4 Р Е Ш Е Н И Е № 560 гр.София, 07 декември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 625 по описа за 2010 г Производството е образувано по искане на осъдения Р. Е. Г., депозирано на 29.10.2010 г, за възобновяване на ВНОХД № 641/10 по описа на В. окръжен съд, приключило с решение № 305 от 13.10.2010 г, с което е потвърдена присъда на В. районен съд № 128 от 2.10.10, по НОХД № 3476/09. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Р. Е. Г. е признат за виновен в това, че на 19.06.2008 г в[населено място], без надлежно разрешение, е държал високорисково наркотично вещество: 36 бр. елипсовидни бели таблетки, с лого „D.H.C.-90”, с активен компонент дихидрокодеин, на стойност 51, 12 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото на защита и правото на лично участие, че правната квалификация следва да е по чл. 354 а, ал. 5 вр. чл. 354 а, ал. 3, т. 2 НК, предвид „маловажността” на случая и предвид вида на инкриминираното вещество, което не е високорисково, а рисково, че наложеното наказание е несъобразено с влошеното здравословно състояние на молителя и другите смекчаващи обстоятелства. Правят се алтернативни искания: делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане, да бъде преквалифицирано деянието като „маловажен случай”, респективно, да бъде смекчено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. ВКС не намери да е налице съществено процесуално нарушение, което да обуслови необходимост от ново разглеждане на делото. Правото на защита и правото на лично участие в процеса не са накърнени, тъй като съдилищата са изпълнили процесуалните си задължения по призоваване на молителя, който в хода на съдебното производство е пребивавал на различни адреси. Не е допуснато релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за ново разглеждане на делото не може да бъде удовлетворено. Основателно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Налице са предпоставките за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, последица от което е определянето на по-леко по вид наказание. Предмет на престъплението е веществото дихидрокодеин, което попада в групата на рисковите вещества, съгласно Приложение № 3 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В същото време, степента на обществена опасност на деянието е по-ниска в сравнение с типичните случаи по чл. 354 а, ал. 3, т. 2 НК, което обуславя съставомерност по чл. 354 а, ал. 5 вр. чл. 354 а, ал. 3, т. 2 НК. „Маловажността на случая” произтича, от една страна, от обстоятелството, че инкриминираното вещество представлява фабрично произведени таблетки, отпускани по лекарско предписание като заместваща терапия за намаляване на зависимостта към хероин, а, от друга страна, от факта, че деецът страда от такава зависимост и към момента на деянието е провеждал лечение. Настоящата инстанция разполага с правомощието да измени въззивния акт, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно: по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 НК, респективно, да определи по-леко наказание, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. При отчитане на комплекса от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност, деецът следва да бъде санкциониран с глоба, в размер на 500 лв, което наказание отговаря и на целите по чл. 36 НК. При това положение, не се налага да бъдат обсъждани доводите по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещи наказанието „лишаване от свобода”, което няма да бъде търпяно. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение № 305 от 13.10.2010 г на В. окръжен съд, по ВНОХД № 641/10, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл. 354 а, ал. 5 вр. чл. 354 а, ал. 3, т. 2 НК и НАЛАГА наказание ГЛОБА, в размер на 500 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: