Р Е Ш Е Н И Е № 366 С о ф и я, 27 с е п т е м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 с е п т е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1254/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частната обвинителка Д. Р. Т. адв.Е.Я. от АК-... против въззивна присъда № 1005 от 15.03.2013 г., постановена от Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 40/2013 г., която се позовава на основанието по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК и с която се отправя искане за изменяване на присъдата и „налагане на предвиденото в чл.183, ал.4 от НК наказание”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В касационното производство касаторката и повереникът й, редовно уведомени, не вземат участие. Подсъдимият Ш. чрез защитника си адв.Т.К. от АК-.... моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4473 от 17.10.2012 г., постановена по НОХД № 422/2012 г. на районен съд-Разлог подсъдимият С. И. Ш. от [населено място], област Благоевград е признат за невинен в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 вр.ал.1 от НК и оправдан по това обвинение. Присъдата е била протестирана от районна прокуратура-Разлог с оплакване за неправилно приложение на материалния закон относно съставомерността на деянието с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна по това обвинение. Тя е била обжалвана и от повереника на частната обвинителка адв.Я. като постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради „явната несправедливост на наложеното наказание” с искане също за постановяване на въззивна присъда от окръжния съд за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. С въззивна присъда № 1005 от 15.03.2013 г., постановена от Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 40/2013 г. първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал.4 вр.ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” и ал.3 от НК му е наложено наказание 100 лв глоба в полза на държавата. В касационната жалба на повереника на частната обвинителка (копие на въззивната), въззивната присъда се атакува заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане тя да бъде изменена и същият да бъде наказан с предвиденото за престъплението наказание. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Доводите в жалбата, с позоваването на всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК, всъщност визират явната, според касаторката, несправедливост при определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, наличието на които тя не съзира. Повечето от относимите към вида и обема на дължимата се санкция обстоятелства съдът е анализирал не само през призмата на този законов текст, но и с оглед наведените му възражения за съставомерността на деянието, която е извън обхвата на касационната проверка. Правилно е прието, че те очертават както сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието, така и на дееца, правещ усилия да изпълнява паричното задължение към сина си Д., което за процесния период изплатил при оказана от близките му помощ и със заемни средства, така и да се грижи за другите си две малки деца, при изключително затруднено материално положение. Именно това е мотивирало окръжния съд да възприеме наличието на предпоставките на чл.55, ал.1, т.2 (а не ал.2, както е посочил в мотивите си, фактическа грешка), б.”в” и ал.3 от НК, за да му наложи вместо несъразмерно тежкото наказание „пробация”, заместващото го „глоба” в размер на 100 лв. Не е налице явно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и не се налага отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отежняване на положението на подсъдимия. Жалбата на частната обвинителка, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1005 от 15.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 40/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: