Р Е Ш Е Н И Е № 325 гр. София, 04 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. М. изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1697/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура [населено място], против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 448/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 5/28.01.2011 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло присъда № 25/15.11.2010 г., постановена по нохд № 457/2011 г., на Окръжен съд гр. Шумен, с която подс. И. Д. Д., е бил признат за невиновен и оправдан по обвиненията му по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. По довода в протеста за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения в протеста, по същество се свеждат до твърденията, че е налице съставомерност на деянията и от там извършени престъпления по чл. 201 и чл. 282 НК. Настоящата инстанция приема тези възражения за неоснователни. При установените от предходните съдилища фактически обстоятелства по двете обвинения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните разпоредби на чл. 348 НПК, е законосъобразен направения извод, че по делото не са налице доказателства, подс. Д., като управител на ДДС, с описаната дейност да е осъществил от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, поради което правилно е бил оправдан по тези обвинения. Изводите за невинността му, са подкрепени изцяло от неговите обяснения, показанията на разпитаните свидетели Л., И., К., С. и Х. и приложените писмени доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване процесуалното изискване на чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин и че присъдата не може да почива на предположения, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че не са осъществени съставите на тези престъпления. При така приетите факти и обстоятелства относими към предмета на доказване изводът, че не се касае за извършени престъпления по чл. 282, ал. 1 и чл. 201 НК, е напълно законосъобразен. Посочените в касационният протест възражения във връзка с този направен довод по двете обвинения, са идентични с поддържаните и пред второинстанционния съд. Същият подробно и задълбочено се е занимал в мотивите си с тези твърдения и е изложил в тази връзка убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо не ги възприема. Наличните противоречия в доказателствените материали, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Точно е посочено на кои от тях се дава вяра и на кои не и защо и на кои са градят изводите за невиновност на подсъдимия Д.. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивният съд, относно постановяването на оправдателната присъда. Счита, че мотивите и на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че ДДС е стопанско предприятие развиващо търговска дейност свързана с развъждане на дивеч за ловен туризъм и трофеи, като в никакъв начин не е свързано с държавно управление, поради което компетентността на подсъдимия като управител, макар и да представлява ръководна работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице, не му предава длъжностно качество по смисъла на чл. 282 НК, поради което и не може да бъде субект на престъпление по служба. В тази връзка съвсем коректно са цитирани мотивите към т. 1 на Пост. № 2/1980 г. на Пл. ВС. Освен това законосъобразни са и изводите, че по делото не е установена специалната цел и настъпването на немаловажни вредни последици – елементи от състава на чл. 282 НК. Напротив безспорно е, че процесните облекла са били раздадени на служители от стопанството, описани в техните картони за получено облекло, по които се следи и за периода за който са отпуснати. По никакъв начин не е установено по делото в чия полза може да настъпи някаква облага, нито дали има и каква е възможната щета. Точен е извода, че в случая е възможно да е допуснато нарушение по Закона за счетоводството, но в никакъв случай престъпление по чл. 282 НК. Законосъобразни в тази връзка са и изводите, че обвинението по чл. 201 НК, не е доказано по безспорен и категоричен начин. Установено е по делото, че фактурите са били заприходявани „задбалансово”, описани в с/ка 401- доставчици, че стоките са предавани на готвача, който от своя страна ги е изписвал със съответните дневни менюта. Тези факти, както и за предназначението на останалите закупувани предмети и пособия, са безспорно установени от показанията на св. Л. – готвач, Х. - домакин, И. – гл. счетоводител, К. и С., обясненията на подсъдимия. Поради това й се явява верен извода за недоказаност от субективна страна, на деянието по чл. 201 НК, излагайки подробни съображения в мотивите – л. 33 – 35. С оглед на всичко изложено, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това касационно основание могат да се изведат от протеста, до лаконични твърдения за допуснати нарушения по чл. 313 и 314 НПК и неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивният съд. Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че липсват доказателства подсъдимият да е осъществил съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е бил оправдан по тях. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че са осъществени съставите на престъпленията от обективна и субективна страна. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на прокуратурата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на първоинстанционната присъда. Изложени са подробни съображения в мотивите, обсъдени са били направените възражения във въззивния протест. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Ето защо, Върховният касационен съд счита, протеста изцяло за неоснователен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 5/ 28.01.2011 г., постановено по внохд № 448/2010 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: