Р Е Ш Е Н И Е № 359 гр. София, 03 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж.Начева наказателно дело № 1626 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимия П. Н. Н. против въззивно решение № 19 от 1.03.2011 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 268/2010 г. В жалбите са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Изтъкнато е, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата, а изводите за извършено от подсъдимия престъпление са били изграждани върху недопустими предположения. В нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК съдът не е изпълнил задълженията си и не е отговорил на основните доводи, направени от защитата, че допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение не се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата си и подробно развитата аргументация в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни. Счита, че след като подсъдимият е допуснал нарушение налице е съпричиняване на вредните последици, поради което материалният закон не е нарушен, а съдът го е приложил правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 32 от 25.11.2009 г. по н. о. х. д. № 506/09 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия П. Н. Н. за виновен в това, на 21.12.2008 г. на кръстовището - пътен възел „Петолъчката” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А-6” с ДК [рег.номер на МПС] по път І-6 в посока гр. Бургас да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. Й. С. и средна телесна повреда на А. Н. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е наложил наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Разпоредил се е с веществени доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил съответния размер разноски по делото. С решение № 19 от 1.03.2011 г. по в. н. о. х. д. № 2688/2010 г. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 4 НК и го е оправдал за нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби, които се позовават на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са ОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съд е приел за установено, че на 21.12.2008 г. подсъдимият П. Н. Н. управлявал лек автомобил, марка „Ауди А-6”, рег. [рег.номер на МПС] по път с предимство (главен път І-6) в посока към гр. Бургас със скорост от около 118 км/ч. при ограничение до 50 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Когато подсъдимият приближил пътен възел „Петолъчката”, водачът на л. а. „Фолксваген Пасат” – св. М. А. в нарушение на пътен знак „В-2-Стоп” навлязъл в кръстовището и настъпил удар между двете превозни средства. Вследствие на удара лекият автомобил „Ауди” станал неуправляем, навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил втори удар с правомерно движещия се лек автомобил „Форд- Мондео”, управляван от св. А. Н. К.. При този удар пътникът в колата на подсъдимия – пострадалият Й. Й. С. получил тежки увреждания, от които починал. Св. К. също получил увреждания, като най-тежките покриват белезите на средна телесна повреда. При тези факти Бургаския апелативен съд е приел, че подсъдимият П. Н. Н. е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, което се намира в пряка причинна връзка със съставомерните последици. За да обоснове наличието на причинната връзка между поведението на подсъдимия и резултата, въззивният съд се е мотивирал, че опасността за движението на водача на лек автомобил „Форд Мондео” (св. К.) е възникнала при неправомерното навлизане в кръстовището на лек автомобил „Фолксваген Пасат” (св. М. А.) и последвалия удар между него и лекия автомобил „Ауди”, управляван от подсъдимия. Посочил е също, че ако подсъдимият Н. е управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч., колкото е било ограничението в района на кръстовището, вторият удар е бил предотвратим, защото е станал извън опасната зона за движение на лек автомобил „Форд-Мондео” и водачът (св. К.) е имал техническа възможност своевременно да реагира чрез спиране или отклоняване на движението в съседната лента ... , докато при движение на подсъдимия със скорост от 118, 8 км/ч., той (св. К.) не е имал такава възможност и ударът за него е бил непредотвратим. Съдът е добавил, че между допуснатото от подсъдимия виновно нарушение на правилата за движение по ЗДП и настъпилия резултат съществува пряка причинна връзка. В този смисъл е бил даденият експертен отговор на задача № 20 от комплексната експертиза, назначена от въззивния съд (л. 12 от мотивите на решението). Посочените съображения на Бургаския апелативен съд не обуславят причинно-следственото отношение между допуснатото от подсъдимия нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДП и съставомерните последици, в каквато насока са и основните оплаквания в жалбата на единия от защитниците на подсъдимия. Бургаският апелативен съд пространно е обсъждал различните хипотези, пояснени от комплексната експертиза, за да достигне в крайна сметка до заключението, че св. К. обективно не е имал възможност да предотврати удара с лек автомобил. „Ауди”, управляван от подсъдимия. Посоченото означава липсата на принос на св. К. за причиняване на вредните последици. Наличието на причинна връзка между деянието и съставомерния резултат се явява обективно основание за наказателната отговорност на подсъдимия и съдът всякога е длъжен да установи, че настъпилите вредни последици произтичат именно от деянието на подсъдимия, т. е. в конкретния случай резултатът не би могъл да настъпи без допуснатото от подсъдимия Н. нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП. Затова Бургаският апелативен съд е трябвало прецизно да изследва, но е пропуснал да го направи, и да даде ясен и несъмнен отговор на въпроса дали подсъдимият Н. е могъл или не в конкретната пътна ситуация да предотврати удара с л. а. „Форд Мондео” при стриктно изпълнение на правилото за движение по чл. 21, ал. 2 ЗДП, свързано с ограничението на допустимата скорост до 50 км/ч. в района на кръстовището. Липсата на такъв отговор по основни елементи от състава на престъплението, изведен от възприетите фактически положения, е процесуален подход на съда към неговите задължения, който е ограничил ефективността в защитата на подсъдимия. Направеният извод за наличието на причинна връзка между деянието на подсъдимия и резултата, въззивният съд е изградил на базата на недопустими предположения за възможното поведение на друг участник в пътното движение - ако св. К. своевременно реагира на опасността и ако вземе предвидените мерки за безопасност да намали скоростта или да спре, за да предотврати пътнотранспортното произшествие. При това положение съдът очевидно не е изключил всички други версии, което означава, че делото е решено въз основа на една вероятност и в нарушение на принципа, изразен в чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина. Посоченото е достатъчно за отменяване на обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение. Следва само да се отбележи, че отразеното от експертите по т. 20 от комплексната експертиза видимо произтича и от начина, по който въззивният съд е формулирал тяхната задача. На следващо място, заключението на вещите лица поначало има специализиран технически характер, чиято цел е да подпомогне съда при извеждане на фактическите, а оттам и правните му заключения. Затова експертите не могат да предопределят приложението на закона и да дават наказателноправно решение на въпроса за причинната връзка между допуснатото нарушение на правилото по чл. 21, ал. 2 ЗДП от подсъдимия Н. и резултата от пътнотранспортното произшествие. При новото разглеждане съдът трябва да извърши задълбочен анализ и ефективно изследване на съвкупността от доказателствените материали, и да изложи ясни, непротиворечиви, изчерпателни съображения, поради които приема или отхвърля наличието на всички съставомерни признаци на престъплението, в т. ч. на причинна връзка между допуснато от подсъдимия Н. нарушение на правилата за движение при управление на превозното средство и настъпилите вредни последици. С оглед констатацията на съществено процесуално нарушение Върховният касационен съд намира за излишно да разглежда останалите оплаквания, залегнали в жалбите на защитниците на подсъдимия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 19 от 1.03.2011 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 268/2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския апелативен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: