Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства * установяване право на собственост към минал момент * наследяване * възстановяване правото на собственост


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 420/11

СОФИЯ 03.07.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Дияна Ценева гражданско дело № 300/2009 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 699 от 28.11.2008 г. по в.гр.д. № 513/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решение № 42 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 382/07 г. на Районен съд - Пещера, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Т. и П. Г. П. против ОСЗГ- [населено място] и [община] иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на А. Н. К., б.ж. на [населено място], поч. на 17.08.1960 г. , на възстановяване на 25 земеделски имота в землището на [населено място], подробно описани в диспозитива на решението.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. С. К. като пълномощник на ищците. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното:
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че собственик на заявените за възстановяване земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС е бил наследодателят на ищците А. Н. К.. Дори да се приеме, че имената Н. Ст. К., К. С., Н. С. П., Н. П. С. и Н. С. П. са имената на едно и също лице, то представените по делото частни продавателни актове, съставени в периода 1886-1907 г. сочат като приобретател на продадените с тях имоти Н. С. К., починал през 1917 г., който е баща на наследодателя на ищците. Последните не са ангажирали доказателства, установяващи, че синът А. К. към момента на образуване на ТКЗС е придобил правото на собственост върху тези имоти.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е за това дали законът изисква за установяване на правото на собственост в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ такива писмени доказателства, които пряко доказват принадлежността на правото на собственост към момента на коопериране на земята на лицето, на името на което се претендира да се възстанови собствеността.
Съгласно чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, земеделските земи се възстановяват на лицата, които са ги притежавали към момента на обобществяването им или на техните наследници. Доказването на притежанието на земите към релевантния минал момент става с писмени доказателства от категорията на посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ. Когато е направено искане за възстановяване на земи на починал собственик, молителят в производството по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. ищецът в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, следва да установи правото на собственост на своя наследодател. Когато обаче собственикът е починал преди образуване на Т. и останалите в наследство земеделски земи се заявяват за възстановяване на името не на всички, а на един от неговите наследници, освен доказателства от вида на посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за правото на собственост на наследодателя, следва да бъдат представени и такива за придобиване на правото само от един от наследниците. Най - често в практиката искането за възстановяване на земеделските земи на името на един от наследниците на починал към момента на образуване на ТКЗС собственик се обосновава с изтекла в полза на този наследник придобивна давност. В тези случаи в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, ако не са налице писмени доказателства по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, легитимиращи наследника като собственик на земите към образуване на ТКЗС, следва да бъдат ангажирани и доказателства за осъществяване фактическия състав на давностното владение.
В случая касаторите в настоящото производство са предявили иск за признаване правото на възстановяване на посочените в исковата молба земеделски земи на наследниците на А. Н. К., б.ж. на [населено място], починал през 1960 г. Същевременно са представили писмени доказателства от вида на посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за собственост на друго лице – Н. С. К., който е баща на А. К.. Н. С. К. е починал през 1917 г. и е оставил за наследници освен наследодателя на ищците А. К., още двама синове – Т. и Д.. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно собствеността или владението върху процесните имоти след откриване на наследството на Н. К. през 1917 г. до образуване на ТКЗС. Има данни за извършено през 1956 г. отчуждаване на земеделски земи от Д. Н. К. и Н. Т. Н. К. за нуждите на Б. водносилов път. Неоснователен е касационният довод, че въззивният съд не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства. Представеното по делото ксероксно копие от документ - партида 345, стр. 347 на името на Н. Ст. П., за който се твърди, че е извлечение от Емлячен регистър от 1929 г. , не е заверен от длъжностно лице, издало документа, поради което правилно въззивният съд е приел, че това доказателство не представлява официален документ, нито препис от такъв и не се ползва с предвидената в чл. 143 ГПК/ отм./ доказателствена сила. По искане на касаторите е била назначена съдебна експертиза, която е извършила проверка в [община] и в О.- [населено място] и е констатирала, че там не се съхраняват емлячни и данъчни регистри до 1958 г. , поради което не може да даде заключение по поставената задача - какви недвижими имоти са били записани по партидата в емлячния регистър на името на Н. Ст. П., как са индивидуализирани и какво е движението по партидите, плаща ли са данъци за тях и докога, има ли данни за извършено разпореждане с тези имоти и в чия полза. При така събраните доказателства по делото и в съответствие с правилата за разпределяне на доказателствената тежест обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че не се установява към момента на коопериране на земята А. Н. К. да е бил собственик на процесните имоти. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът




Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 699 от 28.11.2008 г. по в.гр.д. № 513/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: