РЕШЕНИЕ 399 София, 12 ноември , 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 427/2009 година   Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия М. С. М. против решение № 79 от 03.06.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 7/2009г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанията- касационни основания по чл.348,ал.1, т.1, 2 и 3 НГЖ. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав и алтернативно- намаляване размера на наказанията при условията на чл.55 НК.   В съдебното заседание касационната жалба и допълнението към нея се поддържат по изложените съображения.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК, намери за установено следното:   Варненският окръжен съд с присъда № 125 от 26.11.2008г.по н.о.х.д. № 1297/2008г. е признал подсъдимия М. С. М. за виновен в това, че на 10.02.2008г. на пътя Варна- Добрич, при управление л.а. „Хонда Сивик" с ДК № Т* нарушил правилата за движение- чл.20, ал.1 и 2 и чл.16, ал.,1, т.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. М. и средна телесна повреда на И. А. М. , поради което и на основание чл.343 ал.4, вр. ал. З б."б" предл.1 и чл.55, ал.1,т.1 НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание ЧЛ.343Г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години, като на основание чл.59, ал. З НК е зачетено времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.   Варненският апелативен съд с решение № 79 от 03.06.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № II 2009г. е отменил присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.02.2008г. по пътя Варна- Добрич, при управление на лекия си автомобил , в нарушение на правилата за движение и по непредпазливост, е причинил средна телесна повреда на съпругата си- И. А. М. , като на основание чл.24, ал.1, т.7 НПК, вр. чл.161, ал.1 предл.последно НК, прекратил наказателното производство по отношение на същия в тази му част. Изменил посочената присъда, като преквалифицирал деянието по чл.343А, ал.1, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" НК и потвърдил същата в останалата й част.   Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с неправилна преценка на събраните по делото доказателства, възприемане на фактите такива, каквито са приети от първата инстанция, без да се извърши собствен анализ на доказателствения материал в т.ч. и на обясненията, дадени от подсъдимия. Безкритично била приета автотехническата експертиза, макар тя да не давала еднозначен отговор на механизма на произшествието. Възраженията са неоснователни. По делото още от досъдебното производство са били събрани всички възможни доказателства, касаещи изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Основният въпрос, който подсъдимият иа^илщсий инстанция намира, че и двете решаваши инстанции са дала правилен отговор на възраженията на подсъдимия. Въззивния съд не може да бъде упрекнат в безкритично приемане на фактите по делото, тъй като в мотивите на решението се съдържат отговори на всички относими към предмета на доказване въпроси. Не е налице едностранчивост при преценката на доказателствените материали, тъй като всички събрани доказателства са били обект на преценка, изложени са съображения защо обясненията на подсъдимия не се възприемат за достоверни и те се споделят изцяло от настоящата инстанция. Освен доказателствено средство обясненията са и израз на гарантираното му право на защита, поради което и достоверността им се преценява с оглед на тази им особеност. Преценявайки всички останали доказателствени средства, съдът е направил верни изводи относно механизма на удара и тези изводи се основават и на изискванията на формалната логика. Заключението на автотехническата експертиза в достатъчна пълнота изяснява по какъв начин се е стигнало до сблъсъка между лекия автомобил, управляван от подсъдимия и този, управляван от свид. Георгиев. Не са налице нито неясноти, нито непълнота на констатациите на експептя hp р ПтлРслопоил по отношение неговата компетентност, поради което и за съда не са били налице основания за назначаване на повторна автотехническа експертиза.   Поради изложените съображения както и тези, съдържащите се в мотивите към въззивното решение, настоящият състав намери, че по делото не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, които да представляват основание за отмяня ня г-кпр^нна ™ "Г""^"п ** разглеждане. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т. 1 НК. Съображенията, касаещи това касационно основание, макар и лаконични по същество са свързани с неправилния извод на въззивния съд, че не са налице предпоставките по чл.55, ал.1 НК. Твърди се, че след като първата инстанция е определила наказанието при условията на чл.55, ал.1 НК, въззивният съд неправилно е приел, че то следва да се наложи при условията на чл.54 НК. Възззивният съд, за да приеме, че наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 НК е съответно на извършеното, поради което и не явно несправедливо е изложил съображения, подкрепящи извода. Първата инстанция за да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 НК е преценявал обстоятелството, че по- тежката квалификация е поради причинена освен смърт и телесна повреда на съпругата, както и че законодателна несъобразеност не позволявала въпреки оказаната помощ на пострадалото дете, деянието да се квалифицира по по- леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1 б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" НК. След като въззивният съд правилно е приложил закона, прекратил наказателното производство по отношение на причинената телесна повреда на съпругата на подсъдимия и преквалифицирал деянието в по- леко, обстоятелствата, които имат значение при определяне на престъплението правилно не са преценявани при индивидуализацията на наказанието. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила.           Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение           РЕШИ :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 03.06.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 7/2009г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: