Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно производство по Закона за частните съдебни изпълнители

№ 110

София, 19.02.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 2 февруари две хиляди и десета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева

Членове: Веска Райчева

Мария Иванова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 320/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 73 от Закона за ч. с. и. /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалба на В. А. А. - Ч. с. и. рег. № 8* Пловдив, срещу решението от 20.11.2008г. на дисциплинарния състав при К. на ч. с. и. , с което на В. А. е наложено дисциплинарно наказание съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ глоба в размер на 2 000 лв.

Ответникът по жалбата К. на ч. с. и. не е изразил становище.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, л. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

За да наложи на Частния с. и. Величко А. дисциплинарно наказание глоба от 2000 лв., дисциплинарният състав при К. на ч. с. и. е приел, че съдебният и. е нарушил разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК. По изпълнително дело № 2* образувано на 13.05.2008г. по изп. лист в полза на Г. Д. Т. срещу Регионален център по здравеопазване гр. П., на длъжника РЦЗ е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е наложен запор върху 2 бр. леки автомобила и запор върху банковите му сметка в „Уникредит Булбанк” АД. Съдът е приел, че с легалното си определение на „държавно учреждение” разпоредбата на чл. 519 ГПК не определя персонификацията и кръга субекти, срещу които не се допуска изпълнение на присъдени парични вземания, но съгласно чл. 4, ал. 2, чл. 7 и § 1 ДР на Закона за устройството на държавния бюджет са определени двата вида държавни учреждения. Това са изрично изброените „държавни органи” и „бюджетни организации, определени със закон”, който изчерпателно урежда устройството и бюджета им. В конкретния случай това е Правилника за устройството и дейността на регионалните центрове по здравеопазване /ДВ бр. 20/2005г./. Съгласно чл. 1, ал. 2 ПУДРЦЗ Регионалните центрове по здравеопазване са държавни учреждения по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК. Наложените запори от ЧСИ В. А. са насочени срещу бюджетна сметка и движими вещи на държавно учреждение, по отношение на което не може да бъде осъществявано принудително изпълнение. Освен, че е наложил запор върху сметките на държавното учреждение, в противоречие с разпоредбата на чл. 507, ал. 2 ГПК, СЧИ А. не е посочил конкретния размер на сумата, а е наложил запор върху всички налични парични средства в „Уникредит Булбанк” АД.

Срещу така постановеното решение ЧСИ В. А. прави оплаквания за допуснати процесуални нарушения, за материална незаконосъобразност и прекомерност на наложената глоба. Конкретните доводи са, че е уведомен за заседанието на дисциплинарния състав, проведено на 07.11.2008г., на 03.11.2008г., което го е лишило от възможността да подготви защитата си; че РЦЗ не е държавно учреждение, а бюджетно субсидирано заведение съгласно чл. 1, ал. 2 ПУДРЦЗ; че не са изложени мотиви относно определения размер на глобата.

ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. За образуваното дисциплинарно производство В. А. е бил уведомен с писмо от 09.07.2008г. и поканен да даде обяснения съгласно чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ в 7-дневен срок. На 15.07.2008г. ЧСИ е дал становище - обяснения по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ. За насроченото заседание на дисциплинарния състав ЧСИ е уведомен с писмо от 29.102008г., което твърди, че е получил на 03.11.2008., и е депозирал писмено становище на 04.11.2008г. с приложени към него писмени доказателства. В становището не се съдържа искане за събиране на други доказателства, такова искане не се прави и пред настоящата инстанция, която съгласно чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ е инстанция по същество, поради което следва да се приеме, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Не е допуснато и посоченото в защитата пред ВКС нарушение, изразяващо се в липса на подписи на присъствалите лица върху протокола от 05.07.2008г. за проведено заседание на КЧСИ, на което е взето решение да се образува дисциплинарно производство. Протоколът е представен в копие и не е направено искане по реда на чл. 183 ГПК за представяне на оригинала.

Приетата от дисциплинарния състав фактическа обстановка е установена от приложените към делото документи. Със запорно съобщение от 13.06.2008г. ЧСИ В. А. е наложил запор върху наличните парични средства по банковите сметки на РЦЗ – гр. П. в „Уникредит Булбанк” АД, а с поканата за доброволно изпълнение от 17.06.2008г. е наложен запор и върху два леки автомобила – ВАЗ ДК№ Р* и ВАЗ ДК№ Р* запорното съобщение са посочени сумите 5232 лв. олихвяема от 18.12.2003г. и неолихвяема в размер на 2551,82 лв. След превод от страна на Министерство на здравеопазването и превеждане от РЦЗ – Пловдив по сметката на ЧСИ на сумата 9 041,08 лв., е последвал отново запор за сумата 1982,88 лв., която първоначално не е била вписана.

Правилно дисциплинарният състав е приел, че описаните действия на ЧСИ са в нарушение на чл. 519, ал. 1 ГПК, съгласно който не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Паричните вземания срещу държавните учреждения се изплащат по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че РЦЗ не е държавно учреждение. Регионалният център по здравеопазване е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването - чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните центрове по здравеопазване /обн. ДВ бр. 20/2005г./. Държавните органи, разпоредители с бюджетни кредити, са първостепенни и второстепенни. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет /обн. ДВ бр. 67/1996г./ бюджетите на държавните органи и бюджетните организации се състоят от собствени бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетни сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. РЦЗ е бюджетна организация - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, и за нея е приложима разпоредбата на чл. 519 ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за прекомерност на наложената глоба. При определяне на дисциплинарното наказание следва да се имат предвид всички обстоятелства относно извършването на нарушението. В случая налагането на запор на сметките на РЦЗ е довело до забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения на служителите. Това обстоятелство, както и характера на допуснатото нарушение обосновават налагане на глоба в размер на 2 000 лв., което е значително под средния размер на предвидените в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ размери на наказанието - от 100 до 10 000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при К. на ч. с. и. следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 20.11.2008г. на дисциплинарния състав при К. на ч. с. и. , с което на Ч. с. и. Величко А. , рег. № 827 и район на действие Окръжен съд - Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ глоба в размер на 2 000 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: