящото производство е било спряно. Според него в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ настъпилият нов юридически факт след сключване на трудовия договор касае изискванията за образование и професионална квалификация, а в хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 11 - каквито и да са други професионални изисквания: трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация. Следователно променените изисквания за професионална квалификация за определена длъжност осъществяват уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както правилно е счел ответникът - работодател. По втория материалноправен въпрос ОС - Бургас е счел, че въвеждането на изискването за вид образователно - квалификационна степен за процесната длъжност е извършено в нарушение на чл. 5 от договор № РД 14-17 от 9 март 2015г. за възлагане управлението на „Напоителни системи“ ЕАД - клон Бургас, който предоставя правомощия на управителя на клона да сключва, изменя и прекратява трудови договори с персонала на клона, да определя трудовите възнаграждения, да налага дисциплинарни наказания и др., но не и правомощия да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, без съгласуване и одобрение от принципала, както и в нарушение на чл. 33, т. 2 и т. 3 от Правилника за устройство и дейност на „Напоителни системи“ ЕАД, според който управителите на клоновете на дружеството могат да изготвят проект на предложение за вътрешната си организационно - стопанска структура за утвърждаване от изпълнителния директор. Решаващият съд не е възприел становището на ответника, че промяната на изискванията за образование и квалификация за заемане на дадена длъжност от щатното разписание на клона е в рамките на работодателската правоспособност на клона и неговия управител, защото не се касае за ново щатно разписание, променящо установената структура и брой персонал. Въззивният съд не е съобразил и заявените становища от ответника в отговора на исковата молба и по делото, обективиращи изрично съгласие и одобрение от страна на принципала „Напоителни системи“ ЕАД с извършената от управителя на клон Бургас промяна в изискванията за образование и квалификация на процесната длъжност. Тези решаващи изводи в атакуваното решение противоречат на решение № 561 от 04.10.2010г. по гр. дело № 1962 от 2009г. на ВКС, Трето гражданско отделение, според което въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, ако няма данни за злоупотреба с права или дискриминационен подход. Горепосоченото разрешение е възприето в множество решения на ВКС, споделя се от настоящия състав и следва да бъде приложено по настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони за основателни. Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че са били субекти на трудово правоотношение от 1999г., по което с допълнително споразумение от 25.01.2016г. е изменено мястото на работа на ищеца, а именно в „Напоителни системи“ ЕАД – клон Бургас, отдел „ОПВВВ и поддръжка ХМФ“, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради променени изисквания за професионална квалификация за заеманата от служителя длъжност „инженер енергетик, обслужващ ОПВВ“. Променените изисквания са въведени от управителя на клон Бургас със заповед от 10.02.2016г., с която е променена длъжностната характеристика за длъжността като е въведено изискване за притежавана специалност при изискуемото и при предишните длъжностни характеристики висше образование, магистърска степен: „хидравлична и пневматична техника“, каквато специалност ищецът не притежава. Новата длъжностна характеристика е връчена на служителя на 12.02.2016г.. От приетите по делото доказателства, вкл. договора за възлагане на управлението на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Бургас от 09.03.2015г., се установява, че управителят на клон Бургас разполага с работодателска власт да променя изискванията за заемане на определена длъжност, ако това не засяга организационно-управленската структура на клона и утвърденото от принципала щатно разписание на длъжностите (чл. 5, т. 7 при съпоставянето му с чл. 5, т. 5 т. 6). Следователно извършеното от управителя на клон Бургас изменение в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца, досежно необходимата професионална квалификация, изхожда от компетентен орган и е реализирано по надлежния ред, поради което процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е фактически осъществено. Съобразно горепосочения отговор на първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, промяната на изискванията за образование и професионална квалификация за определена длъжност, настъпила след сключване на трудовия договор, съставлява основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както правилно е приел работодателят, а не по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, както неправилно е счел въззивният съд. Преценката за необходимостта от изменение на изискванията за заемане на процесната длъжност не подлежи на съдебен контрол, а е по целесъобразност на работодателя, с изключение на случаите, в които е налице злоупотреба с права по смисъла на чл. 8 КТ. Ищецът се е позовал на злоупотреба с работодателски правомощия, но не е установил такава. От приетите по делото доказателства се извежда извода, че промяната в изискванията за образование и квалификация произтича от поетите от ответното дружество задължения по допълнително споразумение от 15.06.2015г. към договор от 03.04.2014г. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, експлоатация и поддръжка на водостопански системи и съоражения – публична собственост, т.е. тя е обществено и стопански оправдана и не цели като единствен резултат конкретното уволнение на ищеца. Извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е законно, а предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са неоснователни. Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони, но тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК изцяло и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оплакването на касатора за недопустимост на атакуваното решение е неоснователно по съображенията, изложени в определение № 601 от 04.07.2017г. по допускането на касационния контрол, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 350 лв., съставляваща съдебно–деловодни разноски пред първата и касационната инстанции, от които по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 23, т. 1 НЗПП за първата и касационната инстанции, и 150 лв. – държавна такса по касационната жалба. Съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция не се присъждат, тъй като такива не са поискани до приключване на съдебното дирене пред тази инстанция, а за първи път такова искане е направено в касационната жалба. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № V-127 от 08. 12. 2016г. по в.гр.дело № 1699/2016г. на ОС – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Х. Н. Ц., ЕГН: [ЕГН], срещу „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК: 831160078, искове за признаване за незаконно и за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на уволнение, извършено с акт за прекратяване № 001 от 12.02.2016г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на професионална квалификация в определена област на знанието; за възстановяване на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „инженер енергетик, обслужващ ОПВВВ“ при „Напоителни системи“ ЕАД, клон Бургас и за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, сумата 6 606 лв. – обезщетение за оставане без работа за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. ОСЪЖДА Х. Н. Ц., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК:831160078, сумата 350 лв. – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.