Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * грешка в кадастрален план

РЕШЕНИЕ № _ _

    РЕШЕНИЕ

 

         №420

 

 

                                          гр.София, 31.05.2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:

                  Председател:  Жива Декова

                                                      Членове:  Олга Керелска

                                                                        Ерик Василев

 

при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 3418 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч. Щ. Ч. и Я. Щ. Ч. от гр. П., чрез адвокат Й срещу решение № 62 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 1004/2007 г. на Окръжен съд – Бургас, с което се оставя в сила решение № 136 от 17.10.2007 г. по гр.д. № 37/2005 г. на Районен съд –Поморие, с което се признава правото на собственост на Ц. П. П. по отношение на Ч. Щ. Ч. и Я. Щ. Ч., към момента на одобряване на действащия регулационен план на гр. П. от 1988 г., върху имот пл. № 155 /155а/, с площ 139 кв.м., съвпадащ с урегулиран поземлен имот XV-155,157 в кв.78 по плана на гр. П. от 1954 г., на основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Касационно обжалване е допуснато с определение № 416 от 08.04.2009 г., тъй като поставените процесуалноправни въпроси във връзка с наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно и по която следва да се произнесе преди да разгледа съществото на спора, както и следва ли при изграждане на крайните изводи съдът да се съобразява със заключението на вещото лице, което не е оспорено от насрещната страна, са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставените за решаване при допускане на касационното обжалване процесуалноправни въпроси взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че ищецът има правен интерес от водене на установителен иск за собственост, тъй като има непълноти и грешки на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, които са свързани със спор за материално право, който следва да се разреши по исков ред. Съдът е приел, че ищцата доказва своето право на собственост върху дворно място с площ 70,40 кв.м., съставляващ имот пл. № 155а, за който заедно с имоти пл. №№ 1* и 159 е отреден в съсобственост парцел ****span>VIII-155а,157,158 и 159 в кв.78 по плана на гр. П., урегулиран от 1206 кв.м., като се легитимира с нот.акт № 206/1983 г. и протокол за съдебна делба по гр.д. № 136/1984 г. на РС Поморие. Праводателите на ищцата са притежавали право на собственост от върху имот пл. № 1* с площ 356 кв.м., а наследодателя на ответниците е бил собственик на имот пл. № 1* които в одобрения план от 1954 г. са обозначени като имоти с пл. № 155 и 157, за които са отредени парцел ****span>XV-155,157 и парцел ****span>I-155 в кв.78. Съобразявайки заключението на вещото лице, съдът е приел, че отчуждаване на имоти с пл. № 155 и 157, за които е отреден парцел ****span>XV не е имало, което се потвърждава от АДС 47/1949 г. Същият имот 155 е бил собствен на братя В, но неправилно е записан на жилфонд, поради което има грешка при заснемането на кадастралния план 1954 г., което е основание да се уважи иска.

В касационната жалба на Ч. Щ. Ч. и Я. Щ. Ч. от гр. П., чрез адвокат Й срещу решението по гр.д. № 1004/2007 г. на Окръжен съд – Бургас се поддържа, че същото е недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР и съдържа оплаквания, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и 3 ГПК.

Касационната жалба е основателна.

Обжалваното въззивно решение на окръжния съд е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. За да се произнесе по неговата допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Правилно и в съответствие с материалния закон въззивният съд е възприел фактическите обстоятелства изложени в исковата молба и е посочил правното основание на предявения установителен иск, но е направил незаконосъобразни изводи относно правния интерес от водене на делото. Допустимостта на повдигнатия правен спор за материално право във връзка с непълноти и грешки в основните данни на кадастралния план се обуславя от наличието или липсата на всички положителни и отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение. Правният спор и правният интерес са положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, за които съдът е длъжен да следи служебно. В случая, очевидно е налице спор за правото на собственост на имот пл. № 155а /155/, за който ищцата твърди, че е нейна собственост към момента на заснемане на действащия регулационен план на гр. П. от 1988 г., но не е отбелязван в плана.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства обаче по делото не се установява какъв е правния интерес на ищцата да установява своето правото на собственост към предходен момент, когато е заснеман кадастралния план, одобрен със заповед № 630/1954 г., за имот, съвпадащ с парцел ****span>XV-155,157 в кв.78 по плана на гр. П. от 1954 г., след като се твърди пропуск при заснемането на плана от 1988 г. Още повече, че от регулацията при отреждането на парцел ****span>XV в кв.78 за имоти с пл. №№ 155 и 157, до влизане в сила на дворищнорегулационния план през 1988 г. са изминали повече от 10 години и имотните граници се вземат предвид като парцелни линии (чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ- отм.).

В тази връзка следва да се има предвид не само отчуждаването на част от имотите на праводателите на ищцата с АДС № 47/1949 г., на основание ЗОГПНС, но и АДС № 633/14.06.1973 г., за отчуждаване на празно дворно място в парцел ****т 375 кв.м., в парцел ****span>XV в кв.78 по плана на гр. П., на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от ПДИ. Това дворно място е било бивша собственост на праводателите на двете страни по спора, но със заповед № II-08-00-00131/05.07.1995 г. на министъра на финансите (на лист 176) е наредено да се отпише от актовите книги и да се предаде на правоимащите. Последвалото искане за попълването на кадастралния план в кв.78, с имот пл. № 2* с площ 246 кв.м., е одобрено със заповед РД-16-259/10.08.1995 г., но само на името на ответниците Ч. Щ. Ч. и Я. Щ. Ч..

При тези данни не може да се установи правния интерес на ищцата да установи своето право на собственост за имот, съвпадащ с парцел ****span>XV-155,157 в кв.78 по плана на гр. П. от 1954, независимо, че тя притежава титул за собственост от 1983 г. и при условие, че междувременно е последвало отчуждаване с АДС № 633/1973 г. Правната възможност да се установи спорно материално право в предходен момент винаги е свързана с правен интерес от водене на установителния иск, който не се презумира и следва да бъде доказан от ищеца.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и повтаряне на съдопроизводствените действия. При липсата на мотивирано въззивно решение за допустимостта на предявения иск, при направено възражение от насрещната страна, което е от значение за правилното решаване на материалния спор, Върховният касационен съд не може да извърши проверка на посочените в жалбите основания, при условията на чл.293 ГПК, поради което делото следва да се върне на друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени допустимостта на предявения иск с оглед последиците на отчуждаването с АДС № 633/14.06.1973 г. и със заповед № II-08-00-00131/05.07.1995 г. на министъра на финансите. Евнтуалните права на ищцата върху отчуждения имот с обща площ 375 кв.м., от които на ответниците са предадени 246/375 кв.м. е относим към

поставения въпрос за правния интерес от водене на установителен иск за собственост върху имот пл. № 155 /155а/, с площ 139 кв.м., съвпадащ с урегулиран поземлен имот XV-155,157 в кв.78 по плана на гр. П. от 1954 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 62 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 1004/2007 г. на Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.