4 Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр.София, 31.10.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2188 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 20.12.2012г. по гр.д.№475/2012г. на ОС Смолян, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 ГПК. С определение от 20.06.2013г. е допуснато касационно обжалавне по въпроса включва ли се в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ изискването договорът за възлагане управлението на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели Жалбоподателят - [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответницата Р. М. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил е първоинстанционното решение, е признал за незаконно извършеното уволнение със заповед № 171/03.08.2012г. на Изпълнителния директор на болницата, с която е прекратен трудовият договор с Р. М. на длъжността “заместник-директор по икономическите въпроси, той и главен счетоводител” и я е възстановил на осн.чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът е приел за установено, че със Заповед № 171/03.08.2012г. на изпълнителния директор на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с Р. М.-ответник по жалба, считано от 06.06.2012г., на осн.чл.328, ал.2 КТ - поради сключването на договор за управление на предприятието с нов директор М. Д. на 11.05.2012г. със срок на действие до 22.03.2014г. Съдът е взел предвид, че със същия изпълнителен директор е бил сключен и друг договор – на 22.03.2011г. и в чл.6.7 от двата договора за управление е уговорено, ако дружеството приключи текущата година с положителен финнасов резултат и липсват просрочени задължения към доставчици на 1-ви декември на отчетната година, изпълнителният директор ще има право на допълнително възнаграждение при изпълнение на най-малко три от изброени след това условия: коефициентът на ефективност на разходите да е по-голям от 1,05, използваемостта на легловия фонд да е по-висока от 80 на сто, средният престой на преминал болен да е запазен или намален спрямо предходната година, стойността на показателя “времетраене на един оборот в дни” да е намален с над 3 на сто в сравнение с предходната година и коефициентът на абсолютна ликвидност да е по-голям от единица, но е приел, че новият договор не съдържа нито бизнес задача с конкретни икономически показатели, нито бизнес програма за решаването на която да се налага управляващият да подбере екипа си, чрез който ще ги изпълнява, вкл.чрез използване възможността по чл.328, ал.2 КТ, като се е позовал и на задължителна практика на ВКС - решение от 13.12.2011г. по гр.д.168/2011г. на ВКС. С оглед на тези съображения съдът е приел за установено, че уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 ГПК е незаконно и го е отменил, като е уважил и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса включва ли се в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ изискването договорът за възлагане управлението на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели, по който настоящият състав намира е съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата се приема, че в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ се включва изискването да е сключен договор за възлагане управлението на предприятие, като съдържанието на договора за управление се определя свободно от страните, които са ограничени само от императивни разпоредби на закона. Това е граждански договор, с който собственикът на едно предприятие (или негов представител) възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление. Право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. При така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че постановеното от въззивния съд решение следва да се остави в сила, но по съображения различни от мотивите, посочени в същото. В конкретния случай не е налице сключване на договор на 11.05.2012г. с нов управител, нито е налице нов договор – за нов период и задачи, сключен със същия управител. Видно е от събраните по делото доказателства, че сключеният с М. Д. на 11.05.2012г. договор за управление е със срок на действие до 22.03.2014г. до когато е и срокът на сключения с него по-рано договор – от 22.03.2011г., като по двата договора са поети идентични права и задължения от страните по тях. При така установените факти се налага извод, че по същество е налице само един договор за управление сключен с М. Д., а именно този от 22.03.2011г., който на 11.05.2012г. е бил отново приподписан от новоизбран директор на Съвета на Директорите. При така установените обстоятелства по делото изводът на въззивният съд за това, че уволнението по чл.328, ал.2 КТ е незаконно, е правилен, но не защото не е имало сключен договор за управление на предприятието с нова бизнес програма, а защото уволнението на соченото основание може да се извърши в срок не по-късно от девет месеца от започване изпълнението по договора за управление, който срок в случая е изтекъл на 22.12.2011г./ при начална дата 22.03.2011г./, а уволнението е извършено едва на 03.08.2012г. Ето защо уволнението е незаконно и правилно е отменено от съда, а ответницата по жалба – ищца в производството, е възстановена на заеманата отпреди уволнението длъжност. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.12.2012г. по гр.д.№475/2012г. на ОС Смолян. ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение д-р Б. Ш.” АД да заплати на Р. М. Г. сумата 300 лева разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: