О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 334 гр. София, 26.07.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 213 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Фондация „Ляскови”, представлявана от адв. Б. П., срещу определение № 302 от 24.11.2021г. по ч.т.д. № 813/2021г. на Апелативен съд – Пловдив, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е изменено постановеното по делото определение № 258 от 20.10.2021г. в частта за разноските, като са намалени разноските за адвокатско възнаграждение, които „Герис Консулт” ЕООД е осъдено да заплати на Фондация „Ляскови”, от 1800 лева на 200 лева. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният неправилно е приел, че предмет на делото, въз основа на който следва да се изчисли адвокатският хонорар във въззивната инстанция, е присъденото от първа инстанция адвокатско възнаграждение на Фондация „Ляскови” в размер на 2000 лева, като твърди, че съгласно закона и константната практика предметът на делото е претендираното или отричаното от ищеца субективно право, чието правно естество обективно следва от основанието и петитума на иска въз основа на правна норма. В тази връзка сочи че цената на иска, въз основа на който е образувано делото, е 51 674,06 лева, а не 2000 лева, както е прието в обжалваното определение. Намира, че размерът на претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение не е предмет на делото, нито е цена на иска, поради което няма как въз основа на него да се определи минимално възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004г. Ответникът „Герис консулт” ЕООД, представлявано от адв. М. Ч. – Б., оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по ч.т.д. № 813/2021г. на АС – Пловдив е образувано по частна жалба на „Герис консулт” ЕООД срещу определение № 21668 от 12.07.2021г. по т.д .№ 88/2020г. на ОС – Кърджали, с което дружеството е осъдено да заплати на Фондация „Ляскови” адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. С определение № 258 от 20.10.2021г., постановено по делото, въззивният съд е оставил частната жалба без уважение и е осъдил частния жалбоподател „Герис консулт” ЕООД да заплати на ответника Фондация „Ляскови” сумата 1800 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение № 302 от 24.11.2021г., постановено по същото дело, въззивният съд, сезиран с молба на „Герис консулт” ЕООД за изменение на определение № 258 от 20.10.2021г. в частта за разноските, е приел, че присъденото на Фондация „Ляскови” адвокатско възнаграждение действително се явява несъразмерно високо за защита в едно производство по частна жалба против определение, касаещо единствено спор за дължимост на разноски при прекратяване на производството. Приел е, че тъй като материалният интерес по делото е 2000 лева, за дължимостта на която сума се спори, то минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. е 370 лева, а 1/3 от него е 125 лева, поради което следва да се присъди предвиденият в чл.11 от същата минимален размер от 200 лева. Обжалваното определение е правилно. В настоящия случай частният жалбоподател поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение за частното въззивно производство следва да се определени на основание чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004г. съобразно материалния интерес по делото, обусловен от цената на предявения иск – 51 647,06 лева. Настоящият състав намира, че тази разпоредба следва да се прилага в систематична връзка с разпоредбата на чл.11 от Наредбата, към която е извършено препращане, предвиждаща, че за изготвяне на частни жалби, съответно и на отговор, възнаграждението е 200 лева, а когато жалбата се разглежда в открито заседание - 300 лева. Поради това при определяне на възнаграждението съдът следва да изхожда от предмета на делото и от интереса на страната, но в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК не може да намали възнаграждението под минималния размер от 200 лева. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата обвързва минималния размер на възнаграждението не само с материалния интерес, а и с предмета на делото, като в производствата по частни жалби предметът на делото се предопределя от характера и същността на обжалваното определение/разпореждане /в този смисъл определение № 318 от 13.08.2020г. по ч.т.д. № 1249/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 133 от 28.03.2022г. по ч.гр.д. № 46/2022г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 225 от 25.05.2022г. по ч.т.д. № 410/2022г. на ВКС, ТК, II т.о./. Предмет на обжалване във въззивното производство е било определение на първоинстанционния съд, с което частният жалбоподател „Герис консулт” ЕООД е осъден да заплати на Фондация „Ляскови” сумата 2000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед прекратяване на производството по отношение на тази страна. Повдигнатият пред въззивната инстанция спор е изцяло процесуален, не засяга съществото на правния спор, а касае отговорността за разноски съобразно изхода на делото, поради което няма основание минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за изготвяне на отговор на частната въззивна жалба, да се изчислява на база цената на иска, без да се държи сметка за предмета на въззивното производство. С оглед на това в случая материалният интерес по делото, определен съобразно цената на предявения иск, няма самостоятелно значение за преценката относно минималния размер, до който може да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение при наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, и съдът може да го намали до преценения от него като адекватен на фактическата и правна сложност на делото размер, но не по-малко от размерите, посочени в чл. 11 от Наредбата. Правната защита и съдействие, оказани от пълномощника на Фондация „Ляскови”, се изразяват в изготвяне на отговор на частната въззивна жалба и тъй като разгледаният процесуален спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и заплатеното от тази страна адвокатско възнаграждение следва да се намали до предвидения в чл.11 от Наредба № 1/2004г. минимален размер от 200 лева. Посочената в частната жалба съдебна практика е неотносима, тъй като касае разноски в производства с предмет, различен от предмета на въззивното производство, в което е постановено обжалваното определение. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 302 от 24.11.2021г. по ч.т.д. № 813/2021г. на Апелативен съд – Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: