Р Е Ш Е Н И Е №223 гр. София, 07 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 898 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано въз основа на постъпили жалби от подсъдимия Б. И. М. и от защитника му адв. Ю. Г. против въззивно решение № 166/14.07.2016 г., постановено по внохд № 284/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В двете жалби се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Според подсъдимия и защитника му въззивният съд отново не е отговорил на съществени възражения на защита въпреки отменителното решение на ВКС, като в обжалвания съдебен акт се наблюдават противоречия между установените факти и изложените мотиви. Посочено е, че на досъдебното производство в качеството му на свидетел е разпитан началникът на отдел „Схеми и мерки за подпомагане”, на когото делото е било и предявено, но той не е включен в списъка на свидетелите за призоваване към обвинителния акт, а показанията му били от съществено значение за изясняване на механизма за определяне какъв е допустимият слой за подпомагане и възможно ли е същият да бъде актуализиран от Разплащателна агенция без бенефициента да ги декларира. Изложени са съображения, свързани с искане за назначаване на допълнителна експертиза, която да извърши проверка на място относно декларираните от подсъдимия парцели и да установи от кой вид е храстовидната растителност и нейните бройки, тъй като проверяващите по делото не са използвали GPS, още повече, че проверката била осъществена след края на стопанската земеделска година. Твърди се, че въззивният съд е игнорирал обстоятелството, че всички доказателствени материали по делото се отнасят за по-късни моменти от инкриминираната дата, като няма доказателства и не могат да се съберат такива, от които да се установи обективното състояние на земеделските площи към датата на заявяването им в поземлената комисия, т.е. осъдителните изводи са изградени на основата на предположения. В допълнението към жалбата на подсъдимия, изготвено от ново упълномощените му защитници адв.Д. Д. и адв.З. С., прието на основание чл.351 ал.3 от НПК, в подкрепа на визираните касационни основания е посочено, че апелативният съд съществено е нарушил процесуалната форма и процесуалния ред при постановяване на обжалвания съдебен акт, като вместо с решение е следвало да се произнесе с присъда, тъй като е признал подсъдимия за невинен за престъпление, за което е бил осъден от първоинстанционния съд. Без мотиви съдът е отхвърлил искането на защитата за разпит на единадесет свидетели за установяването на факти относно почистването на различните парцели, като по този начин въззивният състав повторно е допуснал съществено процесуално нарушение, заради което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Твърди си, че осъдителните изводи на съда почиват на предположения, тъй като обстоятелството, че в по-късни периоди парцелите не са отговаряли на изискванията, не означава, че те не са отговаряли на изискванията към момента на декларирането им. Съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия и представените фактури и товарителници, които е следвало да обсъди в контекста на извършеното почистване на терените. Самото обвинение е неясно и противоречиво, тъй като в обвинителния акт, в присъдата и във въззивното решение не е отбелязано коя от двете таблици, приложени към заявлението за подпомагане - от 06.05.2010 г. или от 15.05.2010 г. е инкриминирана, като подсъдимият е признат за виновен за невярна деклариране на сведения, които не се съдържат в нито една от двете таблици, още повече, че в обвинителния акт е повдигнато обвинение за 169 бр. парцели, но изброените са само 163 бр.. При така изложените в жалбите и допълнението към едната от тях оплаквания се претендира атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание подсъдимият Б. И. М., лично и чрез защитниците си адв. Д. и адв.С. поддържат депозираните жалби и молят те да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Представителят на ВКП споделя изложените доводи от страна на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че въззивният съд неправилно се е произнесъл с решение вместо с присъда, въпреки частичното оправдаване относно определени площи, както и че в решението отсъства дължимия коментар относно осъждането на подсъдимия за площи, които не фигурират в нито една от двете таблици. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 48/18.10.2013 г., постановена от Окръжен съд – Разград по нохд № 165/2013 г. подсъдимият Б. И. М. е признат за виновен в това, че на 15.05.2010 г. в [населено място], в качеството му на представляващ юридическо лице – председател на УС на СНЦ „К. м.” – [населено място], в приложена към депозирано до ОД на ДФ „Земеделие” – Разград Заявление за подпомагане 2010 с УИН 1716061046923 Таблица на използваните парцели 2010 г. е представил неверни сведения относно ползването, обработването и поддържането в добро земеделско и екологично състояние, съгласно Заповед № РД 09 990/23.12.2009 г. на Министъра на земеделието и храните и Наредба № 5/19.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища на МЗХ, от СНЦ „К. земя” на 135 бр. парцела с обща площ в размер на 396,77 хектара в нарушение на задължението си да предостави такива сведения съгласно чл.3 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на схеми и мерки за директни плащания, с цел да получи по Схемата за единно плащане на площ средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, прилежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава, поради което и на основание чл.248а ал.3 вр. с ал.2 предл.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски от 529,90 лв.. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 334/2013 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С решение № 3/23.01.2014 г. по същото дело изцяло е потвърдена първоинстанционната присъда. По касационна жалба на защитника на подсъдимия с решение № 164/15.09.2014 г. по н.д. 385/2014 г. ВКС на РБ, II наказателно отделение е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. С решение № 166/14.07.2016 г., предмет на настоящата касационна проверка, по внохд № 284/2014 г. на Апелативен съд – Варна на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е приложен закон за същото наказуемо престъпление, подсъдимият е признат за невинен да е заявил неверни сведения за 33 бр. парцели и недопустими заявени от него площи в размер на 40,05 хектара, и е оправдан в тази част на обвинението за извършеното от него престъпление по чл.248а ал.3 вр. с ал.2 предл.1 от НК, като на основание чл.338 от НПК присъдата е потвърдена в останалата й част. В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 9 126,42 лв.. Горепосоченото процесуално развитие на делото показва, че възражението за допуснато нарушение на чл.32 ал.1 т.1 вр. с чл.334 т.2 от НПК, а именно - че апелативният съд се произнесъл с решение, а не с нова присъда, е неоснователно. Принципно въззивният съд се произнася с нова присъда единствено в случаите на чл.336 ал.1 от НПК, като визираната в жалбата т.3 от цитираната разпоредба е приложима, само когато съдът оправдава изцяло осъден подсъдим по съответното обвинение, а не когато само изменя някаква част от присъда, напр. относно част от инкриминираните вещи или част от заявените парцели, какъвто е настоящият случай. Постановеното в случая частично оправдаване на подсъдимия - да е предоставил неверни сведения само за 33 бр. парцели и недопустими заявени от него площи в размер на 40,05 хектара, от 135 бр. парцели с площ от 396,77 хектара, за които е осъден на първа инстанция, не води до изцяло ново пререшаване на въпросите относно виновността и отговорността, които съгласно чл.32 ал.1 т.1 от НПК се решават с присъда. В този смисъл правилно и законосъобразно апелативният съд съобразно чл.32 ал.1 т.2 от НПК се е произнесъл с решение, като по никакъв начин не е нарушил правото на защита на подсъдимия, още по-малко правото му на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. Неснователно се явява и възражението на защитата, че обвинението е противоречиво и неясно, като нито в обвинителния акт, нито в присъдата или решението е отбелязано парцелите с площите от коя от двете таблици са инкриминирани. Нещо повече - твърди се, че М. е признат за виновен за невярно деклариране на сведения, които не се съдържат в нито една от двете таблици. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че в самото допълнение към касационната жалба е отбелязано, че подсъдимият е обвинен, че е „представил неверни сведения в таблица от 15.05.2010 г.”, т.е. обвинението очевидно не е неясно. На второ място, в обвинителния акт – на стр. 4 изрично е посочено, че в таблицата от 15.05.2010 г. са заявени 169 парцела. Описана е и самата процедура по подаване на заявлението, която е продължила десет дни – от 06.05 до 15.05.2010 г.. След оглеждането на отделните имоти по таблицата от 06.05.2010 г. и справка в базата данни за всеки парцел, подсъдимият проверявал и на следващия ден заявявал дали съответният имот да бъде изтрит или потвърден в окончателната таблица от 15.05.2010 г., т.е. първата – работна таблица от шести май, съдържаща 178 имота е коригирана на 169 бр. парцели и е придобила своя краен и значим за обвинението вид на инкриминираната дата. Следва да се има предвид, че от заявените в таблицата от 15.05.2010 г. 169 имота, 32 са отговаряли на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и те са изключени от повдигнато спрямо подсъдимия обвинение. В хода на досъдебното производство за други 2 имота е установено, че не би могло да се направи категоричен извод, че те не са отговаряли на условията за допустимост към датата на подаване на заявлението, тъй като вида и размера на откритата върху тях растителност, която макар и почистена през месец май, би могла да порасне за 5 месеца, и те също са изключени от обвинението. С оглед на гореизложеното твърденията на защитата, че обвинението е за 169 парцела, а изброените в обвинителния акт 163 бр. изобщо не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като М. е обвинен в невярно деклариране на данни само за 135 бр. парцели. Некоректно се явява и оплакването в допълнението към касационната жалба, че подсъдимият е признат за виновен за парцели, които изобщо не фигурират в таблиците, което представлявало „извращаване на доказателствата”. Даденият пример с посочените два имота в [населено място] – първият с площ от 1,62 ха с БЗС № 30541-106-1-1 и вторият с площ от 3,84 с М. № 30541-60-1-1, е най-малкото неудачен. Видно от самото Заявление /том VII от досъдебното производство/ страница 21 горепосочените имоти са саморъчно нанесени съответно под № 7 и № 8 в таблицата от 15.05.2010 г.. Настоящият касационен състав намира, че при новото – второ въззивно производство апелативният съд е изпълнил изцяло указанията на ВКС, дадени в отменителното решение. Именно в изпълнение на тези указания в хода на проведеното въззивно следствие е назначена и изслушана комплексна и допълнителна експертиза в областта на геодезията, фотограметрията, картографията и аграрните науки, която е изготвила досие на всеки от заявените от подсъдимия парцели, посочени в таблицата към инкриминираната дата. Във всяко досие е направено разчитане на изображенията на самолетни и сателитни снимки за периодите 15.05 – 05.11.2010 г., сателитните изображения от Google earth към 27 – 28.08.2010 г. и 16.09.2010 г.. Експертите са категорични, че от заявените от подсъдимия 169 парцела с обща площ 1 700,56 ха, недопустимата площ е 356,72 ха, а допустимата - 1 343,84 ха, т.е. съотношението между недопустима към допустима площ е 26,54 %, а съотношението на недопустимата към заявената площ е 20,97%. В допълнителната експертиза са обсъдени конкретните възражения на подсъдимия относно състоянието на всеки един парцел, а в справката – обобщените съотношения. Видно от самите заключения на вещите лица са предоставени приложените по делото писмени доказателства – фактури, договори и товарителници, свързани с почистването на нерегламентирани сметища в районните на заявените площи. Действително установено е, че са извършвани мероприятия за отстраняването на битови отпадъци, но за някои от парцелите има наличие на сметища към определени дати, които не са били почистени към момента на проверката, а други са се появили впоследствие. Отделно от това по делото са приложени фактури за гориво, които не удостоверяват разходването му за поддържане на заявените мери и пасища в добро земеделско и екологично състояние. От друга страна, самото СНЦ „К. мера” не е разполагало с ресурс – персонал, машини и техника за изпълнение на необходимата работа. Ръководството на сдружението е прекратило на 19.11.2009 г. договорите, сключени на 20.08.2009 г. за поддържане на площите, без да сключи нови такива. На тази основа принципно правилен, макар и без мотиви, се явява отказът на въззивният съд да удовлетвори искането на защитата за разпит на свидетели, за които подсъдимият твърди, че са участвали в изрязването и премахването на храсти, както и относно изораването и засяването със селскостопански култури, извършено след подаване на Заявлението от М., за които той не „могъл да знае, нито да контролира”. Касационният състав счита, че в случая с отказа на втория въззивен състав да уважи визираното доказателствено искане по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като с разпита на посочените лица не би се стигнало до доизясняване на вече безспорно установените по делото факти, нито биха се установили нови обстоятелства, чието установяване е от значение за разкриване на обективната истина по делото. В този смисъл напълно неоснователно се явява и искането в жалбата за назначаване на повторна – тройна СТЕ. В случая не са налице изискуемите от разпоредбата на чл.153 от НПК предпоставки за това, тъй като представените по делото заключения са обосновани и не възникват съмнение за тяхната правилност. Съвсем отделен е въпросът доколко отговорите на поставените задачи удовлетворяват подсъдимия, но от това в никакъв случай не може да се прави извод, че делото не е изяснено или не е попълнено с необходимата доказателствена основа. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия, а още по-малко делото да е останало неизяснено, с невключването в списъка на свидетелите към обвинителния акт на разпитания на досъдебното производство в качеството му на свидетел - началник на отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” към РО на ДФ „Земеделие” – Разград. Действително понятието „допустимим слой за подпомагане” или по-точно „Площи, допустими за подпомагане” е въведено за първи път през 2010 г. и най-общо представлява информация относно земеделските земи, която се поддържа и актуализира от Министерството на земеделието, т.е. промяната на тази информация се осъществява по административен ред, поради което не може да се приеме, че показанията на О. К. биха били от съществено значение за изясняване на механизма за определяне какъв е допустимият слой за подпомагане, които обстоятелства не са и включени в предмета на доказване по делото. Останалите, наведени в жалбата на защитника възражения - относно състоянието на множество от заявените от подсъдимия парцели, съдържат твърдения за необоснованост на обжалвания съдебен акт, което не е сред касационните основание по чл.348 ал.1 от НПК. С оглед на гореизложеното настоящият състав на ВКС приема, че при извършената касационна проверка във въззивното решение не се установи да са допуснати твърдените процесуални нарушения при доказателствения анализ и извеждането на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства. Второинстанционният съд е оценил наличната доказателствена съвкупност относно релевантните факти, спазвайки стриктно принципите, залегнали в процесуалния закон, поради което не са налице пороци в доказателствената му дейност, които да поставят под съмнение правилността на формирането на вътрешното му убеждение, а от там и на верността на направените правни изводи. Приетите за установени факти по делото правилно са подведени под нормата на чл.248а ал.3 вр. с ал.2 от НК. Не може да се приеме възражението, че предходните съдилища са постановили съответния съдебен акт въз основата на предположения. Според защитата няма доказателства и обективно не биха могли да се съберат такива за състоянието на заявените земи към 15.05.2010 г.. Действително извършените проверки, а и назначените по делото експертизи са отразили състоянието на заявените земеделски земи след инкриминираната дата. Същевременно с това следва да се има предвид, че така установеното състояние, макар и след инкриминираната дата, изключва вероятността за посочените мери и пасищата да е полагана дължимата грижа към м. май 2010 г. и те да са отговаряли на критериите за добро земеделско и екологично състояние. Експертите са категорични, че констатираното наличие на растителност - храсти и дървета, която ако не е била налична към м. май 2010 г., не би могла да се развие и да достигне размерите, документирани на снимковия материал, към момента на проверките. В този смисъл не може да се приеме възражението, че предходните съдилища са постановили съответния съдебен акт въз основата на предположения, тъй като всички доказателствени материали се отнасят за по-късни от инкриминираната дата моменти. Не на последно място, в случая следва да се има предвид, че за нуждите на наказателното производство, за разлика от исканата, но не получена в конкретния казус субсидия от 311 109,85 лв., е без значение процентът на недопустимост, изчислен като съотношението между недопустимата и заявената площ. Претенцията на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието не е подкрепена с конкретни аргументи. Определеното при условията на чл.55 ал.1 т.1 и т.3 от НК наказание от шест месеца лишаване от свобода е наложено, без да са налице многобройни или изключително/и смекчаващи отговорността обстоятелства и допълнителното му намаляване се явява напълно неоправдано, още повече, че същото е и отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. Водим от горното, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното решение е законосъобразно, при формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 166/14.07.2016 г., постановено по внохд № 284/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: