РЕШЕНИЕ № 137 София, 17.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №7170/2014 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба, вх.№29271/22.10.2014 г., подадена от Й. Г. К. от [населено място], област П., приподписана от адв. И. П., против въззивно решение №1626/23.9.2014 г. по гр.д.№2406/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х-ти състав, с което е отменено изцяло решение №2338/04.8.2014 г. по гр.д.№18806/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, І-ви граждански състав, с което за уважени предявените от Й. Г. К. от [населено място], област П., против [община], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 - 3 КТ, и посочените искове са отхвърлени. Въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищцата е законно, тъй като новата длъжност е с по-голям предмет и повече трудови задължения и функции, предвижда се заемането й по служебно правоотношение, като служителят трябва да е с висше образование – бакалавър, каквото образование ищцата няма, като по делото не се спори тя да е със средно образование. Прието е също така, че след като длъжността вече не съществува – към момента на възстановяване на работа на служителя, то е налице основание за неговото уволнение и това основание е именно соченото такова от работодателя – “съкращаване в щата”. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос – “За наличието на идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни ?”. Макар обжалваното решение да не е допуснато касационно обжалване и по втория материалноправен въпрос, а именно за разграничението между основанията по чл.325, ал.1, т.12 КТ и чл.328, ал.1, т.2 КТ, отговорът на допуснатия въпрос е свързан с отговор и на този въпрос. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: По въпроса е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в решение №168/10.6.2014 г. по гр.д.№5342/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че “не е налице съкращаване на щата, а трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата. В продължение на мотивите си решаващия съдебен състав е стигнал до извод, че за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Възможно е работодателят да разпредели трудовите функции, по съществувала длъжност, за изпълнение между други служители, чийто трудови функции са съществено различни; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност; на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения, включително и чрез прибавяне на нови функции и задължения. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното и място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.”. От друга страна по въпроса за разграничението между основанията по чл.325, ал.1, т.12 КТ и чл.328, ал.1, т.2 КТ е налице категорична и непротиворечива съдебна практика, опредметена в решение №231/12.06.2013г. по гр.д. №1353/2013г. на ВКС, IV г.о., решение №268/21.11.2011г. по гр.д.№1414/2010г. на ВКС, III г.о., решение №117/ 23. 04. 2012г. по гр.д.№967/2011г. на ВКС, III г.о., решение №182/13.6.2014 г. по гр.д.№479/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение №168/10.6.2014 г. по гр.д.№5342/2013 г. на ВКС, ІV г.о., и др., с които е прието, че при тълкуването на чл.325 ал.1 т.12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно правните му изводи, при наличие на еднакво възприета и от двете предходни инстанции фактическа обстановка по спора. Навежда се оплакване за неправилно приложение на материалния закон и се твърди, че окръжният съд е направил погрешен извод относно правилността на процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Постъпила е и молба от процесуалния представител на касаторката, с която касационната жалба се поддържа и с нея се представя списък на разноските. Ответникът по касационната жалба – [община], област П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. По пощата е депозирана и писмена защита от процесулания представител на ответника по касация – адв. Е. С. – К.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, писмените защити на страните и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос и допълнителните съображения, изложени за съотношението между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал1, т.12 КТ и чл.328, ал.1, т.2 КТ съдът намира, че въззивното решение неправилно. Видно от доказателствата по делото задълженията по длъжностна характеристика на касационната жалбоподателка за длъжността “главен специалист строителство и инвеститорски контрол”, преди приемането на щатното разписание от 15.02.2012 г., с действащо щатно разписание от 01.7.2011 г., е имало две щатни бройки за длъжността, със сходни задължения, в щатното разписание от 15.02.2012 г. Налице е само промяна в наименованието на длъжността от “главен специалист” в “главен експерт”. Поради това не е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, а такова по чл.325, ал.1, т.12 КТ. Това се налага извод за основателност на касационната жалба , поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени като основателни. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски в размер на 1500 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1626/23.9.2014 г. по гр.д.№2406/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х-ти състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед №ЧР-09-100/01.11.2013 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между Й. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., и [община], област П., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, като незаконосъобразна, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА Й. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., на длъжността “главен специалист – строителство и инвеститорски контрол” в отдел “Строителство и кадастър” в Общинска администрация на [община], област П., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА О. Х., с административен адрес: [населено място], област П., [улица], да заплати на Й. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 5, чрез адв. И. П., сумата 2820/две хиляди осемстотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1500 лева. ОСЪЖДА О. Х., с административен адрес: [населено място], област П., [улица], да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД – [населено място], [улица], държавна такса в размер на 233/двеста тридесет и три/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: