РЕШЕНИЕ
№46
гр. София, 05.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Северина Толева и прокурора………………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 993 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1929/19.12.2016 г. на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу въззивно решение № III-119/10.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1293/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение № 799/13.05.2016 г. по гр.д. № 4021/2015 г. на РС – Бургас са уважени исковете по чл.26, ал.2 ЗЗД и по чл.124 ал.1 ГПК, предявени от Р. Н. П. и Д. А. Б. – С. против Държавата, И. С. У. и К. Д. Д., за прогласяване нищожността на договор от 20.01.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./, с който С. И. У. е закупил недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], представляващ едностайно жилище с площ от 47,79 кв.м. и е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че по силата на ЗВСОНИ ищците са собственици на процесния имот.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт. Изтъква се, че разгледаният иск за обявяване нищожността на сделката между държавата и праводателя на ответниците С. И. У. /с посочено от ищеца правно основание по чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД/, касае одържавен по реда на ЗОЕГПНС /отм./ от наследодателя на ищците имот, който впоследствие е продаден на трето лице. Редът за атакуване на сделки, сключени между държавата и трети лица с одържавени недвижими имоти, е предмет на специална правна уредба по ЗВСОНИ. Валидността на сделките може да се оспорва на основанията за нищожност, посочени в чл.7 ЗВСОНИ и в предвидения с нормата едногодишен преклузивен срок за предявяване на този иск. Претенция за недействителност на такива сделки, предявена след срока по ЗВСОНИ и на общите основания по чл.26 ЗЗД е недопустима за разглеждане. По съединения в производството обусловен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, също се твърди недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес на ищците от насочването на иск за собственост срещу лица, които към момента на завеждане на делото не са собственици на веща.
Алтернативно се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Р. Н. П. и Д. А. Б.-С., представлявани от адв. П., адв. Вакарелски и адв. Т. в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците И. С. У. и К. Д. Д. не са подали писмен отговор и не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците Р. П. и Д. Б. – С. се легитимират като наследници на общия си наследодател А. И. Г., от когото по реда на ЗОЕГПНС /отм./ с Акт за завземане на недвижим имот № 47/06.09.1949 г. и Министерско постановление № 50/06.04.1949 г. е отчужден недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], на [улица], с площ от 385,33 кв.м. – застроено и незастроено, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен от 3 стаи, кухня, салон, пералня и клозет и жилищен етаж от 5 стаи и салон.
Установено е, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от 20.01.1987 г. С. У. /наследодател на ответниците И. С. У. и К. Д. Д./ е закупил по реда на НДИ /отм./ обособена част от сградата, описана в договора като едностайно жилище на първия етаж с площ от 47,79 кв.м., състоящо се от стая, кухня, антре и тоалетна. След влизане в сила на ЗВСОНИ, със Заповед № 2373/14.12.1992 г. на Кмета на [община] имотът, без продадената на С. У. част, е деактуван като държавен в полза на правоимащите лица, чиито наследници са ищците.
В исковата си молба Р. П. и Д. Б. – С. излагат твърдения, че по силата на ЗВСОНИ те са собственици и на частта от бившия одържавен по реда на ЗОЕГПНС /отм./ имот, продадена през 1987 г. на третото лице С. У.. Претендират да бъде прогласена нищожността на продажбената сделка, поради невъзможен предмет, тъй като продадената част от имота не отговаря на нормативно установените към онзи момент изисквания за обособен обект - жилище, както и да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците по силата на ЗВСОНИ са собственици и на тази част от имота.
За да приеме за разглеждане и уважи съединените претенции, въззивният съд е приел, че квалификацията на иска за недействителност на сделката е по чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД, което основание за нищожност е счетено, че не се включва в обхвата на разпоредбата на чл.7 ЗВСОНИ. Намерено е за неоснователно поддържаното от ответната страна възражение за недопустимост на този иск, поради пропускането на предвидения със специалната норма на чл.7 ЗВСОНИ преклузивен срок за атакуване на сделките между държавата и трети лица. По същество е прието, че договорът за продажба от 1987 г. има невъзможен предмет, тъй като жилището не отговаряло на действалите към този момент устройствени правила и норми за обособен обект – Наредба № 5 за правила и норми на Т. /отм./, доколкото според съда от събраните по делото доказателства се установявало, че жилището не е имало санитарен възел, въпреки описанието на такъв в договора и оценителния протокол. При така възприетия извод за основателност на главния иск за установяване нищожността на основанието за придобиване на собствеността върху веща от наследодателя на ответниците И. У. и К. Д., е счетена за основателна и претенцията по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието по отношение на тези ответници, че по силата на ЗВСОНИ ищците са собственици на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С определение №1007/30.10.2017 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1 вр. с чл.281, т.2 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 -2017 г./ и в изпълнение на служебното задължение на ВКС да следи за спазването на съответните процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Жалбата е селектирана поради съществуваща вероятност въззивното решение да е недопустимо произнесено по обусловилия правните изводи на съда въпрос - допустим ли е общият иск по чл.26 ЗЗД на предвидените в нормата основания /в т.ч. по чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД/ за установяване нищожността на сделка, по която трето лице е придобило от държавата недвижим имот, попадащ в обхвата на чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ, при наличието на специалната норма на чл.7 ЗВСОНИ, уреждаща специални основания и преклузивен срок за атакуване на такъв вид разпоредителни сделки.
Както е разяснено в т. 3 на ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, искът по чл. 7 от ЗВСОНИ е специален установителен иск, който може да бъде предявен само в преклузивния едногодишен срок, установен в закона и има за предмет прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ са прехвърлени от държавата на трети лица. С този иск се създава правна възможност за лица, които не са страна по прехвърлителните сделки, да искат прогласяване на тяхната нищожност, при което може да настъпи условието на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността - да се приеме, че имотът е бил в патримониума на държавата към момента на влизане в сила на закона /25.02.1992 г., съответно към 22.11.1997 г. / и затова може да бъде възстановен. Ищец по иска са правоимащите по чл. 3, ал. 1 и ал.2 от ЗВСОНИ, а ответник е третото лице - приобретател. След установяване нищожността на сделката, имотът, неин предмет, на основание ЗВСОНИ се възстановява ex lege на ищеца до размера на правата му, защото тогава отпада пречката за реституция.
На следващо място, в трайно установената съдебна практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че обективните предели на иска по чл.7 от ЗВСОНИ обхващат установяване нищожността на сделката между държавата и третото лице само за частта от предмета й, за която ищеца притежава право на възстановяване, което определя спецификата на този иск в сравнение с общия иск за прогласяване нищожност на сделка по чл. 26 от ЗЗД. Предмет на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ е валидността на основанието, по силата на което трето лице е придобило от държавата имот по чл. 1 или чл. 2 от ЗВСОНИ. С иска по чл. 7 от ЗВСОНИ се цели установяване нищожност на сделката, с която държавата се е разпоредила в полза на трето лице само на предвидените в текста основания - нарушение на нормативни актове, злоупотреба със служебно и/ или с партийно положение. Основанията са изчерпателно изброени. Поради това, че законът предвижда специален иск за защита правото на собственост на бившите собственици, респ. техните наследници, е недопустим общият иск по чл. 26 ЗЗД на предвидените в текста общи основания за нищожност на сделките. Предявяването на иска може да стане само в преклузивния едногодишен срок по чл. 7 от ЗВСОНИ, като след изтичане на този срок се погасява не само правото на иск, но и материалното право на възстановяване на собствеността, ако имотът е придобит от трето лице на основание сделка с държавата.
В тази връзка, константна е и практиката на ВКС, че когато част от правоимащите лица са пропуснали срока да атакуват тази категория сделки, искът се разглежда и уважава /ако е основателен/ само по отношение на лицата, които са го предявили в срок и до размера на съответната идеална част според правата им. С оглед спецификите на реституционния закон и конкретно на нормата на чл.7 ЗВСОНИ, макар договорът да е нищожен изцяло, за другата идеална част, за която искът по чл.7 от ЗВСОНИ не е предявен от правоимащите в указания срок, купувачът по оспорения договор запазва правата си. Това е така, защото целта на законодателя не е да връща в патримониума на държавата имотите по чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, които са били прехвърлени на трети лица с недействителни сделки. По правило правата, придобити от тези сделки се запазват, освен ако не бъдат предявени исковете по чл. 7 от ЗВСОНИ / в т.см. – мотиви по т.3 от ТР № 6/10.05.2006 г. по тълк. д. № 6/2005 г. ОСГК на ВКС, мотиви по т.2 от ТР № 1/ 02.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГК на ВКС, Решение № 36/01.02.2012 г. по гр. д. № 211/2011 г., I г. о., Решение № 393/ 22.10.2012 г. по гр. д. № 31/2012 г., I г. о., Решение № 416/22.10.2012 г. по гр. д. № 294/2012 г., I г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая, предявеният иск за прогласяване недействителността на продажбената сделка има всички характеристики на претенция по чл.7 от ЗВСОНИ, независимо от правната квалификация по чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД, която са посочили ищците и съдът е възприел. Той се основава на твърдения, че по реда на ЗОЕГПНС държавата е отчуждила от наследодателя на ищците недвижим имот – представляващ дворно място в [населено място], с площ от 385,33 кв.м. – застроено и незастроено, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен от 3 стаи, кухня, салон, пералня и клозет и жилищен етаж от 5 стаи и салон. През 1987 г. С. У. – наследодател на ответниците И. С. У. и К. Д. Д. - е закупил по реда на НДИ /отм./ обособена част от сградата, описана като едностайно жилище, находящо се на първия жилищен етаж с площ от 47,79 кв.м. и състоящо се от стая, кухня, антре и тоалетна. След влизане в сила на ЗВСОНИ /25.02.1992 г./ частта от имота, без продаденото на С. У. жилище, е деактувана като държавна в полза на правоимащите лица, чиито наследници са ищците. Последните не са атакували разпоредителната сделка на изчерпателно предвидените в чл.7 от ЗВСОНИ основания и в посочения едногодишен преклузивен срок за останалата част от имота, която към влизане на закона в сила не се е намирала в патримониума на държавата. В резултат на това, пречката за реституция не е отпаднала и ищците не могат да се позовават, че собствеността им върху тази част от имота е възстановена ex lege. З. сега претенция /на 19.06.2015 г./ е процесуално недопустима, защото е предявена след посочения в специалния закон преклузивен едногодишен срок, с изтичането на който се е погасило не само правото на иск, но и материалното право на възстановяване на собствеността, след като имотът е придобит от трето лице на основание сделка с държавата и към момента на влизане в сила на закона не се е намирал в патримониума на държавата. Общият иск по чл.26 ЗЗД за установяване недействителността на тази сделка не може да бъде предявяван. Както се посочи и по-горе, разпоредбата на чл.7 от ЗВСОНИ е специална и не може да се прилага спрямо фактически състави, които не урежда, защото преследваната от ЗВСОНИ цел е да се възстанови одържавената собственост, доколкото това е възможно и ако правоимащите са заявили правата си по предвидения ред и срокове в случаите, когато имотите, попадащи в предметния обхват на ЗВСОНИ не се намират в патримониума на държавата, на общините, обществена организация или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ.
По изложените съображения въззивното решение по иска с правно основание чл.7 ЗВСОНИ, неточно квалифициран от съда като иск по чл. 26, ал.2, предл.1-во ЗЗД, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск – прекратено. Извън хипотезата на чл.7 ЗВСОНИ, бившите собственици, респ. наследниците им, не могат да атакуват сделки на държавата с имоти, включени в приложното поле на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ и затова иска по чл.26 ЗЗД на общите основания за нищожност по отношение на този вид сделки е недопустим.
В частта по съединения установителен иск за собственост решението е неправилно и следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Ищците не се легитимират като собственици на спорния имот по силата на ЗВСОНИ, тъй като с пропускането на срока за завеждане на иска по чл.7 ЗВСОНИ пречката за реституция не е отпаднала и освен правото на иск е погасено и материалното им право за възстановяване на собствеността.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № III-119/10.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1293/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, потвърждаващо решение №799/13.05.2016 г. по гр.д.№4021/2015 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която по предявения от Р. Н. П. от [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.2 и Д. А. Б. – С. от [населено място], [улица] ет.3, иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ, неточно квалифициран по чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД, е прогласена нищожността на договор от 20.01.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./, с който С. И. У. с ЕГН – [ЕГН], наследодател на ответниците К. Д. Д. с ЕГН – [ЕГН] и И. С. У. с ЕГН – [ЕГН], е закупил недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], представляващ едностайно жилище с площ от 47,79 кв.м., състоящо се от стая, кухня, антре и тоалетна, ведно с принадлежащото му право на строеж върху мястото от 40.79 кв.м., при описани в договора граници - от четири страни външен зид, отгоре – покрив, отдолу – държавен имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част поради недопустимост на предявения иск.
ОТМЕНЯ въззивно решение № III-119/10.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1293/2016 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Н. П. от [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.2 и Д. А. Б. – С. от [населено място], [улица] ет.3, срещу К. Д. Д. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица][жилищен адрес] И. С. У. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се приеме за установено, че ищците по силата на ЗВСОНИ са собственици на реална част с площ 47.79 кв.м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица] /бивша - [улица]/, на първи жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор 07079.618.129.1, която реална част е предмет на договор от 20.01.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./ и представлява едностайно жилище с площ от 47,79 кв.м., състоящо се от стая, кухня, антре и тоалетна, при описани в договора граници – от четири страни външен зид, отгоре – покрив, отдолу – държавен имот.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.